За мисията да променяш детски съдби и да лекуваш невидими травми: Динилия Кръстева от фондация “Надежда за малките”
За нея можем да кажем, че е непримирима по душа майка на най-малко 178 деца и човек на идеята, за който без възприятие за смисъл, животът е малоценен.
Тя е Динилия Кръстева – изпълнителен шеф на фондация „ Надежда за дребните “.
“За нас е значимо да предотвратим, доколкото можем, порастването на едно дете като строшен възрастен, със счупена еднаквост ”, обобщава в резюме философията си усмихнатата жена.
Динилия ни посреща в кв. Княжево, в една от двете „ дребни къщички “, които дават краткотрайна протекция и дом на деца, лишени от родителска грижа.
„ Дейността на фондацията е обвързвана напълно с поддръжка на деца и фамилии, които претърпяват някаква рецесия в живота си или се намират в риск “, стартира описа си тя.
Фондация „ Надежда за дребните “ дава обществени услуги под формата на двете къщички – център от фамилен вид и общностна работа, посредством мобилна поддръжка за фамилиите.
Идеята е в тези центрове децата да живеят допустимо най-кратко, време до момента в който се укрепи фамилната среда или премине развой на осиновяване.
Възрастта и продължителността на престоите варират, тъкмо както и аргументите, заради които малчуганите се оказват в ръцете на Динилия и останалите членове от екипите.
„ Има разнообразни деца, от бебета до 5-годишни. От такива, чиито фамилии са трайно абдикирали и не могат да обезпечат грижа заради последна беднотия или тежка взаимозависимост, да вземем за пример. До деца, изоставените от родителите си заради съществуване на някакво увреждане. Именно осиновяването на последните лишава много време, защото осиновяването им съвсем не се случва на национално равнище “, горчиво отбелязва тя.
Започнало като благородна концепция на група запалянковци преди 13 години, през днешния ден Динилия и екипът й пресмятат, че са помогнали на най-малко 178 деца.
През последните 3 години са помогнали и на толкоз родители, с помощта на мобилна помощ за родните и приемни фамилиите, която оферират.
Избрали са тази форма на подпомагане, тъй като „ в множеството случаи става дума за хора, на които им е мъчно да живеят личния си живот “, коментира акушерката и обществен служащ по обучение.
„ Когато видят, че някой е отишъл при тях и същински се интересува от живота и компликациите им, а не е там с цел да ги прави оценка или глоби по някакъв метод, тогава се потегля по същински път, който би могъл да води към триумф “, споделя тя и добавя, че единствено посредством работата с родители „ кръгът за построяването на постоянна еднаквост се затваря “.
Подобно на всяко начало, и това на фондация „ Надежда за дребните “ по никакъв начин не е било елементарно.
Благодарение на другари на идеята, както ги назовава Динилия, половината от нужните 80 000 лева за стартирането на първата дребна къщурка е събрана.
Делегиран бюджет, провиснал от Столична община на по-късен стадий, им оказва помощ да „ не действат единствено на мускули “.
Истинският пробив за групата, формирана главно от доброволци, идва след колаборацията им с.
„ Това беше нещо, което въобще не сме очаквали, и което постоянно ще бъде преплетено в нашата история. Кои сме ние, че да бъдем определени от такава огромна компания “, спомня си Динилия.
До последния миг не очаквали, че те ще бъдат единственият бенефициент на акцията, от която събрали към 50 000 лева
Целта на самодейността Операция " Жълти стотинки " е да сплоти бизнеса, медиите и обществото към обществено значими дела, които имат потребност от финансова поддръжка, тъй че да наберат известност и да станат независими и разпознаваеми, с цел да продължат да се развиват стабилно в бъдеще.През годините телекомът поддържа пет начинания, ориентирани към деца и младежи, като събира и подарява общо над 790 000 лева
„ Това беше огромна глътка въздух за нас, тъй като осъзнахме, че ще ни има и другата година. А когато имаш тази сигурност, започваш да работиш за по-следващата “, споделя Динилия.
Кандидатстват и за бенефициент и за второто издание на Операция " Жълти стотинки “ през 2013 година
Със средствата от него съумяват да основат още една локация в кв. Овча Купел – по този начин намират, наемат и ремонтират втората дребна къщурка.
„ За нас беше доста значимо да намерим подобаващи къщи, които хем да са част от общността, хем да дават на децата чувство за дом, до колкото това е допустимо “.
Днес екипът на Динилия наброява едвам 18 души, само че включва необятен набор от експерти. Намирането на чиновници за помагащите специалности обаче се оказва огромно предизвикателство 13 години по-късно.
„ Много ни е мъчно да си намерим точните хора. Работим добре, с незаменимата помощ на доброволци “, признава Динилия, като акцентира, че реномето с което се употребява обществената сфера, както и ниското възнаграждение, не оказват помощ за разрешаването на казуса.
„ Моментът, в който едно дете идва при нас е един от най сложните. Детето идва уплашено от някаква тежка обстановка, от някакъв различен живот. В последна сметка, то идва от семейство, и даже децата да са прекомерно дребни и да не осъзнават загубата, те въпреки всичко минават през нея. Може да са живели на улицата и да са нямали нищо, само че им липсва чувството за връзката с майката “.
Един от случаите, които няма да не помни е на жена, която сама е помолила обществените да настанят детето и някъде, тъй като не съумява да се оправи сама и от няколко месеца живее с него на улицата.
„ Аз отидох с едно такси в отдела за Закрила на детето. Тя ми даде бебето в ръцете. После си потегли, млада жена, а изглеждаше толкоз остаряла прибързано “, споделя Динилия.
В съзнанието й към момента изниква блестящо загатна на отдалечаващата се по пътя прегърбена жена, която бута празната си количка.
Друг сложен миг е, когато детето си потегля, “защото още веднъж всички претърпяваме раздялата, а и краят на историята не постоянно е подобен какъвто всички сме си представяли “.
“От тук сме прибирали дете и във фургон, само че родителите желаеха да се грижат за детето си и полагаха огромни старания това да се случи ”, споделя вдъхновяващата жена, която постоянно се води от убеждението, че “ако искаш да окажеш помощ на едно дете, би трябвало да окажеш помощ на фамилията да обезпечи устойчива среда ”.
В това има вяра и това прави - всеки ден дава отговор на наставнически запитвания, вариращи от съществени екзистенциални тематики до обичани песнички на децата и " за какво имат пъпчици " или " нямат вкус ".
Преди да си тръгнем, Динилия ни споделя за още един от специфичните знаци в нейната работа - момента когато детето се осмели да се съобщи, даже това да значи да стартира да плаче, пътят му на излекуване е почнал.
“Има деца, които по пет месеца са стояли в лечебни заведения по разнообразни аргументи. Някои от тях идват тук и даже не плачат - все едно ги няма.Това доста ни тревожи. Сякаш това дете не желае да се покаже. Едва когато стартира да плаче и да има стремежи, даже да се инати, си споделяме - ето, в този момент към този момент всичко е наред ”, споделя Динилия и се усмихва.
Ако желаете да извършите подаяние за ”, бихте могли, като изпратите SMS на 17 777 с текст DMS MALKITE (1 лева.) или по банков път:
Уникредит Булбанк
Титуляр: Фондация Надежда за дребните
BIC: UNCRBGSF
BGN IBAN: BG30UNCR70001522296287
Поредицата ДОБРО-ТВОРЦИ е специфичен план на Vivacom u BoulevardBulgaria.bg.
Фотограф: Студио KARE за BoulevardBulgaria.bg
Автор: Мария Кръстанова
Тя е Динилия Кръстева – изпълнителен шеф на фондация „ Надежда за дребните “.
“За нас е значимо да предотвратим, доколкото можем, порастването на едно дете като строшен възрастен, със счупена еднаквост ”, обобщава в резюме философията си усмихнатата жена.
Динилия ни посреща в кв. Княжево, в една от двете „ дребни къщички “, които дават краткотрайна протекция и дом на деца, лишени от родителска грижа.
„ Дейността на фондацията е обвързвана напълно с поддръжка на деца и фамилии, които претърпяват някаква рецесия в живота си или се намират в риск “, стартира описа си тя.
Фондация „ Надежда за дребните “ дава обществени услуги под формата на двете къщички – център от фамилен вид и общностна работа, посредством мобилна поддръжка за фамилиите.
Идеята е в тези центрове децата да живеят допустимо най-кратко, време до момента в който се укрепи фамилната среда или премине развой на осиновяване.
Възрастта и продължителността на престоите варират, тъкмо както и аргументите, заради които малчуганите се оказват в ръцете на Динилия и останалите членове от екипите.
„ Има разнообразни деца, от бебета до 5-годишни. От такива, чиито фамилии са трайно абдикирали и не могат да обезпечат грижа заради последна беднотия или тежка взаимозависимост, да вземем за пример. До деца, изоставените от родителите си заради съществуване на някакво увреждане. Именно осиновяването на последните лишава много време, защото осиновяването им съвсем не се случва на национално равнище “, горчиво отбелязва тя.
Започнало като благородна концепция на група запалянковци преди 13 години, през днешния ден Динилия и екипът й пресмятат, че са помогнали на най-малко 178 деца.
През последните 3 години са помогнали и на толкоз родители, с помощта на мобилна помощ за родните и приемни фамилиите, която оферират.
Избрали са тази форма на подпомагане, тъй като „ в множеството случаи става дума за хора, на които им е мъчно да живеят личния си живот “, коментира акушерката и обществен служащ по обучение.
„ Когато видят, че някой е отишъл при тях и същински се интересува от живота и компликациите им, а не е там с цел да ги прави оценка или глоби по някакъв метод, тогава се потегля по същински път, който би могъл да води към триумф “, споделя тя и добавя, че единствено посредством работата с родители „ кръгът за построяването на постоянна еднаквост се затваря “.
Подобно на всяко начало, и това на фондация „ Надежда за дребните “ по никакъв начин не е било елементарно.
Благодарение на другари на идеята, както ги назовава Динилия, половината от нужните 80 000 лева за стартирането на първата дребна къщурка е събрана.
Делегиран бюджет, провиснал от Столична община на по-късен стадий, им оказва помощ да „ не действат единствено на мускули “.
Истинският пробив за групата, формирана главно от доброволци, идва след колаборацията им с.
„ Това беше нещо, което въобще не сме очаквали, и което постоянно ще бъде преплетено в нашата история. Кои сме ние, че да бъдем определени от такава огромна компания “, спомня си Динилия.
До последния миг не очаквали, че те ще бъдат единственият бенефициент на акцията, от която събрали към 50 000 лева
Целта на самодейността Операция " Жълти стотинки " е да сплоти бизнеса, медиите и обществото към обществено значими дела, които имат потребност от финансова поддръжка, тъй че да наберат известност и да станат независими и разпознаваеми, с цел да продължат да се развиват стабилно в бъдеще.През годините телекомът поддържа пет начинания, ориентирани към деца и младежи, като събира и подарява общо над 790 000 лева
„ Това беше огромна глътка въздух за нас, тъй като осъзнахме, че ще ни има и другата година. А когато имаш тази сигурност, започваш да работиш за по-следващата “, споделя Динилия.
Кандидатстват и за бенефициент и за второто издание на Операция " Жълти стотинки “ през 2013 година
Със средствата от него съумяват да основат още една локация в кв. Овча Купел – по този начин намират, наемат и ремонтират втората дребна къщурка.
„ За нас беше доста значимо да намерим подобаващи къщи, които хем да са част от общността, хем да дават на децата чувство за дом, до колкото това е допустимо “.
Днес екипът на Динилия наброява едвам 18 души, само че включва необятен набор от експерти. Намирането на чиновници за помагащите специалности обаче се оказва огромно предизвикателство 13 години по-късно.
„ Много ни е мъчно да си намерим точните хора. Работим добре, с незаменимата помощ на доброволци “, признава Динилия, като акцентира, че реномето с което се употребява обществената сфера, както и ниското възнаграждение, не оказват помощ за разрешаването на казуса.
„ Моментът, в който едно дете идва при нас е един от най сложните. Детето идва уплашено от някаква тежка обстановка, от някакъв различен живот. В последна сметка, то идва от семейство, и даже децата да са прекомерно дребни и да не осъзнават загубата, те въпреки всичко минават през нея. Може да са живели на улицата и да са нямали нищо, само че им липсва чувството за връзката с майката “.
Един от случаите, които няма да не помни е на жена, която сама е помолила обществените да настанят детето и някъде, тъй като не съумява да се оправи сама и от няколко месеца живее с него на улицата.
„ Аз отидох с едно такси в отдела за Закрила на детето. Тя ми даде бебето в ръцете. После си потегли, млада жена, а изглеждаше толкоз остаряла прибързано “, споделя Динилия.
В съзнанието й към момента изниква блестящо загатна на отдалечаващата се по пътя прегърбена жена, която бута празната си количка.
Друг сложен миг е, когато детето си потегля, “защото още веднъж всички претърпяваме раздялата, а и краят на историята не постоянно е подобен какъвто всички сме си представяли “.
“От тук сме прибирали дете и във фургон, само че родителите желаеха да се грижат за детето си и полагаха огромни старания това да се случи ”, споделя вдъхновяващата жена, която постоянно се води от убеждението, че “ако искаш да окажеш помощ на едно дете, би трябвало да окажеш помощ на фамилията да обезпечи устойчива среда ”.
В това има вяра и това прави - всеки ден дава отговор на наставнически запитвания, вариращи от съществени екзистенциални тематики до обичани песнички на децата и " за какво имат пъпчици " или " нямат вкус ".
Преди да си тръгнем, Динилия ни споделя за още един от специфичните знаци в нейната работа - момента когато детето се осмели да се съобщи, даже това да значи да стартира да плаче, пътят му на излекуване е почнал.
“Има деца, които по пет месеца са стояли в лечебни заведения по разнообразни аргументи. Някои от тях идват тук и даже не плачат - все едно ги няма.Това доста ни тревожи. Сякаш това дете не желае да се покаже. Едва когато стартира да плаче и да има стремежи, даже да се инати, си споделяме - ето, в този момент към този момент всичко е наред ”, споделя Динилия и се усмихва.
Ако желаете да извършите подаяние за ”, бихте могли, като изпратите SMS на 17 777 с текст DMS MALKITE (1 лева.) или по банков път:
Уникредит Булбанк
Титуляр: Фондация Надежда за дребните
BIC: UNCRBGSF
BGN IBAN: BG30UNCR70001522296287
Поредицата ДОБРО-ТВОРЦИ е специфичен план на Vivacom u BoulevardBulgaria.bg.
Фотограф: Студио KARE за BoulevardBulgaria.bg
Автор: Мария Кръстанова
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ