За него и за жестокия инцидент, отнел живота на нейния

За него и за жестокия случай, лишил живота на нейния добър другар и сътрудник Милен Цветков, Миглена Ангелова е повече от откровена, а на моменти от думите й даже боли.  

– Меги, няма по какъв начин да не стартира нашия диалог този път с ужасната злополука, лишила живота на журналиста Милен Цветков, с който бяхте освен сътрудници, само че и другари. Първото, което ти написа в обществените мрежи, бе: „ Не мога да допускам, че Милен е загинал… Милен Цветков.. ”, и евентуално още ти е мъчно да повярваш?

– Първото, което те удря при сходна неочаквана загуба, дружно с шока от нея, е възприятието за виновност, поради всичко, което не си споделил, не си направил и към този момент в никакъв случай няма да направиш и няма да си кажеш с този човек. В идващите дни жалко приемаш действителността.

– „..неговата директна и почтена позиция беше добре пристигнала във всеки дом ”, пишеш още и ми се желае да поговорим точно за честната позиция, която става все по-размито разбиране в актуалната визия за публицистика.

– В публицистиката тя си е със същото наличие. Виж, в псевдожурналистиката, честната позиция е повече от размита. Направо липсва. Сериозни медии, претенциозни медийни служащи (не ми се обръща езика да ги нарека журналисти) не се тормозят да сервират на публиката „ мемоари за Милен Цветков ”. Тези хора по какъв начин тъкмо ще ни пазят от популизма на властта, в случай че вършат същото? Спомени?! Може би да изчакаме най-малко да мине година, та тогава да почешем езици и да се почувстваме най-малко за малко бели, положителни и неподкупни, нищо че сме до шията в л..на и всички знаят.

– А не е ли грозно да се акцентират качествата и характера на един човек едвам тогава, когато него към този момент го няма физически на този свят? Примерите, уви, не свършват със загубата на Милен Цветков..! Това погнуси и теб, съдейки по постовете ти…

– Милен най-малко го познават. А помниш ли Маркес? През 2014-та. Българският ФБ беше потопен в постове. Кой ли единствено не му писа? А като гледаш крайния резултат, не проличава доста почитатели да има Маркес у нас. Некрофилията ме отвращава във всичките й форми. В сходни обстановки не мога да не отбележа, че некрофилите са доста шумни.

Много олелия подвигат тези, които избират да обичат и почитат „ героите ” във тип на добре отлежали трупове, по опция починали ненадейно и трудно. Колко от сътрудниците, които писаха персонални обръщения до Милен след гибелта му, писаха сходни обръщения до него на стените си, откакто за следващ път го смъкнаха от ефир. Подозирам, че индикаторът ще е непосредствен до нулата. А тъпо – имаше огромна опция той да ги прочете и да се почувства подсилен, когато тази поддръжка му беше нужна.

Откъде изпълзяха толкоз „ спомнящи ” си го – също не зная. Когато ти е нужна поддръжка – нормално няма никой. За тези хора желая да кажа, че още в този момент могат да създадат нещо за другите мощни и почтени хора, които ще им „ липсват ” на следващия ден – тези, които още са живи. Можете са си извършите лист и да действате незабавно.

Отвращава ме лицемерието, суетността, това голямо предпочитание да се присламчиш, да се отъркаш в личността, която аудиторията обича. Аудиторията, хората не можеш да ги излъжеш. Хората обичат Милен. Заради мъжкото му поведение, поради директността му, поради това, че не продаде, поради това, че не загуби възприятието си за комизъм, поради това, че не се оплакваше и никого не облиза. Но обичат Милен, а не постфактум скърбящите за него. А хората, които Милен обичаше, изгубиха почтен и надарен другар. Подобна загуба не се компенсира с нищо, по тази причина и протича в безмълвие.

– Мнозина реагираха яростно на твоята позиция за момчето, което лиши живота на Милен Цветков след приложимост на четири типа опиат. Защо съгласно теб?

– Защото ние всички се опасяваме, че на следващия ден или още през днешния ден, като спрем на светофар, някой може да ни тресне нас със същия резултат. Забравяме, че животът има повече фикция. В страна с тройни стандарти може да се случи какво ли не: „ Индиго ”, Лим, дерета, мостове, тунели – всичко това е резултат от двойните и тройните стандарти при използването на законите.

Различните стандарти и ненаказуемостта, освен това нямам поради тази, във тип на бухалка, която в последно време се размахва, и на която но никой не има вяра, а онази, която основава безнаказаност и вреди, които дълго не могат да бъдат преодолени. В цитираните процеси – дано спрем да се самозаблуждаваме – всички сме съучастници. Поголовно и до един, без децата до 18 години.

Да смелиш един, двама, трима души по на 22 години не е кой знае какво достижение. Умните хора си дават сметка, че „ смилането ” на следствията не трансформира аргументите, които са ги довели в действителността. Ама той по този начин карал и преди години. Боже мой, какъв неприятен човек! А този, който е позволил по този начин да свикне да кара едно момче – той какъв е? На него по тази причина ли му плащаме? Да събира данни, без да пречи? Да загатвам ли какви бабаитски екшъни щеше да има, в случай че зад кормилото на колата, блъснала Милен, бяха роми?

Двойните стандарти не оставят място за правдивост и крепко общество. „ Предумишлено ликвидиране ” – мисля, че след няколко години страната, в случай че осъди лидера по този член, ще заплати на Кристиян като за жертва на неправдив развой, откакто ни опраскат в Страсбург. И ще е вярно. И от тази вероятност също ми се гади, тъй като в главата на това момче, ще се бетонира правилото, че за някои всичко може, и че убийството също може да се размине.

А какво да кажем за таткото на другото момче в джипа, умъртвил Милен? Татко на годината! Да беше някой задръстен човек, да му простиш неналичието на сърце, но той е депутат. Толкова бързаше да си измие ръцете и да се дистанцира от сина си, че всички разбрахме що за стока е. Честно казано, не желая да пребивавам в страна, в която сходен „ баща ” основава и приема законите, по които пребивавам.

– Наскоро чух в един филм репликата „ Не бъркай правдата с правото ”. Това ли се случва в реалност, изключително в такива моменти, в които хората приказват свирепо за закони, мислейки, че по този начин биха реабилитирали най-малко малко гнева или болката си?

– В сходни моменти в нас крещи страхът, а разсъдъкът, в случай че го има, шепне безшумно. Най-жестоките регулации в Древен Рим са измислени от робите, когато са им давали опция да ги оферират. Жестокостта въобще е свойствена на угнетения, неразполагаем, трагичен, извит човек.

Хуманизмът е белег за грамотност. Ние раздираме следствията, с цел да не признаем, че съучастваме на аргументите. И колкото повече крещим, толкоз повече си имаме вяра, т.е. по-добре се самозаблуждаваме, че вършим нещо. Всъщност, нищо не вършим – единствено дерем гърло.

Справедливостта постоянно се бърка с правото. Преди 15-тина години, когато персонално се убедих, че правната действителност постоянно няма нищо общо с действителната действителност, ми беше доста мъчно да възприема обстоятелството. Ние доста обстоятелства не желаеме да приемем. И си получаваме тоягите поради това отвращение.

– Мислиш ли, че в България липсват същински цивилен рефлекси?

– И цивилен рефлекси липсват. И крепко публично мнение – също липсва. Затова множеството ПР-и в Бг са смешни. За какъв брой политици във властта можеш да кажеш сигурно: този човек обича народа си, почита го? Подобно изказване даже е смешно. Кой наш политик, който е във властта в този момент, обича народа си? Сигурно има и такива. Допускаме го теоретично. Но не се сещаме за името, нали? Ние сме привикнали властта да ни ненавижда. Свикнали сме да ни санкционира. Свикнали сме да ни се кара. Свикнали сме да ни наскърбява.

Властта у нас е репресивна, т.е. властта ръководи посредством рестрикции, наказания, санкции, санкции. Не посредством основаване на условия за стопански разцвет, ако си съзнателен жител. Ако не бях права, то множеството ръководещи щяха да са си подали оставките, поради обиди към хората, които са им дали властта. Народът е суверен. И това звучи смешно у нас.

– Може би тъкмо тази липса е предизвикала в теб и желанието да продължиш емблематичното си предаване „ Искрено и персонално ”, само че в онлайн вид и с доста по-модерни облекла? Какви бяха първичните реакции, които получи?

– През годините доста хора пишеха, че би трябвало да направя нещо и да се върна на екран, тъй като предаването им липсва. „ Нещо ” и в този случай звучи необичайно. Какво да направиш, когато в една страна почтени медии не са нужни на никого. Имам поради и феновете също. Те по какъв начин да те защитят? Как опазиха Милен? Знаеш ли кои са изданията с най-ниска гледаемост и в ТВ7, и в ютуб канала „ Искрено и персонално ” преди реорганизацията му – двете издания за аргументите, довели до банковия гнет, поради които ни прекратиха контракта.

Същото е и с изданието, поради което ни стопираха в Нова ТВ през 2009-та. На кого му е прелестно някой да му дрънка, какъв брой доста може да се направи, в случай че си размърдаш мозъка, с цел да вникнеш в някои истини и обстоятелства.

Развитието на видео платформите дава вяра, че можеш да стигнеш до хората, които желаят да знаят. Искат да се учат, в това число и на приемливост към непознатото мнение, на внимателно търсене на непознатото мнение и така нататък Затова в Ютуб има канал „ ИСКРЕНО И ЛИЧНО ”, в който има едночасови изявленията с персони, които имат достижения в региона, с която се занимават. Отново ще подчертая – едночасови изявленията (някои под час, някои над час, само че всички към час).

Не можеш да извадиш нищо стойностно от който и да било за 5 или 10 минути в студийния конвейр. Можете за 10 минути да се посмеете и да се погъбаркате с някого, само че в случай че приказваме за изявление, което да те въодушеви да вървиш напред, или да избереш позиция – 10 минути с още трима души, а и даже да си самичък, са обречени на нулево наличие, в случай че приказваме за смисъл. Затова, когато това стана допустимо, започнах. Докога – не знам. Ще забележим.

– Любопитни са диалозите с Валентин Кулагин, и с Драго Симеонов, и с EVA, със Стефан Попов – Чефо… Каква е крайната цел, която си си сложила, тъй като виждам, че те не следват предвидимия тв метод, на който сме привикнали и гледаме от години?

– Нека разделим каналите. Драго, Чефо, Ивелин са правени лице в лице в студио чартърен и са оповестени в ютуб канала „ Искрено и персонално ”. Ева, Валентин, Гери Дончева, Вихра Петрова са диалози онлайн в рубриката „ Карантинка шоу ” в инстаграм канала на „ Искрено и персонално ” – главно в него вършим анонси на ютуб канала.

„ Карантинка шоу ” се роди като отговор на потребността от живо другарство в изискванията на самоизолация с леката ръка на Вихрето – тя беше първа. После си помислих, че „ Карантинка шоу ” в инстаграм профила на „ Искрено и персонално ” е отлично място да се видя онлайн с героите от към този момент направените изявленията: Драго, Иво, Чефо, Спенса, Кали и адв. Величков. Тях ги публикуваме един път на две седмици премиерно в петък в 20:00.

А всяка седмица във вторник и петък от 19:00 върви „ Карантинка шоу ” в инстаграм. Засега ми е занимателно. Подчертавам, обаче, че диалозите в „ Карантинка шоу ” няма по какъв начин да бъдат задълбочени, те са симпатични, само че повърхностни, тъй като липсва физическото наличие на събеседника – екрана на телефона прави работа, само че лимитира общуването.

– Идейно е и името „ Карантинка шоу ”, което сигурно е повлияно от моментната ни обществена изолираност поради ковид. Притеснява ли те това, което се случва освен у нас, само че и по света?

– Това, което се случва и у нас, и по света, не се случва за първи път. Човечеството е преживявало сходни пандемии, преживявало е и самоизолирания, виждало е и по какъв начин омаловажаването на днешната заплаха, е създавало съществени проблеми, плащани нормално от най-уязвимите. Трудните обстановки развиват. С ръка на сърцето: свикнахме и да се кихаме един различен, и да не си мием ръцете. И това не се считаше за демонстрация на ниска просвета.

Вкъщи децата постоянно ме укоряваха, че съм ги направила бацилофоби, тъй като са научени да си мият ръцете и да не кихат върху хора, а върху салфетка. В моята чанта в никакъв случай не липсват мокри и сухи салфетки, изсъхнал сапун и флаконче с течност за разчистване на ръцете. Обяснявала съм им по какъв начин тези ми социалистически привички са ме предпазвали.

В началото в bTV сътрудници се бяха заразили с хепатит В. Всички ни изследваха и имаше и други инфектирани. Аз бях спокойна преди проучванията, тъй като знам, че си мия ръцете. Сега са ми признателни за тези си привички. Някои понаучиха повече за хигиената. Глупостта също се изяви. G5 мрежата – падаш и не ставаш… Знаещи хора като Бил Гейтс съвсем бяха анатемосани.

Не е нужно да си Касандра или да участваш в скрит план, с цел да екстраполираш пандемийките от 2000 година до момента и да прибавиш активизацията и мащабите на туризма в актуалния свят, с цел да биеш камбаната: за какво, неразумний юроде, планираш големи бюджети за въоръжаване, и отделяш трохи за опазване на здравето, в случай че е разумно противоположното!

Политиците не са учени. Напоследък в целия свят, те, меко казано, не са учени, постоянно не са и учили задълбочено. Така сме устроени, че не помним дълго и по тази причина би трябвало да сме разтърсвани понякога. Природата не се опасява да загуби изборите – по този начин, че раздрусва качествено. Сега е на мода рефрена: „ нищо няма да е същото ”. Слушала съм го доста пъти. Всичко ще е същото, в случай че не се променим. Хората сме мързеливи, все по-мързеливи, все търсим оня, който да мисли вместо нас, само че в наша изгода. Ако продължим да я караме в този дух, ще отворим повече работа на природата – ще би трябвало и с апетит да ни възпитава.

Да, ще пострадат доста браншове – най-вече тези, свързани с туризма, с офлайн развлеченията, само че авангардните мозъци на човечеството постоянно са измисляли способи за справяне. Просто не е неприятно да се научим да ги почитаме и да знаем повече. У нас, като послушаш медиите и почетеш постовете във ФБ, ти се коства, че клечим в пещерата до огъня, пощим се един различен и нечленоразделно реагираме на разказите на следващия сановник. Добре е да излезем от пещерата.

– Ти си от хората, които мъчно могат да бъдат подведени от информация или всеобщи настройки. Работиш и сътрудничиш с сътрудници от Дания, Германия, Франция и други европейски страни. Имаш и много сполучливо съдействие с Китай, по-конкретно с „ Шанхай медиа груп ”, която продуцира документален филм за капиталовия климат в България, излъчен пред 100-милионна публика. Лесно ли се поддават хората на внушения съгласно теб и основателни ли са страховете им в този миг?

– Виж, у нас сме елементарно сугестируеми и то с най-малко старания, тъй като здравите гласове са без микрофони, само че това е нож с две остриета. Неотдавна ми попаднаха методичките за обработка на публичното мнение в Русия. Ние непоносимо доста си приличаме с Русия и като политически похвати, и като реакции. В страните с одобрена народна власт и цивилен инстикт е доста друго. Там се случват кавги и с евросредства и с опити за укриване на значими за обществото обстоятелства, само че даже в това не си приличаме – в реакциите и в следствията изключително.

– Как си представяш близкото бъдеще? И осмеляваш ли се да правиш проекти?

– Единственото положително на живота в тресавище е, че няма от къде да паднеш. Много българи не изгубиха съвсем нищо през предходните рецесии, тъй като нищо нямаха. Не, че заедно не обедняхме. Не, че дружно не загубихме икономическата си самостоятелност, колкото и дребна да е била. Но съдейки по наученото, не е било доста мъчително.

По мотив проектите, сентенцията: „ Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му проектите си ” продължава да ме управлява. А във връзка с близкото бъдеще, както и на по-далечното: в случай че задачата ти е да трупаш познания, с цел да развиваш себе си, то можеш да си представиш и сложните моменти, и положителните изгоди (усмихва се)

– Не мога да не те попитам и по какъв начин са децата, а също и внуците, тъй като огромна част от тях живеят отвън България, а в този момент е еднообразно с напрежение на всички места?

– Децата са добре. Малките порастват и ми липсват. А огромните котета са възпитани да са устойчиви и да не се сърдят на събитията, а да търсят пътища за решение на дилемите си. Вече имат разновидности на решения и за моите задания (усмихва се) и това радва.

show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА