Доц. Дончев: Родителите на всяко дете с увреден слух могат да разчитат на компетентна помощ
„ За нас като лекари постоянно е едно голямо прекарване и приключение да се надигнем пред родителите и да кажем: „ Вашето дете не чува “, тъй като това е потрес за тях “. Това сподели в подкаста на БНР „ В центъра на системата “ доцент Дончо Дончев, шеф на Отделението по аудиология и отоневрология в УНГ- клиниката на ВМА. Той обаче бе безапелационен, че в страната ни има решение на този проблем, а родителите на всяко дете с повреден слух могат да разчитат на способена помощ от експерти и съответно модерно лекуване, което се покрива от Здравната каса.
„ Медицинските решения при бебета с вродена глухота се появяват в международен мащаб преди 30-40 години, а от 25 години и в България. Средно едно дете на 1000-2000 е с вродена глухота при новородените до 1-годишна възраст, по-късно ги изследваме на 3-4 годишна възраст и се оказва, че към този момент 3-4 деца на хиляда са с глухота “, уточни експертът.
По думите му науката върви още по-напред и на пробно равнище има научни разработки за възобновяване на слуховия нерв с полипептиди, със стволови кафези, даже на генетично равнище се внасят повредени гени, които прицелно си намират място във вътрешното ухо.
„ Очакваме тези новости да излязат от пробното равнище и да навлязат в здравната процедура, което неизбежно ще се случи, и тогава няма да има потребност да се слагат електронни устройства, а посредством биологични начини ще се възвръща слухът. Вече има и роботизирана имплантация в Европа, въпрос на време е това да навлезе и в България “, сподели доцент Дончев.
Отоневрологът се спря на тематиката за скрининга на слуха в кърмаческа възраст и изясни, че той се прави на всички места, само че има деца, които го пропущат по разнообразни аргументи.
Връщайки се обратно във времето, доцент Дончев изясни, че преди 25 години в болница „ Царица Йоанна - ИСУЛ “ и преди 20 години във ВМА са почнали първите кохлеарни имплантации при деца.
„ Вече цялата страна и родилните отделения са покрити с този всеобщ скрининг, като устройствата могат да се приложат и от немедицински лица. Този всеобщ скрининг стартира през 2010 година, а по линия на „ Българската Коледа “ се обезпечават апарати за всеки един регионален център “, сподели експертът.
„ Важно е да се знае, че има задоволително добре построена здравна система, а родителите да са наясно, че в случай че детето не премине първия тест за слуха, тогава те би трябвало да потърсят експерт. Защото след 4-годишна възраст, в случай че се откри глухота, вече е късно да се пристъпи към кохлеарна имплантация. Не че не се прави, само че не е удобно “, акцентира доцент Дончев.
От 2006 година НЗОК покрива кохлеарната имплантация при деца, а от 2007 година и при възрастни. Най-възрастният пациент е над 75-годишна възраст, изясни доцент Дончев.
„ Най-благоприятният интервал за слагането на импланта е от една до 2-годишна възраст на детето. Всичко към този момент се поема от НЗОК, като вътрешната част – електронната протеза, няма потребност от замяна. Здравната каса на пет години има опция за замяна на процесора, за разлика от Сърбия и Румъния, където родителите, в случай че решат, би трябвало сами да си го заплатят. Това у нас е реалност от повече от пет години “, уточни отоневрологът.
Разговора с доцент Дончев чуйте.
„ Медицинските решения при бебета с вродена глухота се появяват в международен мащаб преди 30-40 години, а от 25 години и в България. Средно едно дете на 1000-2000 е с вродена глухота при новородените до 1-годишна възраст, по-късно ги изследваме на 3-4 годишна възраст и се оказва, че към този момент 3-4 деца на хиляда са с глухота “, уточни експертът.
По думите му науката върви още по-напред и на пробно равнище има научни разработки за възобновяване на слуховия нерв с полипептиди, със стволови кафези, даже на генетично равнище се внасят повредени гени, които прицелно си намират място във вътрешното ухо.
„ Очакваме тези новости да излязат от пробното равнище и да навлязат в здравната процедура, което неизбежно ще се случи, и тогава няма да има потребност да се слагат електронни устройства, а посредством биологични начини ще се възвръща слухът. Вече има и роботизирана имплантация в Европа, въпрос на време е това да навлезе и в България “, сподели доцент Дончев.
Отоневрологът се спря на тематиката за скрининга на слуха в кърмаческа възраст и изясни, че той се прави на всички места, само че има деца, които го пропущат по разнообразни аргументи.
Връщайки се обратно във времето, доцент Дончев изясни, че преди 25 години в болница „ Царица Йоанна - ИСУЛ “ и преди 20 години във ВМА са почнали първите кохлеарни имплантации при деца.
„ Вече цялата страна и родилните отделения са покрити с този всеобщ скрининг, като устройствата могат да се приложат и от немедицински лица. Този всеобщ скрининг стартира през 2010 година, а по линия на „ Българската Коледа “ се обезпечават апарати за всеки един регионален център “, сподели експертът.
„ Важно е да се знае, че има задоволително добре построена здравна система, а родителите да са наясно, че в случай че детето не премине първия тест за слуха, тогава те би трябвало да потърсят експерт. Защото след 4-годишна възраст, в случай че се откри глухота, вече е късно да се пристъпи към кохлеарна имплантация. Не че не се прави, само че не е удобно “, акцентира доцент Дончев.
От 2006 година НЗОК покрива кохлеарната имплантация при деца, а от 2007 година и при възрастни. Най-възрастният пациент е над 75-годишна възраст, изясни доцент Дончев.
„ Най-благоприятният интервал за слагането на импланта е от една до 2-годишна възраст на детето. Всичко към този момент се поема от НЗОК, като вътрешната част – електронната протеза, няма потребност от замяна. Здравната каса на пет години има опция за замяна на процесора, за разлика от Сърбия и Румъния, където родителите, в случай че решат, би трябвало сами да си го заплатят. Това у нас е реалност от повече от пет години “, уточни отоневрологът.
Разговора с доцент Дончев чуйте.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ