Мароканските скакалци: Операция Играй за Мароко и 63 млн. евро инвестиции
За нас класирането на Мароко на полуфинал на Световното е голяма изненада. Но няколко месеца, даже една, две години преди този момент, имаше сигнали, които посочваха, че футболът там се развива в вярната посока. От години локалната федерация, ръководена от ерудирания, образован и новаторски в своите решения президент Фузи Лекжа, действа чудесно.
В последните няколко месеца мароканският футбол напряко се изстреля в „ друга орбита “. Ама това не става, хей по този начин внезапно и единствено на приказки, а е резултат от в действителност сериозна работа, дълготраен проект и верни решения. Сигурно и с доста обич.
Цялостният взрив на мароканския футбол
През актуалната година Мароко стигна до четвъртфинал на шампионата за купата на африканските народи, като там бе отхвърлен от бъдещия финалист Египет. Скоро по-късно мароканците завоюваха плейофа за класиране на Световното, справяйки се с ДР Конго със селекционер Ектор Купер и по този начин попаднаха на Мондиал за 6-ти път в своята история. В същото време единствено означаваме, че и женският народен тим на Мароко ще играе на Световното през 2023, единствено че за исторически първи път.
Миналия септември два марокански тима - Ренесанс (Беркан) и Видад (Казабланка) играха на край за Суперкупата на Африка.
Наложи се Ренесанс, който е първенец във второстепенния континентален клубен шампионат - Купата на Конфедерациите. Ренесанс прави същото и и през 2020 година В тази конкуренция през 2021 година победи различен марокански клуб - Раджа. Все прелестни триумфи за клубния футбол в Мароко, само че огромният удар пристигна на 30 май тази година, когато Видад (Казабланка) под управлението на сегашния народен селекционер Уалид Реграги завоюва Шампионската лига на Африка, побеждавайки африканския еквивалент на Реал (Мадрид) – Ал Ахли (Кайро) с 2:0.
Във последния мач с Португалия, Реграги бе притиснат от кадрови проблеми и трябваше да заложи на трима от футболистите, които изкачиха върха на клубно равнище дружно с него преди няколко месеца. Като ляв бранител вместо добре познатия Мазрауи застана Атиат-Алах, в центъра на отбраната от 57-ата минута нататък видяхме Дари (това лято минал в Брест), който замести контузилият се капитан Саис и Жабран, който най-после влезе на мястото на Буфал. За отбелязване е, че Видад стана клубен първенец на Африка през 2017, а две години по-късно загуби финала в същия шампионат.
63 милиона евро са вложени в супер съвременна база за юношеските обединения
Успехите на клубно и национално равнище са под управлението на президента Фузи Лекжа, който е отпред на федерацията от 2014 година и работи в извънредно добър синхрон с принца на Мароко Мохамед VI що се отнася до усвояването и инвестицията на големите средства, които идват по стратегии на ФИФА.
Освен структурните промени, направени в локалния шампионат, образованието и квалификацията на локалните треньори, през 2019 година са вложени 63 милиона евро в супер съвременна подготвителна база по сходство на тази във френската Академия Клерфонтен. На това място, което се намира в Сале, близо до Рабат, при чудесни условия упражняват бъдещите звезди на националния тим на Мароко.
Операция „ Играй за Мароко “
Освен всичко упоменато досега, федерацията съумява да убеди родените в други страни мароканци, да играят за националния тим. 14 от общо 26 футболисти от състава на Мароко на това Световно са родени в чужбина.
Бону в Канада, Амбрабат, Абухлал, Зиеш и Мазрауи в Нидерландия, Хаир, Амалах, Ел Кханус и Зарури в Белгия, Кедира в Италия, Хакими и Мунир в Испания, Буфал и Саис във Франция и тн. Но Федерацията съумява да убеди всички тези момчета да играят за националния тим на Мароко, макар че някои от тях имат мачове за младежките тимове на страните в които се родени като Зиеш, Амбрабат и Абуклал.
Треньор за образец
Най-добрият образец за това по какъв начин се носи Мароко в сърцето е селекционерът Реграги, който е роден в периферията на Париж. Бивш национал на Мароко, той е някогашен асистент треньор в националния тим, по-късно води Тус от Рабат, а както към този момент казахме извежда Видад до клубния връх в Африка.
Историята е прелестна. И към момента продължава.
В последните няколко месеца мароканският футбол напряко се изстреля в „ друга орбита “. Ама това не става, хей по този начин внезапно и единствено на приказки, а е резултат от в действителност сериозна работа, дълготраен проект и верни решения. Сигурно и с доста обич.
Цялостният взрив на мароканския футбол
През актуалната година Мароко стигна до четвъртфинал на шампионата за купата на африканските народи, като там бе отхвърлен от бъдещия финалист Египет. Скоро по-късно мароканците завоюваха плейофа за класиране на Световното, справяйки се с ДР Конго със селекционер Ектор Купер и по този начин попаднаха на Мондиал за 6-ти път в своята история. В същото време единствено означаваме, че и женският народен тим на Мароко ще играе на Световното през 2023, единствено че за исторически първи път.
Миналия септември два марокански тима - Ренесанс (Беркан) и Видад (Казабланка) играха на край за Суперкупата на Африка.
Наложи се Ренесанс, който е първенец във второстепенния континентален клубен шампионат - Купата на Конфедерациите. Ренесанс прави същото и и през 2020 година В тази конкуренция през 2021 година победи различен марокански клуб - Раджа. Все прелестни триумфи за клубния футбол в Мароко, само че огромният удар пристигна на 30 май тази година, когато Видад (Казабланка) под управлението на сегашния народен селекционер Уалид Реграги завоюва Шампионската лига на Африка, побеждавайки африканския еквивалент на Реал (Мадрид) – Ал Ахли (Кайро) с 2:0.
Във последния мач с Португалия, Реграги бе притиснат от кадрови проблеми и трябваше да заложи на трима от футболистите, които изкачиха върха на клубно равнище дружно с него преди няколко месеца. Като ляв бранител вместо добре познатия Мазрауи застана Атиат-Алах, в центъра на отбраната от 57-ата минута нататък видяхме Дари (това лято минал в Брест), който замести контузилият се капитан Саис и Жабран, който най-после влезе на мястото на Буфал. За отбелязване е, че Видад стана клубен първенец на Африка през 2017, а две години по-късно загуби финала в същия шампионат.
63 милиона евро са вложени в супер съвременна база за юношеските обединения
Успехите на клубно и национално равнище са под управлението на президента Фузи Лекжа, който е отпред на федерацията от 2014 година и работи в извънредно добър синхрон с принца на Мароко Мохамед VI що се отнася до усвояването и инвестицията на големите средства, които идват по стратегии на ФИФА.
Освен структурните промени, направени в локалния шампионат, образованието и квалификацията на локалните треньори, през 2019 година са вложени 63 милиона евро в супер съвременна подготвителна база по сходство на тази във френската Академия Клерфонтен. На това място, което се намира в Сале, близо до Рабат, при чудесни условия упражняват бъдещите звезди на националния тим на Мароко.
Операция „ Играй за Мароко “
Освен всичко упоменато досега, федерацията съумява да убеди родените в други страни мароканци, да играят за националния тим. 14 от общо 26 футболисти от състава на Мароко на това Световно са родени в чужбина.
Бону в Канада, Амбрабат, Абухлал, Зиеш и Мазрауи в Нидерландия, Хаир, Амалах, Ел Кханус и Зарури в Белгия, Кедира в Италия, Хакими и Мунир в Испания, Буфал и Саис във Франция и тн. Но Федерацията съумява да убеди всички тези момчета да играят за националния тим на Мароко, макар че някои от тях имат мачове за младежките тимове на страните в които се родени като Зиеш, Амбрабат и Абуклал.
Треньор за образец
Най-добрият образец за това по какъв начин се носи Мароко в сърцето е селекционерът Реграги, който е роден в периферията на Париж. Бивш национал на Мароко, той е някогашен асистент треньор в националния тим, по-късно води Тус от Рабат, а както към този момент казахме извежда Видад до клубния връх в Африка.
Историята е прелестна. И към момента продължава.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ