За НАСА се превърна в проблем фактът, че космическият телескоп

За НАСА се трансформира в проблем фактът, че галактическият телескоп „ Хъбъл ” претърпя програмата „ Space Shuttle ”. Това не е било предстоящо през 1990 година, когато телескопът е изстрелян в околоземна орбита. Факт е, че „ Хъбъл “ е планиран без да се вземе поради неконтролируемото деорбитиране и наново нахлуване в атмосферата, а разрушаването му в атмосферата би довело до разпространяване на доста парчета на огромна повърхност, което би могло да докара даже до човешки жертви.

В продължение на доста години, до последователното преустановяване на програмата „ Space Shuttle ”, телескопът се поддържаше от екипажите на совалките. Той беше ремонтиран и също по този начин няколко пъти повишаваше орбитата си. Телескопът се свързваше със совалката или биваше повдиган от манипулатора ѝ, след което се освобождаваше на по-висока орбита. Съществуваше и опция за връщане на „ Хъбъл ” на Земята в купето на някоя от совалките. На доктрина „ Хъбъл ” не трябваше да пада, само че без помощта на совалките това рано или късно щеше да се случи.

Атмосферата на Земята забавя телескопа, чиято орбита в този момент няма какво да укрепи. Повишената интензивност на Слънцето раздува атмосферата и форсира сега, в който телескопът навлиза в плътните ѝ пластове. По едно време компанията SpaceX дружно с НАСА обмисляше разновидността за увеличение на орбитата на „ Хъбъл “ благодарение на капсулата Dragon, само че на плана не бе даден ход. Напълно допустимо е това към този момент да не помогне на 36-годишния телескоп в работата му, тъй като без ремонт научното и контролното му съоръжение дефинитивно отхвърля.

Последните модели на експерти от НАСА сочат, че „ Хъбъл “ ще завърши съществуването си сред 2029 и 2040 година, като 2033 година се счита за най-вероятната година на това събитие.

За първи път долната граница на този диапазон пада толкоз ниско, за което е отговорна интензивността на Слънцето. Невъзможността да се планува с акуратност датата на деорбитацията прави нереалистично да се предвижда къде ще падне телескопът. Отломките му могат да се разпилян на Земята по траекторията на придвижване на разстояние от 350 до 800 километра. Част от отломките ще доближат повърхността на планетата, което може да аргументи материални и човешки вреди.

Изчисленията демонстрират, че в случай че телескопът падне над гъсто обитаем регион в Тихоокеанския район, вероятността за случай е от 1:330 до 1:31 000 – в най-отдалечените региони на южната част на Тихия океан. За НАСА праговата граница е избрана на 1:10 000 възможност за случай, което значи, че рухването на „ Хъбъл “ носи опасност. По тази причина телескопът може да бъде изведен от орбита със същата капсула Dragon, като се насочи към ненаселената и неводна част на океана. Въпреки това ориста на Хъбъл към момента не е решена. Този инструмент продължава да дава скъп принос към науката и може би ще служи още много време.