За него се говори като за явление в спорта над

За него се приказва като за събитие в спорта над половин век след гибелта му.

На 16-годишна възраст Виктор Блинов дебютира за Спартак Омск, а две години по-късно получава купата занаятчия на спорта на Съюз на съветските социалистически републики. Премества се в Москва и става главен състезател в отбраната на столичния Спартак. През 1968 година подвига олимпийската купа, само че угасва още преди да навърши 23 поради зависимостта си към алкохола.

Роден в годината на Великата победа (1945), Блинов стартира да тренира хокей от напълно дребен. Близо до къщата, в която живее фамилията му, е леденият замък в града, и треньорите бързо виждат невероятните му качества. Мълвата за него доближава до Москва и е притеглен в гранда Спартак от треньора Всеволод Бобров.

Виктор бързо привиква в новия тим и в дебютния си сезон 1964/65 изиграва 28 мача, в които отбелязва пет гола. Повече от него (11) измежду бранителите вкарва единствено Алексей Макаров. Но по-важното е, че 18-годишният Блинов бързо се постанова в сърцето на един от най-силните клубове в Съюз на съветските социалистически републики. И това е изцяло обяснимо – в играта му няма слаби звена, а ударът му стряска вратарите със силата си. Буквално. В тези години оборудването не е като днешната и всяко попадане на шайбата в по-зле предпазено място предизвиква мъчителен удар.

, спомня си някогашният вратар на „ червено-белите “ Виктор Сингер. “Понякога виех от болежка след шайбите му, които можеха да пробият и каска. “

Кариерата на Блинов завършва рано, само че бранителят съумява да остави дълбока диря в руския хокей. До 22-годишна възраст събира златни медали от международно състезание и олимпиада и става първенец на Съюза със Спартак Москва. През „ златния “ за отбора сезон 1966/67 той отбелязва невероятните за бранител 17 гола.

Конкуренцията в Сборная обаче е жестока и в началото не играе доста във значимите мачове. Преди Игрите през 1968 година в Гренобъл Анатолий Тарасов взема решение да му даде повече шансове и това се оказва брилянтно решение.

Блинов прави страховит шампионат и записва четири шайби и две асистенции. След края на олимпиадата, на която Съюз на съветските социалистически републики победи със златото, той е определен в символичния съвършен тим.

За страдание, златото в Гренобъл се оказва и последният връх в неговата къса хокейна кариера. „ Националният тим зацикли, а на Витя не му се получаваше, тъй като не пиеше ”, спомня си Николай Карпов, един от треньорите на Спартак. “Селекционерът Тарасов всеки ден му говореше за „ силата на волята “. Но в навечерието на мача с шведите той не устоя и скрито от Тарас опъна литър коняк. Не остави нито капка! На идващия ден вкара гол и направи две асистенции за успеха с 3:2. А на анализа Тарасов сподели: „ Ето, Витя. Спазваш режима и играта ти е напълно друга! “

Блинов се пробва да пребори алкохолните демони, само че не съумява. Вече е прекомерно закъсал, макар че едвам е трансферирал 20-те.

Започва да пие и да пуши още в ранните класове в учебно заведение, а известният руски треньор Леонид Киселев доста години по-късно споделя забавни детайлности за своя нашенец:

„ Той имаше някакъв имунитет към алкохола. Не знам по какъв начин се назовава в медицината, само че ще ви го обясня по този начин: Алкохолът в тялото му не се усвояваше незабавно и в компания той постоянно оставаше изтрезнял, в случай че пиеше наедно с останалите. Но не го правеше по този начин и искаше да е част от купона. Затова пиеше в слонски дози. Той беше привързан към чашката още от дете. Баща му работеше като обущар покрай стадион „ Динамо “. И всеки ден даваше на сина си първите извоювани рубли да иде и да купи бутилка водка. Така стартира всичко. “

Блинов едвам не губи живота си още като дете.

Родителите му са скрили цигарите някъде нависоко, той се качва да ги търси, само че пада и удря свиреп главата си в шевната машина. Бърза помощ идва в точния момент и лекарите избавят момчето, правейки му сполучлива краниотомия. До края на живота си Блинов играе с каска, която не смъква нито за момент даже и на тренировките.

Проблемите му със сърцето евентуално са щели да бъдат видяни, само че през лятото на 1968 година, след завръщането си от отмора, Виктор пропуща цялостните медицински прегледи. А ЕКГ-то съвсем несъмнено е щяло да покаже данни за прекарания инфаркт на крайник.

На 9 юли 1968 година хокеистите на Спартак организират подготовка с тежести, след което играят баскетбол. По време на двустранната игра Блинов рухва на земята в безсъзнание. Нов инфаркт! А пристигналият на място медицински екип не съумява да го избави.

„ Как стана ли? ”, споделя Николай Карпов. “Играчите преди малко се бяха върнали от отмора. А мен незабавно ме дръпнаха нещо по работа. Извиках няколко от момчетата и им споделям: „ Не позволявайте на Блинов да върви на никое място. Особено в бара. “ И също по този начин предизвестих лекаря да не го пуска да тренира, до момента в който не премине медицинския обзор.

Но Виктор пиеше извънредно доста. Невъзможно е да си визиите. Изливаше алкохола непосредствено в гърлото си ”.

„ В хладилника му у тях в никакъв случай нямаше нищо друго, с изключение на няколко бутилки ледена водка. Докторът обаче ме подведе. Той беше боен, а преди този момент беше привикнал в ЦСКА да си клати краката и нищо да не прави. Пишеше някакви бележки и посоки: „ Отиди тук, отиди там. “ Но не става по този начин с хокеисти. Момчетата трябваше да бъдат водени за ръка. Разказаха ми какво се е случило на тренировката. Блинов желал да подаде топката, само че паднал и повече не станал. “

Такъв е трагичният завършек на младия гений.

Днес в памет на олимпийския първенец от Омск хокейната зала в града носи неговото име.