За нас това не е игра. Това е битката за

...
За нас това не е игра. Това е битката за
Коментари Харесай

Елисавета Белобрадова: Това не е игра. Това е битката за парламентарната ни демокрация

" За нас това не е игра. Това е борбата за парламентарната ни народна власт ", е ясното обръщение на Елисавета Белобрадова към жителите, които се двоумят дали си коства да гласоподават.

На изборите на 2 април Белобрадова е претендент за депутат от " Продължаваме промяната - Демократична България " от 25 МИР-София, като е на 5-о място в листата след Ицо Хазарта.

Дни преди вота беседваме с нея за възможностите да се сформира реформаторско държавно управление в новия парламент - и с каква дълготрайност, за " играта на безсилие ", с която се блокират най-важните политики, и за белезите на корупцията, които още стоят върху лицето на България.

Как изглеждаше България, когато Вие бяхте на 18 години и завършвахме гимназия? Какво се промени от този момент в политиката и какво си остана същото? Как смятате, че ще наподобява 18 години след днешните избори – колкото един пълновръстен живот?

Когато аз бях на 18 години, беше 1996 година и предстоеше най-големият банкрут в България по мое време, Виденовата зима. България беше объркана, бедна и клета. След нея пристигна ръководството на Иван Костов, което извади България от инфлацията и закачи българския лев за немската марка. След като марката бе сменена с еврото, левът бе закачен за еврото и от този момент българският лев е постоянен.

Правителството на Иван Костов вкара България в пътя към Европейския съюз и всички естествени европейски полезности. Много неща се трансформираха от 1996 година В момента сме член на Европейския съюз от доста време. България спря да бъде мутренската страна в този размер, в който беше преди. Естествено, доста проблеми остават.

Белезите от корупцията, с която не можахме да се разделим, са забележими в София и в цялата страна, накъдето и да погледнеш.

Преди 18 години интернационалната конюнктура беше общо взето спокойна и ние трябваше да си решим нашите проблеми, с цел да вървим напред. Сега геополитически България е на основна позиция в един голям интернационален спор, в който продължава да се колебае на чия страна да застане.

Надявам се, че след 18 години ние ще продължим да бъдем член на Европейския съюз, ще сме станали част от еврозоната и Шенген и ще бъдат сътрудници от вярната страна на този голям цивилизационен конфликт, а няма да сме запокитена окупирана от Русия губерния.

Какво липсва на България, с цел да излезе от затворения кръг на избори, блокиран парламент, три несполучливи раздавания на мандат, нови избори. Какво я дърпа обратно?

Ако въпросът е за какво сме в кръга на непрекъснатите избори, това е изключително сложен за отговаряне въпрос. От една страна нито една политическа мощ не може да завоюва доверието на гласоподавателите, с цел да има 121 народни представители.

От друга страна са сложени доста разграничителни линии във връзка с това с кого те могат да работят и с кого не и това е напълно вярно – това е волята на гласоподавателя.

Огромна спънка са зависимостите и моделът ГЕРБ, който се наложи през всички тези години и който е изгубил тотално своята легитимност. Няма по какъв начин без да бъдат направени съответните промени в страната и без да се изчистят всички корупционни петна от лицето ѝ, да продължаваме да настояваме, че нещо се трансформира.

Ние сме най-бедната страна в Европейския съюз, с най-висока корупция, с най-вече лица, глобени по закона „ Магнитски “. Имаме големи проблеми. Всички те са основани по времето на една политическа мощ, която вкара България в един коловоз, от който ѝ е мъчно да излезе, когато има и толкоз интернационалните провокации.

Какви ще са заглавията на европейските и международните медии след изборите в България на 2 април? Какво би трябвало да схванат западните страни за обстановката, в която се намира нашата страна? С какво могат да оказват помощ извън?

Основният проблем, който срещам при връзка с задграничните ни сътрудници, е, че те чакат в България да се образува едно проатлантическо държавно управление.

За тях политическите сили, които съставляват това проатлантическо държавно управление, са нашата коалиция сега и ГЕРБ-СДС. Проблемът обаче е, че в огромна степен евроатлантизмът през годините на ГЕРБ е единствено евроатлантизъм на хартия.

Реално, в огромна степен ръководството на ГЕРБ е обслужвало съветските ползи и продължава да пази голямото съветско въздействие в България, като прикрива основния прокурор, като работи срещу правосъдна промяна, като тъне в корупция и зависимости. Това са съветски ползи, които сега обаче се оказват основни за позиционирането на България в района и за нейното бъдеще.

Когато европейските заглавия излязат, е значимо да се разбере, че, в случай че има една политическа мощ, която същински изповядва евроатлантическите полезности, това е нашата коалиция. Ние имаме за задача да убедим хората, че това е моделът, който би трябвало да се съблюдава. Модел на модерна страна, чиста от корупция, със правосъдна промяна, страна-членка на Европейския съюз, в еврозоната и в Шенген.

Това са едни доста ясни и точни критерии, по които доста бързо може да се дефинира една политическа мощ дали е дали евроатлантическа или не. Това е един абсурд, против който ГЕРБ рано или късно ще би трябвало да се изправят.

Източник: boulevardbulgaria.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР