За нас българите Христо Ботев е символ, символ на свободата

За нас българите Христо Ботев е знак, знак на свободата против потисничеството, знак на саможертвата за родината, на цялостното покритие сред думи - в неговата лирика, и делата, които стори в късия си живот. Това съобщи ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова в словото си от връх Околчица, където се организира всенародно поклонение в памет на Христо Ботев и неговата чета.
Прочетете още
По думите й Ботев е жив със своите хуманни идеали, демократичните си полезности, с вярата в бъдещето на свободна България, показва Българска телеграфна агенция.

" Най-голямата добродетел е любовта към Отечеството, а тя се основава на любовта към близък ", сподели Наталия Киселова.

Поклонението стартира с молебен отслужен от Врачанския митрополит Григорий. Втори юни с право можем да назовем Ден на българския подвиг, сподели той.

Денят на Ботев и починалите за свободата и независимостта на България – 2 юни, за първи път е празнуван през 1884 година във Враца и Пловдив, сочи информация на Българска телеграфна агенция. Официално се отбелязва от 1901 година, когато на тържествата на връх Вола участват Ботеви четници. От 1953 година до 1988 година се празнува като Ден на Ботев и на починалите в битката срещу турското иго, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 година до 1990 година - като Ден на Ботев и на починалите за национално и обществено избавление на България, от 1991 година до 1993 година - като Ден на Ботев и на починалите за свободата на България. С Решение на Министерския съвет от 31 май 1993 година 2 юни е разгласен за Ден на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България. Всяка година на 2 юни в 12:00 ч. от 1948 година насам, се отдава респект към паметта на починалите за свободата и независимостта на България с едноминутно безмълвие, писък на сирени и звън на камбани в продължение на две минути.