За неизбежната историческа гибел на САЩ се е писало, пише

За неизбежната историческа крах на Съединени американски щати се е писало, написа се и през днешния ден, а ве-роятно и в близко време още повече ще се написа. А аргументите за нея, съгласно раз-лични създатели, могат да са извънредно разнородни, някои дори и невероятни. Но е без-спорен фактът, че от втората половина на ХХ век такива трудове освен, че не понижават, а - таман противоположното, - стават от ден на ден и обгръщат проблематични сфери, които преди този момент въобще не са били визирани и обсъждани, а и все по-убедителни.

Въпреки тази ескалиращо растящата пирамида от такива съчинения, власт-ващите елити и изключително държавната администрация на Съединени американски щати и сервилните им лакеи от мислено интегрираната както в никакъв случай до момента Европа въобще не им обръщат нужното внимание. Дори тъкмо противоположното, - колкото повече се усилват по-добни произведения, толкоз по-безогледни, по-безцеремонни, а и по-безотговорни за ис-торическото бъдеще на страните и народите си се оказват проектите и дейностите на конюнктурно пребиваващите на Олимпа на държавното ръководство властници. И разцвет на сходна одиозна, само че и страшна за Съединени американски щати наклонност през днешния ден се оказва съ-вършено съзнателно провокираната от тях случка с военния конфликт сред Ру-сия и Украйна, който по всяка възможност ще приключи освен с неизбежната побе-да на Русия, а и с потресаваща за Съединени американски щати загуба на статута им на международен хегемон.

Далеч съм от изкусителната мисъл да бронирам сходна злополучна визия за Съединени американски щати само с мрачните пророчества на международно популярни оракули независи-мо от очевадното и натрапчиво събитие, че такива опити от ден на ден зачес-тяват в медиите, или да се уповавам и на тогавашни популярни бестселъри, които от дълго време са покрити и с пълен пласт на историческа давност, в които обаче могат да се открият удивително сходни с днешни знакови събития описания и тълкувания за-що и по какъв начин се е стигнало до тях. За човек, който е правилен гражданин на Нейно Величество Науката, сходни маньоври освен, че са изцяло неразрешени, а и са основателно укорими от морално становище и от колегиално естество. Въпреки това не трябва да от-минаваме с аристократично неуважение или да омаловажаваме солидните тео-ретически доводи и причини на знакови фигури в политиката и науката, а още повече на такива сред тях, които са били в статуса и на ангажирани с двете сфери. В този подтекст ще си разреша единствено да припомня за извънредно сериозните преду-преждения, основани върху доста съществени, задълбочени и сложни разбори на Пол Кенедиi, които той стартира единствено преди няколко десетилетия, само че пък и които ся-каш въобще не съществуват за изцяло самозабравилите се, а и волунтаристично „ разгащилите “ се днешни властници на Съединени американски щати и Европа. А точно Кенеди потвърждава и то по прекомерно безапелационен, а и доста солидно необорим метод, че оптималното географско „ разчекване “ на нарцистичната Американска световна империя неиз-бежно ще обуслови нейната закономерна, а и непредотвратима историческа гибел.

Едва ли има потребност, а и смисъл да прибавям като екзотични, само че действителни и много мощно въздействащи „ подправки “ редица други знакови произведения, или оракулски ви-зии, които в нашата смутна и преломна историческата актуалност добиват плът като, да вземем за пример, тези за вавилонското пришествие и неизбежното изличаване на бя-лата раса, а пък и на христианството от други раси и конфесионални „ цунамита “. В метежното ни историческо време и несигурно световно съществуване те към този момент са действителност. Демографският, расовият, етническият или конфесионалният Апокалипсиси за нар-цистичния Западен свят не са безпочвени хрумвания на заболели западни мозъци. Те са кошмарна и живо пулсираща в нашата актуалност реалност, която от ден на ден и неотвратимо гълтам, само че и убива историческите очаквания за бъдещето му. Който се интересува живо от сходни злокобни хоръри, му стига да прочете даже и единствено един от бестселърите на Патрик Бюкенън, с цел да придобие напълно ясна пред-става за исторически идното на Великата Американска Глобална империяii. Що се отнася до обществено стигматизираният, само че и репресивно трансфорат (съвсем ненадейно за неговите идейно-политически инквизитори) в фешън икона Тило Са-рацин за печалната орис, която към този момент се осъществя в рамките на обединена Гер-манияiii, той, наподобява, от ден на ден избледнява с концепциите си, защото множеството на сходни произведения в Западна Европа освен, че не понижава, а от ден на ден, само че пък и кошмарно нараства за смут на патологично въодушевените и захласнати от безпоч-вен исторически опитмизъм господстващи евро-атлантически насочени елити. Ето за какво имам желание да предложа една друга визия, посредством която да се види и проумее за какво, а и по какъв начин параноичното изкривяване на западните елити, отпред със Съединени американски щати, неотвратимо, а и ескалиращо води страните, обществата и нациите им към потресаващи нещастия, които напълно не са волни химери, или причудливи, само че и кош-марни видения на напълно разкрепостено и безнаказано историческо въображение.

Кои са аргументите и основанията, каращи ме да помествам в заглавието на тази публикация детайла за параноичните подбуди за самоубийството на угасващия Запад?

Без да встъпвам доста детайлно в описания, само че и тълкувания на одиозната симптоматика на параноята, ще отбелажа единствено, че едно независимо, обективно и деликатно наблюдаване и произлизащо от него умозаключение неизбежно ще кон-статира много огромни признаци на параноично разстройство в менталитетите и маниерите на властващите (в пулсиращото ни настояще) евроатналтически елити.

Нека (на prima vista)отбележа някой от най-очевадните признаци за сходно рисково освен за близките, само че и за личните си притежатели разстройство. Те могат да се обобщят в следното: натрапчива обсебеност от мъчно преодолими фикции или мании; непрекъснато ескалиращо съмнение, непрекъсната подозрителност, не-отлъчно подозрение или мъчително съмнение към всичко и всички околни, освен това без каквито и да са основателни или действителни аргументи за такова отношение; непре-станно усещане, подстрекателство или изрично разбиране, че другите замислят да извършат нещо рисково и извънредно зловредно за субекта на параноята; непреодолима сигурност до степен на тотална вманиаченост, че останалите по всякакъв начин се стремят - очевидно или подмолно - да скроят някакъв злокобен номер; лесна и бърза несдържаност, гневност, злоба, непоносимост и даже гневна нетърпимост към действителните, или въображаемите зломишленици, или зловредители на субекта на параноята; непо-клатима увереност, че съперниците или враговете се пробват по всякакъв начин да лишават нещо, което по право би трябвало да принадлежи на мощно обезпокоения от параноич-ните си прояви, настроения и кошмарни прекарвания субект; изцяло развинтена и необснована фикция, че евентуалните или действителните противници на подобен су-бект са подготвени и способни обществено, или дискретно да му навредят всячески си; не-удържимо и безотговорно предпочитание за неотложно възмезно възмездие, или наказа-телно въздаяние на тези, които са обвинени в такива злокобни намерения; ес-калация на патологично търсене, а и, естествено, „ намиране “ на всевъзможни пот-върждения за подлите стремежи и умисли на съперниците на параночния субект; тотална замяна на трафаретния метод на обществено изложение или писане за ре-алните, или имагинерните съперници, противници, съперници и врагове, при което арогантността, бруталността, нихилизмът, цинизмът и безпардонността към „ прови-нилите “ се нарастват със зашеметяваща скорост и покриват големи територии от връзката на хората по отношение на изкуствено натрапени злободневни теми; ис-терична и нарцистична непримиримост в отстояване на изцяло изкуствено фабрикувани тези, които, обаче, са считат за очевадни, а и изцяло подразбиращи се от хората; вманиачено търсене и намиране на втори, или трети низък предумисъл в казаното, или даже в неизказаното от страна на съперниците и противниците на параноиците; непрекъснато маниалкално вторачване, търсене и наложително разкриване на съот-ветни твърди доказателства за съзнателно скритото, или премълчаното мъчително в употребяваната от другите вербалност, паралингвистика, невербалност и символност; неизтребимо възприятие за опасност, терзание, паника или растящи опасения, даже страхове, че другите замислят нещо рисково и гибелно за параноиците; гранитна и обществено безогледна, а и натрапчиво отстоявана увереност, че „ виновността “ за всички действителни, или възможни неразбирателства, противорочея, алтернативи, исблъсъци, кон-фликти, колапси, разриви и мъки на взаимното жителство и другарство е напълно на другите, сега, или описвани (в ситуацията) като рисково чужди; нелечима фанатична увереност или преднамереност, че истината, правдата и правото би трябвало да и действително са само на страната на „ взривените “ параноични субекти; аб-солютна сигурност, че отговорността за протичащото се би трябвало да падне върху не-говите - действителни, или мними - причинители, които, естествено, се считат за виновни; цялостно отвращение за поемането и спазването на каквато и да е отговорност за ста-ващото, или даже за предстоящето, за което параноиците също упрекват другите; безогледно обществено афиширане на потресаваща липса на сензитивност, съ-чувствие, съчувствие към паниките, болките, драмите, злощастията, или траге-диите на засегнатите от действията на параноиците лица, общности, или структури; безусловно отвращение или цялостна некадърност при нужда, или действителни при-чини такива параноични субекти да демонстрират каквато и да било умереност, реали-зъм, а още повече и налагаща се сдържаност към своите замисли, опити и дела; очевадна липса на подготвеност, стремежи или дарба за признание на как-вито и да било неуспехи, провали, загуби, или провали в техните зли начинания; безгранична до патологични мащаби нужда да бъдат безусловно самостоятелни, а и безнаказани даже за явно и действително осъществени от тях огромни провинения, или непростими престъпления; непрестанна обсебеност от съдбовна нужда да са в положения на последна хипервигилантност, т.е. да са непрекъснато нащрек и за всевъзможни - възможни, действителни или мислени - закани, опасности, опасности; извънредно мъчителна и обществено натрапчиво демонстрирана нужда от самодос-татъчност и несъмнено обезпечена достоверност на инак несигурната им идентичност; непрекъснато потребление на целия, дори на извънредно спорен, нерядко и явно несъответстващ в тази ситуация боеприпас, или репертоар на всевъзможни модалности на иро-нията, сарказма, сардонизма и цинизма за отстояването на личното „ Аз “; то-тално отвращение, или органична некадърност за умерено и рационално взиране и ос-мисляне на претекстовете, доводите, или причините на другите за съответни събития; невъобразима пристрастеност към непрестанно изобретяване, рекламиране и натрапване на конюнктурно преференциални и потребни за параноиците тайни визии, взаимно с очевадна, даже цялостна непоносимост, или нетърпимост към непознатите конспирации; безответна реакция към личните им обществени реакции, афиширащи безпар-донно неразбираеми, а и морално неприемливи за близките атрибути на прочувствена безчувственост, тотално равнодушие, или цялостно отчуждение от вълненията, паниките и болките и страданията на другите, от време на време изненадващо комбинирани с умиш-лени и обществено демонстративни жестове на изкуствено внимание, официална за-гриженост, куха състрадателност, подправени до най-много двуличие и коварство; неявяване на каквито и да са действителни признаци, че са способни да имат и действително да демонстрират каквото и да е морално достойнство, само че, за сметка на това, въобще не прикриващи своята злопаметност и неутолима жадност за кавга с враговете им; неспособност за разбиране и пояснение на околната реалност, на съби-тията или хората, участващи в тях по метод, присъщ за естествените индивиди; оценяване на личните хрумвания и действия като безспорни и неимоверно полезни; из-падане от време на време в еднообразна, досадно повтаряща се и неконтролируема логорея; натрапчиво самовнушение за владеене или наложителна приложимост на свръхспо-собности; патологично развита, само че и обществено демонстрирана ревнивост по някакъв въпрос; редовно разрастваща се грандомания, считана за изцяло основателна; основни промени в присъщия за субекта на параноята репертоар от мимики, жестове, осанки в избрани обществени, пък и считани от него за рискови ситуации; податливост към елементарно и ненадейно изпадане в тежки депресивни положения, и така нататък

Този одиозен или даже плашещ лист от атрибуциите на параноичното раз-стройство може да бъде обогатен, или допълнен с доста други негови признаци. Но, коства ми се, че даже и единствено нагоре изброените към този момент са изцяло задоволителни, с цел да си създадем съответните нужни размисли, а и преценки за тяхната реле-вантност към значимата тематика за идната историческа гибел на Западния свят.

Впрочем, читателят би трябвало да се запита дали не вижда посочените нагоре признаци за параноичната физиономия и реакция в евроатлантическия свят през днешния ден? И, в случай че е изцяло почтен и прям, сигурно (ще) би трябвало да показа, че нито един от нагоре визираните атрибути на параноичните разстройства нелипсва в съвремения портрет на беснеещия Запад пред опасността да се лиши вечно от многовековното си господарско самочувствие и съществуване над потискания от него свят. Ето за какво настоящето бурно, само че и преломно историческо време, ознаменуващо бързо настъпващият цялостен неуспех, или края на безскрупулната надмощие на Запада и подменящата го нова историческа констелация на многополярния свят няма по какъв начин да не предизвика и изважда изцяло от релсите нарцистичните евроатлантици през днешния ден. И по тази причина не е по никакъв начин мъчно да видим типично присъщите за засегнатите от па-раноя признаци в менталността и поведенческите обноски на евроатлантиците.

Параноиците са способни на бързо и елементарно разбиране на избрани - ста-ри, или конюнктурно съвременни, а и преобладаващи в общественото време-пространство - идеологеми, или митологеми, на които придават и изключително огромно значение, като вършат това нерядко по много находчив, само че и външно изглеждащ като прекомерно разумен метод. Обаче, при едно по-внимателно анализиране на сходни техни пристрастия или изяви може да се забележи, че впечатляващата „ рационалност “ на мислите, думите, или постъпките им е самобитен инструментален воал, който прикрива някаква ирационалност, прекомерно далечна и непозната на естествените действия. Същевременно, те са склонни да бъдат извънредно резервирани или дори сериозни към идеологеми, или митологеми, които им се костват подозрителни, рискови, а и нездравословни. Подобна тяхна селективност и впечатляваща досетливост при използването на преференциалните за тях идеологеми, или митологеми в подтекста на дадена обстановка, или на нормално обществено неафишираните им перфидни замисли, може да наподобява на елементарния житейски разум като много привлекателна, изключително когато тя се подхранва и от разнообразни господстващи трафарети, предразсъдъци, стандарти и предубеждения, които са трайно и огромно употребявани, или са конюнктурно фешън. Ето за какво една деликатна, задълбочена, а и сложна аналитична „ дисекция “ на експлоатираните (в рамките на съответни обстановки, или казуси) идеологеми, или митологеми е способна да разкрие доста от умишленото прикриваните страни, или планове на субектите на параноични връзки и взаимоотношения с други хора. Именно в този ракурс ще предложа на вниманието на читателите някои интригува-щи прояви на параноичните евроатлантически елити, които са непосредствено обвързани с тяхната украинска случка, предшестваща техните автосуицидни последствия.

Едва ли е належащо тук и в този момент да се предлага и проучва целият лист от изкуствено, само че и инструментално сложени на пиедестала на същинската цивили-зация и проспериращата исторически западна просвета идеологеми или митологеми, с цел да се види и проумее тяхната същинска (т.е. фалшива) антидемократична, анти-хуманна и регресивна същина и гибелната им за човечеството употреба. Зато-ва ще предложа сбит разбор единствено на няколко от световно разпространява-ните, шумно рекламираните, а и по всякакъв начин натрапваните от Запада идеологеми, или митологеми, които единствено допреди украинската случка се смятаха надали не и за необорими, исторически обезпечени, а пък даже и за безконечни по своята сакралност. Но след шест месеца от предумишлено инспирираната от евроатлантическия Запад военна случка в Украйна напълно несъмнено си вижда, а и схваща, че техният символен ореол и практическа функционална успеваемост към този момент не костват въобще.

Нека стартираме с проглушилата ушите на човечеството от десетилетия наред идеологема или митологема за „ човешките права и свободи “, безспорно световно прокламирани и обезпечени от авангарда в светованта еволюция - западният свят. На процедура се оказа, че въпросните права и свободи могат/трябва да се таксуват по напълно друг метод, неминеумо съгласуван и с изгодите за Западния свят.

Параноичната конфигурация, а и процедура на евроатлантическите милитаристки, антидемократично и антихуманно настоящи елити в този момент, в подтекста на целена-сочено инспирираната и настоящо подкрепяната по всякакъв начин от тях украинска авантю-ра, която цели избиването на приятелски нации и съсипването на две страни, няма безусловно нищо общо с действителната отбрана на човешките права и свободи, а - таман противоположното - е тяхното одиозно и напълно неоспоримно потъпкване, или заличаване. Обаче, безумието и цинизмът на днешните милитаристични евроатлантически ори-ентирани и ангажирани западни елити, а и на техните компрадоски лакеи не се от-насят единствено до дискредитацията, стигматизацията и заличаването на Русия, а и към личните им страни и общества, защото ангажирането на последните с укра-инската случка ги слага на големи тествания и ненужни ограничения, безусловно съсипващи стопанските системи или обществените им политики, а и подлагащи на непредвидени инциденти даже техните културно-цивилизационни идентичности, само че и достижения. Непредвижданите (заради пагубното стратегическо късогледство или аморалната безнаказаност на тези елити към личните им страни, цивилен общества и нации) потресаващи резултати и гибелни последствия през днешния ден явно водят до неудър-жими растежи на цените, ескалиращата безработица, финансови колапси освен на обособени човеци, или обществени пластове, а на цели страни, стопански системи, и така нататък На процедура се оказва, че сегашните евроатлантически ангажирани властващи ели-ти, без значение от коя идеологическа фамилия и партийно-политическа конфигура-ция са, съзнателно, а и незаконно водят личните си страни и общества към ги-белни стопански, обществени, културни, исторически и прочие банкрути, които не мо-гат нито елементарно и бързо да се скрият, омаловажат, или да се компенсират за къси периоди, което действително е тежко закононарушение против човечеството и народите им. И изцяло естествено, закономерно, а пък и неизбежно е цената на историческото отмъщение за тези закононарушения да бъде изхвърлянето на тези елити на бунището на историята и декорирането им с позорната популярност, или с безконечната давност за тях. В този аспект целеустремено предизвиканата и поддържана от Запада военна случка за кървавия конфликт сред Русия и Украйна ще бъде заплатена доста грубо и сурово освен за директно участващите в нея страни и нации, само че също и за тези, чиито моментни елити си въобразавят, че могат да се облагодетелстват от нея. Те ще платят безспорно извънредно тежко за своите грехове и закононарушения, защото съдът на Историята може и краткотрайно да забавя, даже видимо да не помни, само че в никакъв случай не оставя напълно неразкрити, а и ненаказани след време такива действия.

Евроатлантическата провокация против Русия в Украйна тотално разобличи кухия смисъл и инструменталната функционална ангажираност на тази митологема. Макар към момента Западът по историческа инерия да приказва за нужната отбрана на човешките права и свободи, всичко, което неговите елити правят в украинската им случка, е в цялостен дисонанс, или в очевиден спор с лицемерно рекламираната либералност и човечност на семантиката и на ролята на тази куха идеологема. Защото (на практика) се оказва, че към някои човеци или общности тя изобщо е невалидна и непотребна, даже явно неразрешена за използване, защото е очевидно и пределно обикновено понятно, че за руснаците и за поддържниците им тя не важи.

Нещо повече, цинично и инструментално наричайки путиновския режим фа-шистки, в същото време евроатлантическите милитаристи и военнопрестъпници се ангажират очевадно и тотално с реваншистки хрумвания и дейности, с предумишлено изо-пачаване или даже тотално подправяне на историята, с умишлени и дори сис-тематично насърчавани от тях погроми, кощунства, светотатства над и опустошения на исторически монументи, или по отношение на културните наследства на Русия, или пък на поддържащите я сега страни, а и народи от разнообразни точки на земното кълбо.

Да не разясняваме другият извънредно противен, а и разобличителен за евроат-лантиците проблем - този за вкарването в обществен оборот на митологемата за рус-наците като нечовеци, заслужаващи да бъдат освен обществено опозорени, само че и исторически унищожени като държавност, народност, даже като набожност. А в този подтекст въобще не трябва за подминаваме с неуважение или с съзнателно премълчаване одиозния факт, че целенасочената и огромна употреба на тази идеологема върви заедно, в шумна и пъстра компания с историческото дискретно или даже безочливо възобновление, а и цинично оправдаване на фашистката идеология и процедура, която също издигаше в заветен фетиш изличаването на всичко съветско и на наложителното му заличаване в името и за богатството на великата арийска раса. А през днешния ден новите „ трубадури “ на сходни идеологеми са по върховете на НАТО и най-авторитетните институции на Европейския съюз. В това няма каквато и да било из-ненада, тъй като се оказва, че по тези върхове доста от дълго време, само че и целеустремено са конфигурирани потомци на знакови, или не толкоз познати нацистки семейства, които в този момент се виждат и усещат като задължени да оправдаят паметта за своите предшественици. Ето за какво същинската бърлога или алхимичната лаборатория за реставрацията на нацистката идеология и нейното модерно историческо продължение се намира не в Русия, а в рамките на обезумелия евроатлантически Запад, който като че ли въ-обще не се интересува или пък вълнува от естеството на мнението и реакциите на обществата, или народите, които са го рекрутирали и пратили да пази техните ползи и полезности. Но, за голямо страдание, както образно се вижда и лес-но схваща, потребностите, полезностите, обичайните усети и стандартите на западните народи и общества не са от толкоз огромно, или даже съдбовно значение за евроатлантическите елити, които в безумието си са освен подготвени, само че и към този момент ре-ално доказващи, че са изцяло склонни да пожертват сегашното или бъдещето на своите страни и народи, с цел да начешат крастата на авторитетните си милитаристи, които се трансформират действително освен във военнопрестъпници по отношение на Русия и нейния народ, само че и като такива по отношение на личните си страни и народи, които са подло-жени изцяло умишлено и целеустремено на големи, ненужни провокации, ограничавания и крайни ограничения в името на хегемонията на русофобските бясове. А в този аспект тоталната обществена дискредитация или разпродажба на продължително рекламираната и натрапвана по всевъзможен начин митологема за човешките права и свободи се оказва изцяло изпразнена от смисъл и функционално деяние даже в рамките на западния свят, в който тамошните нации са принудени да живеят в нищожни условия, ескалираща безработица, обществено обезсърчение и поколенческа без-перспективност поради волунтаризма, или милитаристичния бяс на своите елити. А сходно антидемократично и антихуманно състояние не може да продължава без-конечно и безнаказано. Затова, както към този момент си вижда и чува, се задава мощна, само че и, евентуално, гибелна протестна, съпротивителна гражданска вълна в западния свят, която ще подкопае устоите на мнимата, или подправена политическа известност и пер-верзната социална полза от концепциите и делата на евроатлантическите елити. И както ясно се вижда и схваща, цената за тези радикални промени в Запада ще е тоталното обществено разкриване на амортизираната идеологема за „ човешките права и свободи “, чийто извратен образ и лицемерно лицемерен резултат към този момент е дос-та от дълго време, а и тежко преживяван от страни и нации от колонзирания от него свят. Сега, обаче, сходни жестоки тествания ще са органична част от историчността и всекидневието на западните страни и народи, които десетилетия наред безпардонно консумираха ограбваните от техните елити благосъстояния на другите страни и нации. А в този ракурс, мисля, че не е илюзорна визията, нито безпочвено упованието, че след края на инспирираната от евроатлантиците украинска случка, който не-съмнено ще бъде с големи загуби за тях, неизбежно светът и човечеството ще са радикално разнообразни, а властовите елити ще са принудени иначе да се отнасят към тези, които са ги избрали, а и които чакат от тях действителна отбрана на техните права. Защото, както неведнъж се е говорило/писало в свещените книги на другите конфесии, цената на изкуплението и преображението ще бъде необикновено висока.

Впрочем, някой да е забелязъл явни признаци на приложимост в общественото време пространство на идеологемата за антидемократизма и антихуманизма на разнообразните възродителни процеси. Дори да премълчим и укрием колосални-те и потвърдени исторически закононарушения на Запада в този подтекст, няма по какъв начин да се скрият, или да не се разясняват (от простосмъртните хора) днешните безумства и закононарушения против езика, националността, или религиозността на руснаците, при-мерно, в прибалтийските, да не приказваме за действителния огромен геноцид на руско-етническото и руско-езичното население в Донбанска и Луганска области, или даже и в западните страни и общества, считащи се от много време за безспорни примери, а и за исторически бастиони на хуманизма, или демокрацията. Как иначе може да се квалифицират политически изявления от сорта на тези, които държавни лица или на техните подстрекатели и подържици от западния свят в Полша шумно лансираха в общественото пространство, че Русия, а и съветския народ би трябвало да сменят конфесионалната си принадлежност, да се откажат изцяло и вечно от право-славието, а и колкото може по-скоро да одобряват католицизма? Не е ли това офици-ална апология на обречени „ възродителски “ варианти, или действия, каквито, прочее, предишното на Полша е образно потвърдило в тяхната най-одиозна и гибелна форма.

Не е ли условието за тотална дискредитация и стигматизация на всичко съветско също симптом и несъмнена реакция в духа на възродителските неистовства, или прищявки на самозабравилите се, а и изплували върху вълната на конюнктурата елити в западните страни и общества, а и на техните компрадорски лакеи и прислужници. Българските проевропейски и проамерикански насочени и ангажирани идеоло-зи, политици, специалисти и службогонци години наред използваха този „ коз “, само че в този момент мълчат като риби по отношение на неговата фрапираща приложимост от Запада по отношение на Русия. Да отречеш поради предубеждения безспорни многовековни културни обичаи, само че и изумителни духовни достижения на страни, или нации, които с нещо „ влизат “ в полезрението, или предизвикат недоволството и гнева на нарцистично обезумелите евроатлантици, е безспорен признак за техните параноични рецесии, а и изстъпления. Защото, дискредитирайки и явно рушейки историческия и културния престиж, стигматизирайки духовните достижения за конюнктурно, или продължително считани за съдбовни врагове на Запада страни и нации, е еднакво на подкопаване и на фундаментите, или най-малко на обезценяване на личната си национална и културна еднаквост. И това не са само абстрактно-теоретични хрумвания, нито кухи хипотези, а действителни обстоятелства и явни трендове, гибелно засягащи западния свят. Те са в цялостен дисонанс или спор с вековно натрапвания Кантов категорически императив, според който би трябвало да има взаимност в отношението към себе си и към другите, тъй като нарушаването му обезпечено води и до морална гибел. А в днешният случай, привързан и с украинската случка на евроатлантическия запад, не става дума само за нравствена гибел, защото тя от дълго време е установена и коментирана от същински демократични, хуманистично и прогресивно настроени интелектуалци от най-богатите и най-развити страни и общества. Сега иде тирада за нещо надалеч повече - за историческата мъка и даже за неизбежна гибел на Запада в досегашните му формати на отношение и деяние към останалия свят на Земята.

Безразсъдството и волунтаризмът на днешните евроатлантически елити ре-ално стигнаха до невероятни, по-точно до потресаващи степени, способи, форми и мащаби на обществени демонстрации, каквито човечеството не е виждало или чувало до момента. Как другояче можем да си разбираем безумието да се не разрешава, а и репресивно санкционира обществената приложимост даже на знаци от личната латинска писменост, които сега се употребяват от руснаците за избрани военни, или други обозначения. Защото Историята неведнъж е показвала, а пък и доказвала с очевадни, даже потресаващи образци до каква степен може да води омразата към другите, непознатите, защото разрушителното отношение към тях незабелязано, а и елементарно се трансформира и в деструктивен, съдбовно въздействащ, гибелен етос и към личната еднаквост. За перверзната и отблъскваща анатомия на деструктивността или за флагрантно ширещата се и по всякакъв начин натрапваната от евроатлантиците историческа, политичес-ка, културна и различен тип некрофилия, евентуално, е потребно още веднъж да се прочетат и осмислят проницателните разбори на Ерих Фром на ред други творци-хуманисти. Защото, който живее с маниакалните мисли и пристрастености за органична съгласуваност или взаимозависимост от гибелта, той е към този момент преждевремно, даже приживе мъртъв като човек. А некрофилията на днешните евроатлантически елити е очевадна, само че и безпорна. Ето за какво не е кой знае какъв брой мъчно за решение уравнението, в което са включени своите и непознатите идентичности, съгласно което изваждането на една от тях (от него) по хипотеза, неизбежно води и дo радикална смяна, и то отрицателна за другата. Прастарата и мъдра сентенция, че „ който копае гроб другиму, самичък пада в него “, не е присъща единствено за българския народ, защото има доста, само че и непознати версии. А това се отнася през днешния ден и за историческите вероятности на наложително вкарвания в разкол или спор с останалото човечество западен „ свръхцивилизован “ свят.

Къде е границата или до каква степен може да води сходна конюнктурна вманиа-ченост, параноична подозрителност и истерична реакция против всичко, което се въз-приема, или смята от самозабравилите се изцяло евроатлантически елити за съм-нително, съмнително, рисково и зловредно, изискващо незабавна и крута реакция?

Сегашната украинска случка на Запада предизвика исторически невиждано и нечувано символно, а и действително строполясване на продължително царувалата в света идеологема или митологема за „ отворените “ и „ затворените “ общества, респ. за тях-ната историческа значителност и перспективност. А в този подтекст си заслужава да се сложи въпросът: някой да чува, вижда, чете или обществено разяснява през днешния ден вели-ката концепция на К. Попър за безспорните преимущества на „ отворените “ пред „ затворени-те “ общества? Защото е очевадно, а и потресаващо всеобщото безмълвие за нея. И виновността за обществената дискредитация и световно забележимата екзекуция на тази идеологема, или митологема е на Запада, който самичък я развенча, само че даже и унищожи. А не е мъчно да се направи обикновената калкулация и потресаващото заключе-ние, че чрез извънредно неразумните, антидемократичните и антихуманните си днешни изяви Западът в действителност самичък и без външна насила срути от десетилетно издигания и рекламиран в света фундамент въпросната идеологема и митологема. Защото оглушително рекламираните отворени и сякаш гостоприемни за всевъзможни хрумвания, полезности, артикули и хора западни страни внезапно демонстрираха нескрито същинския си лик. А той е извънредно неприветлив и неатрактивен, тъй като е построен и поддържан върху изкуствено фабрикувани и по всякакъв начин натрапвани предубеждения и предразсъдъци. Това, че десетилетно рекламираната, пък и надали не сакрализирана историческа авангардност и преспективност на „ отворените “ западни общества се провали с звук и тропот е неоспорим факт, който надалеч не е привързан само с днешната ук-раинска случка на евроатлантическите елити, само че и на техните сервилни лакеи. Защото тя беше обществено, световно дезавуирана, а и дискредитирана още от нача-лото на 2020 година, когато избухна пандемията на Covid-19. Само за година-две светът видя пределно ясно и неоспоримо, че продължително и натрапчиво рекламираната за-падна взаимност, човечност и прочие не коства пукната пара, защото даже в границите на Европейския съюз проличаха изцяло големите пукнатини и неприемливия за всеобщото схващане държавен нарцисизъм, налаган от евроатлантиците. А надали си заслужава (тук и сега) да се напомня и по-ранният непростителен грях на евроатланти-ческия Запад, обвързван с изкуствено предизвикания от неговите елити „ бежански проблем “, с вавилонското пришествие на големи миграционни маси от Африка и Азия, против които сякаш извънредно толератното, пък и гостоприемно западно „ отворено общество “ ненадейно и очевадно промени коренно своите преценки и връзки. Защото дълги години се въртеше в идеологически и политически оборот клишето за някогашните източни и централно-европейски социалистически „ затворени “ социуми като концлагер за инорасови, иноетнични, иноезикови, инокултурни и прочие инвидиди. А целият свят видя и чу обществените и невъздържани, напускащи напълно „ бон тона “ политически разпри сред обособени западни страни, или с евроатлантически техни сътрудници за какво и какъв брой бежанци може/трябва да приема дадена страна, или нация. Издигнатите посред им гранични, а и всевъзможни други телени огради напълно не бяха единствено одиозен знак, а напълно действително, практическо олицетворение на изконното двуличие, безчувствеността на западняците от прехвалените отворени общества.

Днес гръмогласният и неоспорим исторически неуспех на идеологемата за „ затворените “ и „ отворените “ общества продължава с неистова скорост, а и с нови следващи сериали - този път непосредствено или индиректно свързани с украинската случка. Защото кой може/трябва да има вяра в демократичността, хуманизма и историческата перспективност на „ отворените “ западни общества и култури, откакто е заставен непрестанно да гледа, слуша и разяснява всевъзможни проблеми и обстановки на без-церемонно тъпчене на обикновените човешки права, свободния банкет на чуж-денци, още повече на тоталната възбрана, или наказателното гонене на хрумвания, знаци, културни достижения и неоспорими до неотдавна международни създатели, или произведения. Оказа се, че шумно, само че и десетилетно рекламираната „ имунна несъответственост “ на „ отворените “ западни общества, или култури е била единствено един кух мит, безпочвена идеологема, която инструментално се е въртяла и натрапвала в световен оборот.

В този порядък не трябва да се заобикаля, подценява или отстрани отноше-нието и реакцията на параноичните евроатлантически сътрудници към необятно раз-пространяваната, а през днешния ден необяснимо за какво дискретно отместваната настрана от пуб-личното внимание и коментиране митологема за големите дистанции сред Запа-да и Изтока, обусловени от монопола над известни водещи технологии. Само ще отбележа по този мотив, че десетилетия наред, допреди украинската военната про-вокация на Запада по отношение на Русия, евроатлантиците популяризираха и даже съумяха да натрапят - за всеобща консумация измежду разнообразни всеобщи публики - мита за концепциите, плановете, стоките и услугите с впечатляваща спомагателна принадена стойност, дължаща се на изобретени, а и въведени от тях в практическа употреба високи технологии. Фактически, посредством посредничеството и господството на тази перфидна митологема дискретно се прокарваха и натрапваха в всеобщото схващане на хората остарели колонизаторски и даже расистки идеологеми, или митологеми, открояващи и рекламиращи авангардната роля и дарба на западния човек и, надлежно, на консервативната, назадничава и подвластна позиция на индивида о