Откриха изложбата за Левски „Бунтът на духа-основна сила по пътя към свободата“
„ За нашата институция е голяма чест да бъде хазаин на първата демонстрация от Националния календар на отбелязването на 150 години от гибелта на Апостола на българската независимост Васил Левски. Знаете, че Министерство на културата е главен мотор на всички събития в богатата стратегия, с която почитаме делото и живота на един от най-обичаните ни национални герои и идеолози, които стоят зад битката за без значение развиване на българската нация. “
Това съобщи отрасловият министър проф. Велислав Минеков в приветствието си по време на откриването на изложбата за Васил Левски „ Бунтът на духа-основна мощ по пътя към свободата “ . Според него огромната юбилейна годишнина ни припомня освен какъв брой значима фигура е Левски, а е и покана да се вгледаме още един път в историята си , с цел да осмислим святото дело на героите на Възраждането, които със своята отдаденост за запазване на българската еднаквост и на историческата ни памет са се посветили на идеята България.
„ Изложбата, която откриваме през днешния ден, е скъпа и с това, че тя е мотив да бъдат показани и последните сборници, отдадени на Апостола и неговото дело, както и нови документи от Османския списък в Истанбул. “ , добави той.
Директорът на Националния музей „ Васил Левски “ Дора Чаушева показа експозицията, отбелязвайки, че стремежът на уредниците е бил да бъде показан Левски освен в естественото му обграждане на революционери, а също и частта от българското общество в оня миг , което е мечтаело своето избавление и също е търсило път към свободата по разнообразни способи. Освен осемте портрета в изложбата , част от които евентуално не са по този начин познати на необятната аудитория, Чаушева открои като акцент и показаните мисли на Левски от надълбоко съкровени писма , а също и новите документи от османските архиви, които свидетелстват, че османската власт не схваща за Левски след Арабаконашкия грабеж, а е събирала данни за него преди този момент.
Проф. доктор Пламен Митев от своя страна в резюме показа най-новите сборници , осъществени от Национален музей „ Васил Левски “ с финансовата поддръжка на Министерството на културата през последните две години – том 1 – през 2021 година и том 2 – през 2022 година Те включват изявления за най-големите фигури на нашето политическо Възраждане , за откритите и преведени към този момент забележителен брой документи от Османския списък в Истанбул, свързани с активността, залавянето и правосъдния развой против Васил Левски и другите комитетски дейци в края на 1872 година и началото на 1873 година, с активността на Ангел Кънчев като асистент на Левски, с четническите акции през 1867-1868 година и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и четата на Димитър Топалов-Войняговеца. В изданията могат да се прочетат и най-новите проучвания на експерти на основата на тази изворова база. В края на февруари се чака да излезе и третият том от поредицата.
Според проф. Митев тези писания би трябвало да се четат постепенно , с цел да могат да се осмислят и запомнят обстоятелствата в тях. А самите обстоятелства са опит да се преборят някои от мантрите в българската историография, като да вземем за пример тази, че Левски е не запомнил уроците на Раковски. В том 1 четири от текстовете на учени са отдадени на новите свидетелства и елементи към залавянето на Левски, забавна е и обявата на Дора Чаушева за паспортите на Ангел Кънчев, измежду които този, който е сръбски, както и тескерето му, с помощта на които имаме данни за последните пътувания на Ангел Кънчев, които ясно потвърждават функционалностите му. Публикация на Орлин Събев е отдадена на разчитането на заличен надпис на една от фотосите на Левски, което е съвременен метод да се възвърне изгубена във времето информация. Том 2 е отдаден на четническата тактичност на Левски.
Интерес съставляват и преведени 16 нови документа с детайлности за четите, измежду които Войняговската чета, за която до момента се е знаело по-малко.
В умозаключение проф. Митев съобщи, че е значимо тези книги да доближават до необятната аудитория , тъй като е време младото ни потомство да научава същинската българска история, настоящите изследвания и полемики за която да излизат отвън рамките на профилираните научни конференции.
