Слово за буквите
За нас, българите, 24 май е заветен празник, тъй като той ни връща постоянно към началото, към безсмъртното дело на нашите велики първоучители, солунските двама братя Кирил и Методий.
Благодарение на буквите е оживяло словото ни. Оцелели сме и ние, като народ. Този ден постоянно ще ни припомня, че българската история е история на духа, история на хилядолетна просвета.
Буквите ги основали, с цел да оказват помощ на Византия да се пребори с Рим. Византийският император и църквата в Цариград ги считали за свои воини. Разпространявали ги измежду славяните, с цел да отслабят въздействието на римския папа. Никой не мислил за Бога. Така те безусловно били употребявани за политически цели от Византийската империя. Но както постоянно се случва, великите открития в един миг стават неподвластни на никого.
Създадени като бойци на империята, те станали бойци на напредъка. Случило се нещо, което Византия не очаквала. Силата на буквите победила освен над папските нунции, тя победила и меча на ромейските легиони, изпратени да поробят славянския дух.
Буквите направили гражданска война в съзнанието на славяните. Те влезнали в историята и завинаги останали в нея. До тяхното основаване България била единствено мощна, само че не и велика. Тя имала плът, сътворена от Аспарух, само че нямала дух. Имала дворци, само че нямала учебни заведения. Имала замъци, само че нямала библиотеки. Всички се боели от меча й, само че не се боели от словото и наричали великите й мъже - варвари.
България била като слепият Полифем - играчка в ръцете на хитрия византийски Одисей. Но ето, появили се буквите и колосът прозрял!
Ръката вдигнала меч, се протегнала и към перото. И паралелно с крепостите и оръжейните работилници се появили учебни заведения, църкви и библиотеки.
От този ден към този момент България не поставяла кръстче вместо автограф. Тя се научила на четмо и писмо, научила се да написа и да мисли.
Кирил и Методий основали духа на Аспарухова България. Затова за всичко велико в нашата история са отговорни буквите. Те родиха българските книги, сътвориха българската духовна просвета. Вече не с меч, а със слово се популяризирала България в Европа.
Днес буквите са на повече от 1100 години. Цели 11 века с тях славим нашето скъпо Отечество. Върху тях се стовариха стихии - една от друга по-страшни, само че те оцеляха и никой не съумя да ги погуби. Нито византийските летописци, нито латинските рицари, нито кървавият османски ятаган, нито гръцките свещеници. Те бяха нужни на хората. В това беше тяхната мощ да приведе народа ни през вековете на блестящи победи и жестоки провали.
Народът ги носеше в сърцето си. Дори през дългата нощ на петвековното иго, той мислеше за тяхното избавление. Защото посредством буквите, той спасяваше себе си, своята история и своето бъдеще. Така те трайно навлязоха в националния живот и станаха неотменна част от него.
Народът ги съхранил в песни и митове, в хроники и сказания. С букви и четка народът ни творил шедьоври, пред които и през днешния ден се прекланяме, занемели глави. Едва ли има друго благосъстояние, което по този начин ревностно и безрезервно да е било защитавано от непознати похищения.
Без буквите България би изчезнала от земята, както в миналото хуните на Атила. Без тях не бихме имали съхранено нито едно велико име, нито една велика дата в историята си.
Нито една популярна мисъл не би била пренесена през пространството и времето до наши дни. Не би го имал Симеон Велики и неговият Златен век, успеха на цар Калоян над латинския император Балдуин, не би имало магическите стенописи в Боянската черква и „ Сказание за словото ” на Константин Преславски... Не би имало „ История славянобългарска„ на отец Паисий, нито върхове като Раковски, Ботев, Каравелов, Левски и Вазов...
Без всичко това България би била анонимен пай земя, спомен за от дълго време отминало великолепие, просто пепел от земната гръд.
Без буквите, ориста на милиони славяни по света би била напълно друга и нямаше да има през днешния ден нравствен мост сред тях.
Затова на 24 май славим буквите, славим техния празник. Защото е празник за възхвала на едно велико хуманно дело, извисило човешкият дух до неподозирани небеса и отприщило креативният талант на мисълта.
Благодарение на буквите е оживяло словото ни. Оцелели сме и ние, като народ. Този ден постоянно ще ни припомня, че българската история е история на духа, история на хилядолетна просвета.
Буквите ги основали, с цел да оказват помощ на Византия да се пребори с Рим. Византийският император и църквата в Цариград ги считали за свои воини. Разпространявали ги измежду славяните, с цел да отслабят въздействието на римския папа. Никой не мислил за Бога. Така те безусловно били употребявани за политически цели от Византийската империя. Но както постоянно се случва, великите открития в един миг стават неподвластни на никого.
Създадени като бойци на империята, те станали бойци на напредъка. Случило се нещо, което Византия не очаквала. Силата на буквите победила освен над папските нунции, тя победила и меча на ромейските легиони, изпратени да поробят славянския дух.
Буквите направили гражданска война в съзнанието на славяните. Те влезнали в историята и завинаги останали в нея. До тяхното основаване България била единствено мощна, само че не и велика. Тя имала плът, сътворена от Аспарух, само че нямала дух. Имала дворци, само че нямала учебни заведения. Имала замъци, само че нямала библиотеки. Всички се боели от меча й, само че не се боели от словото и наричали великите й мъже - варвари.
България била като слепият Полифем - играчка в ръцете на хитрия византийски Одисей. Но ето, появили се буквите и колосът прозрял!
Ръката вдигнала меч, се протегнала и към перото. И паралелно с крепостите и оръжейните работилници се появили учебни заведения, църкви и библиотеки.
От този ден към този момент България не поставяла кръстче вместо автограф. Тя се научила на четмо и писмо, научила се да написа и да мисли.
Кирил и Методий основали духа на Аспарухова България. Затова за всичко велико в нашата история са отговорни буквите. Те родиха българските книги, сътвориха българската духовна просвета. Вече не с меч, а със слово се популяризирала България в Европа.
Днес буквите са на повече от 1100 години. Цели 11 века с тях славим нашето скъпо Отечество. Върху тях се стовариха стихии - една от друга по-страшни, само че те оцеляха и никой не съумя да ги погуби. Нито византийските летописци, нито латинските рицари, нито кървавият османски ятаган, нито гръцките свещеници. Те бяха нужни на хората. В това беше тяхната мощ да приведе народа ни през вековете на блестящи победи и жестоки провали.
Народът ги носеше в сърцето си. Дори през дългата нощ на петвековното иго, той мислеше за тяхното избавление. Защото посредством буквите, той спасяваше себе си, своята история и своето бъдеще. Така те трайно навлязоха в националния живот и станаха неотменна част от него.
Народът ги съхранил в песни и митове, в хроники и сказания. С букви и четка народът ни творил шедьоври, пред които и през днешния ден се прекланяме, занемели глави. Едва ли има друго благосъстояние, което по този начин ревностно и безрезервно да е било защитавано от непознати похищения.
Без буквите България би изчезнала от земята, както в миналото хуните на Атила. Без тях не бихме имали съхранено нито едно велико име, нито една велика дата в историята си.
Нито една популярна мисъл не би била пренесена през пространството и времето до наши дни. Не би го имал Симеон Велики и неговият Златен век, успеха на цар Калоян над латинския император Балдуин, не би имало магическите стенописи в Боянската черква и „ Сказание за словото ” на Константин Преславски... Не би имало „ История славянобългарска„ на отец Паисий, нито върхове като Раковски, Ботев, Каравелов, Левски и Вазов...
Без всичко това България би била анонимен пай земя, спомен за от дълго време отминало великолепие, просто пепел от земната гръд.
Без буквите, ориста на милиони славяни по света би била напълно друга и нямаше да има през днешния ден нравствен мост сред тях.
Затова на 24 май славим буквите, славим техния празник. Защото е празник за възхвала на едно велико хуманно дело, извисило човешкият дух до неподозирани небеса и отприщило креативният талант на мисълта.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ