Димитър Бербатов: Аз съм запазил детското в себе си и това ме поддържа млад
За него футболът е метафора за самия живот и по тази причина човек би трябвало да бъде остроумен, образован и да следи играта, с цел да бъде сполучлив
Разбират ли родните властимащи фразата на Радой Ралин “Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш ” разяснява Димитър Бербатов по.
Футболната звезда отговори, че има повече въпроси, в сравнение с отговори, само че в последна сметка всичко зависи от индивида, който е придобил тази власт. Според него няма един правилен отговор, защото, в случай че индивидът е верния и с правилен честен компас, той може да направи доста хубави неща. Ако е противоположното обаче " ще стане неприятно ", добавя той. “Има и трети вид, в който влизаш с вярната настройка и верния честен компас, обаче властта, средата и парите те трансформират и ставаш различен ”, добави той като още един вид за присъединяване във властта. В умозаключение Бербатов добави, с по-скоро загадъчен звук, “а има ли образец, с който влизаш с неправилния честен компас, променяш се и ставаш по-добър? ”.
В отговор на поставения въпрос от Бербатов водещият Константин Вълков отвърна, че " сходен образец в България надали има ". Тезата, върху която построи догатката си водещият бе, че неналичието на ясно написан сюжет и традиция в това, което се случва с теб, когато напуснеш властта, е фактор за нежеланието на никой да излезе от нея. Отсъствието на вероятност за опазване на престижа, откакто властта бъде напусната, кара влезлите в нея да се вкопчат и да отхвърлят да се разделят с нея.
Димитър Бербатов отвърна, че това не е линия единствено на българското отношение към властта и базирайки се на дългите години живот в чужбина заключи, че нежеланието за напускането ѝ е всеобщо събитие. “Властолюбието опиянява и мъчно може да бъде уцелен момента, когато човек би трябвало да си тръгне ”.
Разговорът за властта продължи с разискване на хитростта и харизмата като съществени фактори за присъединяване в нея. За Бербатов харизмата и хитростта вървят ръка за ръка, дотолкоз, че в случай че един човек осъзнава своята харизматичност и я използва, то той е и задоволително остроумен, с цел да знае по какъв начин да го прави. Той уточни, че е доста значимо харизматичните хора да знаят и да се обкръжават с екип, който да им оказва помощ да осъществят това, което е заложено в тях. “Това също е част от хитростта ”, добавя той, само че то не трябва да бъде схващано като нещо неприятно.
Разговорът закупи хумористична нотка след следващия въпрос за политика. Футболната звезда означи, че щом в студията се канят артисти, артисти и политици, които да проучват футболната игра, то той може да си разреши да разяснява и да споделя на политиците по какъв начин да си правят работата “за да забележим, дали ще им е хубаво ”. След това той отговори съществено на въпроса, дали българските политици имат дълготрайна визия за своята работа, че средата е дефинирала тяхното държание. За страдание средата в нашата политическа действителност пречупва масата, само че пък има изключения, които ние би трябвало да почитаме, добави той.
На въпрос, за какво хората са озлобени един към различен, Бербатов още веднъж подходи метафизичен и предложи необятен набор от аргументи, които се мултиплицират, когато те се трансформират в публичен образец. Според него неуспехите, битови неволи или просто нелоялен темперамент могат да бъдат измежду аргументите хората да се държат неприятно един към различен. Според него е значимо човек да се построява в вярната среда, с цел да може да бъде добър с останалите.
Разговорът продължи в същия дух и се насочи към това по какъв начин се образува днешната юноша. Бербатов даде образци с това по какъв начин той отглежда децата си и всички старания, които поставя посредством фондацията си, да образува юноша, която да бъде виновна и с верния честен компас. Той посочи като висша полезност, която може да бъде основа на едно по-добро потомство, образованието, езиците и прочувствената просветеност. Бербатов посочи, че днешният цифров свят постанова нови провокации, към които ние би трябвало да се приспособяваме и използваме най-разумно.
За “детското в себе си ” Бербатов сподели, че е доста значимо да не го губим. То е фундаментално значимо. “Аз съм запазил детското в себе си и магариите от мен са непрекъснати - това ме поддържа млад ”, сподели футболистът по тематиката.
За щастието Бербатов сподели, че то се реализира преследвайки го, само че не трябва да стопираме, когато реализираме заложените цели. " Напротив, би трябвало да имаме по няколко цели ", които преследвайки ги и постигайки триумфи в тях, те ще носят благополучие, добавя той.
На финала на диалога стана въпрос и за футболния край, който следва в Катар. Според Бербатов финалите водят след себе си огромни упования и напрежение, както всичко в живота. За него футболът е метафора за самия живот и по тази причина човек би трябвало да бъде остроумен, образован и да следи играта, с цел да бъде сполучлив.
Разбират ли родните властимащи фразата на Радой Ралин “Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш ” разяснява Димитър Бербатов по.
Футболната звезда отговори, че има повече въпроси, в сравнение с отговори, само че в последна сметка всичко зависи от индивида, който е придобил тази власт. Според него няма един правилен отговор, защото, в случай че индивидът е верния и с правилен честен компас, той може да направи доста хубави неща. Ако е противоположното обаче " ще стане неприятно ", добавя той. “Има и трети вид, в който влизаш с вярната настройка и верния честен компас, обаче властта, средата и парите те трансформират и ставаш различен ”, добави той като още един вид за присъединяване във властта. В умозаключение Бербатов добави, с по-скоро загадъчен звук, “а има ли образец, с който влизаш с неправилния честен компас, променяш се и ставаш по-добър? ”.
В отговор на поставения въпрос от Бербатов водещият Константин Вълков отвърна, че " сходен образец в България надали има ". Тезата, върху която построи догатката си водещият бе, че неналичието на ясно написан сюжет и традиция в това, което се случва с теб, когато напуснеш властта, е фактор за нежеланието на никой да излезе от нея. Отсъствието на вероятност за опазване на престижа, откакто властта бъде напусната, кара влезлите в нея да се вкопчат и да отхвърлят да се разделят с нея.
Димитър Бербатов отвърна, че това не е линия единствено на българското отношение към властта и базирайки се на дългите години живот в чужбина заключи, че нежеланието за напускането ѝ е всеобщо събитие. “Властолюбието опиянява и мъчно може да бъде уцелен момента, когато човек би трябвало да си тръгне ”.
Разговорът за властта продължи с разискване на хитростта и харизмата като съществени фактори за присъединяване в нея. За Бербатов харизмата и хитростта вървят ръка за ръка, дотолкоз, че в случай че един човек осъзнава своята харизматичност и я използва, то той е и задоволително остроумен, с цел да знае по какъв начин да го прави. Той уточни, че е доста значимо харизматичните хора да знаят и да се обкръжават с екип, който да им оказва помощ да осъществят това, което е заложено в тях. “Това също е част от хитростта ”, добавя той, само че то не трябва да бъде схващано като нещо неприятно.
Разговорът закупи хумористична нотка след следващия въпрос за политика. Футболната звезда означи, че щом в студията се канят артисти, артисти и политици, които да проучват футболната игра, то той може да си разреши да разяснява и да споделя на политиците по какъв начин да си правят работата “за да забележим, дали ще им е хубаво ”. След това той отговори съществено на въпроса, дали българските политици имат дълготрайна визия за своята работа, че средата е дефинирала тяхното държание. За страдание средата в нашата политическа действителност пречупва масата, само че пък има изключения, които ние би трябвало да почитаме, добави той.
На въпрос, за какво хората са озлобени един към различен, Бербатов още веднъж подходи метафизичен и предложи необятен набор от аргументи, които се мултиплицират, когато те се трансформират в публичен образец. Според него неуспехите, битови неволи или просто нелоялен темперамент могат да бъдат измежду аргументите хората да се държат неприятно един към различен. Според него е значимо човек да се построява в вярната среда, с цел да може да бъде добър с останалите.
Разговорът продължи в същия дух и се насочи към това по какъв начин се образува днешната юноша. Бербатов даде образци с това по какъв начин той отглежда децата си и всички старания, които поставя посредством фондацията си, да образува юноша, която да бъде виновна и с верния честен компас. Той посочи като висша полезност, която може да бъде основа на едно по-добро потомство, образованието, езиците и прочувствената просветеност. Бербатов посочи, че днешният цифров свят постанова нови провокации, към които ние би трябвало да се приспособяваме и използваме най-разумно.
За “детското в себе си ” Бербатов сподели, че е доста значимо да не го губим. То е фундаментално значимо. “Аз съм запазил детското в себе си и магариите от мен са непрекъснати - това ме поддържа млад ”, сподели футболистът по тематиката.
За щастието Бербатов сподели, че то се реализира преследвайки го, само че не трябва да стопираме, когато реализираме заложените цели. " Напротив, би трябвало да имаме по няколко цели ", които преследвайки ги и постигайки триумфи в тях, те ще носят благополучие, добавя той.
На финала на диалога стана въпрос и за футболния край, който следва в Катар. Според Бербатов финалите водят след себе си огромни упования и напрежение, както всичко в живота. За него футболът е метафора за самия живот и по тази причина човек би трябвало да бъде остроумен, образован и да следи играта, с цел да бъде сполучлив.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ