Ивет Лалова: Началото!
За нея каквото и да кажем няма да бъде задоволително! Тя оставя освен ярка диря на пистата, само че и в сърцата на хората!
Ивет Лалова е 12-ата най-бърза жена в историята на 100м с време от 10,77 секунди. Дори тежката фрактура на бедрената кост, която прекъсва кариерата ѝ за две години, не може да ѝ пречи да се завърне и да продължи на реализира триумф след триумф. Всеки един от тях е плод на дълготраен труд и на неповторим гений. Заслуга, за което имат родителите на Ивет - някогашните първенци по лека атлетика Лилия и Мирослав Лалови и нейният първи треньор Константин Миланов. Пътят първоначално обаче не е бил елементарен.
" Това, което си припомням като компликация беше, че никой не се занимаваше с деца по това време. Никой не искаше да тренира деца. Беше доста мъчно! Затова аз имах шанс с Коце Миланов, тъй като той ме взе толкоз дребна, макар че по това време към този момент имаше олимпийска група. И майка ми, и татко ми, като някогашни лекоатлети, не са желали аз да поемем по техния път. Не са го създали съзнателно. Просто аз, слушайки и попивайки, не съумях да избягам от ориста си в един миг и занимавайки се от дълго време с разнообразни спортове, в един миг просто стигнах до стадиона. Това беше персонално мое решение, те даже не го взимаха на съществено и това е доста хубаво, тъй като болната родителска упоритост може единствено да попречи на един млад гений и на едно младо дете да реализира нещо в спорта ", безапелационна е Ивет.
" Спомням си първата републиканска купа, която завоювах, припомням си първите надпревари, когато идвахме пешком от у дома, защото аз съм от този квартал. Живеех доста близо преди време, родителите ми още живеят тук. Спомням си по какъв начин идвахме всички дружно на съревнование с раниците на гърба, с хъса, с мотивацията и това са неща, които не се не помнят, тъй като в случай че не ги е имало тогава, нямаше по какъв начин да стигна дотук ", прибавя тя.
Днес, откакто покори голям брой върхове, завоюва безчет трофеи и взе участие на четири олимпийски игри, най-голямата мотивация за Ивет са децата от нейната академия, която основава преди 5 години. Именно поради тях, тя желае да развява българския байрак.
-->
" Бих им споделила, че пътят е доста дълъг, че е доста мъчно и в случай че в действителност го желаят, би трябвало да бъдат подготвени за това нещо, че триумфите не идват за една нощ, някой път трябват доста, доста години. Казват, че трябват 10 000 часа труд или най-малко 10 години, с цел да се построи един спортист, а за треньорите, даже е двойно. Затова те би трябвало да имат самообладание преди всичко. Бавно с мудни, само че сигурни стъпки да имат вяра на своите треньори и да мечтаят за своето бъдеще в България, тъй като България сега се трансформира в една прелестна страна, която дава за своите спортисти доста хубави условия ", поучава Ивет.
Близките също играят значима роля в живота на Лалова, а непроменяемо до нея е брачният партньор ѝ Симоне.
" Аз съм огромен перфекционист и може би това ми оказва помощ доста в работата. За да избягаш 100 м съвършено, би трябвало да го направиш, не 1000, а 10 000 пъти по допустимо най-близкия до съвършения метод. Затова съм много самокритична към себе си някой път, само че пък по тази причина имам подобен брачен партньор, който ме обича и ми демонстрира тази любов и постоянно споделя: " Спокойно, всичко е ок! Супер си! ".
" Благодарна съм на хората, които ми оказват помощ, правят оценка, имат вяра в моя труд! Виждала съм през моя път на спортист доста огромни гении, доста хора, които е можело да съумеят и да доближат доста по-големи височини от мен, само че им е липсвало нещо. Затова считам, че преди всичко би трябвало да сме крепко стъпили на земята, да оценяваме труда си, труда на другите. Да оценяваме своите съперници, да не мислим, че всичко е единствено едно съревнование, една борба, в противен случай, да почитаме и техния труд, тъй като в последна сметка всички вършим едно и също. Всички се трудим! ", приключва тя.
Ивет Лалова е 12-ата най-бърза жена в историята на 100м с време от 10,77 секунди. Дори тежката фрактура на бедрената кост, която прекъсва кариерата ѝ за две години, не може да ѝ пречи да се завърне и да продължи на реализира триумф след триумф. Всеки един от тях е плод на дълготраен труд и на неповторим гений. Заслуга, за което имат родителите на Ивет - някогашните първенци по лека атлетика Лилия и Мирослав Лалови и нейният първи треньор Константин Миланов. Пътят първоначално обаче не е бил елементарен.
" Това, което си припомням като компликация беше, че никой не се занимаваше с деца по това време. Никой не искаше да тренира деца. Беше доста мъчно! Затова аз имах шанс с Коце Миланов, тъй като той ме взе толкоз дребна, макар че по това време към този момент имаше олимпийска група. И майка ми, и татко ми, като някогашни лекоатлети, не са желали аз да поемем по техния път. Не са го създали съзнателно. Просто аз, слушайки и попивайки, не съумях да избягам от ориста си в един миг и занимавайки се от дълго време с разнообразни спортове, в един миг просто стигнах до стадиона. Това беше персонално мое решение, те даже не го взимаха на съществено и това е доста хубаво, тъй като болната родителска упоритост може единствено да попречи на един млад гений и на едно младо дете да реализира нещо в спорта ", безапелационна е Ивет.
" Спомням си първата републиканска купа, която завоювах, припомням си първите надпревари, когато идвахме пешком от у дома, защото аз съм от този квартал. Живеех доста близо преди време, родителите ми още живеят тук. Спомням си по какъв начин идвахме всички дружно на съревнование с раниците на гърба, с хъса, с мотивацията и това са неща, които не се не помнят, тъй като в случай че не ги е имало тогава, нямаше по какъв начин да стигна дотук ", прибавя тя.
Днес, откакто покори голям брой върхове, завоюва безчет трофеи и взе участие на четири олимпийски игри, най-голямата мотивация за Ивет са децата от нейната академия, която основава преди 5 години. Именно поради тях, тя желае да развява българския байрак.
-->
" Бих им споделила, че пътят е доста дълъг, че е доста мъчно и в случай че в действителност го желаят, би трябвало да бъдат подготвени за това нещо, че триумфите не идват за една нощ, някой път трябват доста, доста години. Казват, че трябват 10 000 часа труд или най-малко 10 години, с цел да се построи един спортист, а за треньорите, даже е двойно. Затова те би трябвало да имат самообладание преди всичко. Бавно с мудни, само че сигурни стъпки да имат вяра на своите треньори и да мечтаят за своето бъдеще в България, тъй като България сега се трансформира в една прелестна страна, която дава за своите спортисти доста хубави условия ", поучава Ивет.
Близките също играят значима роля в живота на Лалова, а непроменяемо до нея е брачният партньор ѝ Симоне.
" Аз съм огромен перфекционист и може би това ми оказва помощ доста в работата. За да избягаш 100 м съвършено, би трябвало да го направиш, не 1000, а 10 000 пъти по допустимо най-близкия до съвършения метод. Затова съм много самокритична към себе си някой път, само че пък по тази причина имам подобен брачен партньор, който ме обича и ми демонстрира тази любов и постоянно споделя: " Спокойно, всичко е ок! Супер си! ".
" Благодарна съм на хората, които ми оказват помощ, правят оценка, имат вяра в моя труд! Виждала съм през моя път на спортист доста огромни гении, доста хора, които е можело да съумеят и да доближат доста по-големи височини от мен, само че им е липсвало нещо. Затова считам, че преди всичко би трябвало да сме крепко стъпили на земята, да оценяваме труда си, труда на другите. Да оценяваме своите съперници, да не мислим, че всичко е единствено едно съревнование, една борба, в противен случай, да почитаме и техния труд, тъй като в последна сметка всички вършим едно и също. Всички се трудим! ", приключва тя.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ