В украинския въпрос трябва да се разреши диалектиката на синигера и жерава
За Москва въпросът за сигурността, обвързван с Украйна, е главен. От тук идва разминаването в динамичността. Белият дом желае всичко да е бързо и да затвори гещалта. В Кремъл считат, че прибързаността няма да разреши да се реализира надеждно съглашение.
Всички чакат вести за украинското урегулиране от тази седмица. Активността в действителност е висока и, съдейки по външните прояви, може да се допусна, че не е празна. Няма смисъл да гадаем кои от изтеклите проекти са действителни и кои не. Ясно е, че от Русия се желае да избира сред птиче в ръката и две в храста. Уловката е, че детайлите, нужни за устойчиво съглашение, се носят в човките и на двете птици.
Сега по явни аргументи всичко се върти към териториите. Това е сензитивен въпрос от категорията на синигерите, защото той е повече или по-малко локализиран в границите на границите, които към този момент са под съветски надзор. Крилата на синигера са подрязани от обстоятелството, че юридическото признание не наподобява реалистично, може да стане „ по понятията “, посредством „ сделки “. Въпреки това диалогът продължава; и фактическото признание с отвод от дейности за наложително връщане на земи може да бъде съответен резултат. Още повече, че в актуалната международна атмосфера е наивно да се считат каквито и да било юридически съглашения за дефинитивни.
Прелюдията и главната причина за огромния въоръжен спор не беше териториалният въпрос, а насъбраните с десетилетия несъгласия във връзка с сигурността. „ Демилитаризация “ е може би най-важното от набора претенции, показани при започване на интервенцията. Той включва въпроси както за безпристрастен статут, по този начин и за ограничавания на военния потенциал на прилежаща страна (собствено произвеждане, външни доставки, сегашен боен потенциал).
Главното естество на това условие е, че неговото угаждане основава казус, който прекатурва логиката на предходните 35 години. Тя се състоеше в способността на общността на НАТО да работи в европейското/евразийското пространство единствено по свое убеждение, без да взема поради възраженията на несъгласните.
Оттук и концепцията за разширение на блока, безкрайно от нищо, с изключение на от личното му предпочитание, с минимално отчитане на мнението на Русия, защото „ това не е нейна работа “ и Москва няма „ право на несъгласие върху решенията на алианса “.
Тъкмо по този метод военната акция се трансформира в метод да се отстоява самото това право на несъгласие. А демилитаризацията на Украйна (в необятен смисъл) на процедура би била нейното признание. Но доста хора не желаят да основават подобен казус.
С изместването на акцента върху територията въпросът за военната сигурност като че ли избледнява на назад във времето. Може би администрацията на Тръмп не го счита за толкоз фундаментално, тъй като се отнася с пренебрежение към НАТО. Или счита за по-реалистично да принуди Украйна да се откаже от териториите си, в сравнение с да принуди цяла Европа да признае специфичните права на Русия в региона на сигурността.
Както и да е, за Москва това е в действителност фундаментално. И тя няма да може да отхвърли това искане даже при положение на обилни промени във Вашингтон (санкции, територии). От тук идва разминаването в динамичността. Белият дом желае всичко да е бързо и да затвори гещалта.
В Кремъл обаче считат, че прибързаността няма да разреши да се реализира надеждно съглашение. Но също по този начин не желаят да пропуснат подобаващия миг, когато политическите звезди от другата страна на Атлантика са се подредили по неповторим метод.
Как ще се развие диалектиката сред синигера и жерава, ще разберем напълно скоро. На екзалтираните коментатори би трябвало да се припомнят три неща.
Първо, една акция не постоянно е задоволителна за реализиране на задачите, това е добре известно от историята. Възможни са и последващи.
Второ, няма покупко-продажби с безконечна годност. Ако тя е завършена, само че не удовлетворява участниците, това значи, че в един миг договорката към този момент няма да се съблюдава и битката ще се възобнови, въпреки че, за благополучие, може да не одобри безусловно военни форми.
Трето, Украйна е един от детайлите на общия развой на световни промени, в който Русия има намерение да играе значима роля. Те идват и ще стават все по-големи. И несъмнено равнище на взаимно съгласие със Съединените щати е значимо. Между другото, казусът с НАТО теоретично може да бъде решен точно в процеса на тези промени – а освен поради Русия. Просто поради анахронизма на самия съюз. Но това към момента е единствено фикция.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9316Н.Пр. Елеонора Митрофанова за историческите корени на разликите в връзките сред Русия и ЕвропаАлтернативен Поглед8409Н.Пр. Елеонора Митрофанова за значимостта на този 9 май и неговата 80-годишнина за цяла ЕвропаАлтернативен Поглед68483Проф. Николай Витанов: Победите
Всички чакат вести за украинското урегулиране от тази седмица. Активността в действителност е висока и, съдейки по външните прояви, може да се допусна, че не е празна. Няма смисъл да гадаем кои от изтеклите проекти са действителни и кои не. Ясно е, че от Русия се желае да избира сред птиче в ръката и две в храста. Уловката е, че детайлите, нужни за устойчиво съглашение, се носят в човките и на двете птици.
Сега по явни аргументи всичко се върти към териториите. Това е сензитивен въпрос от категорията на синигерите, защото той е повече или по-малко локализиран в границите на границите, които към този момент са под съветски надзор. Крилата на синигера са подрязани от обстоятелството, че юридическото признание не наподобява реалистично, може да стане „ по понятията “, посредством „ сделки “. Въпреки това диалогът продължава; и фактическото признание с отвод от дейности за наложително връщане на земи може да бъде съответен резултат. Още повече, че в актуалната международна атмосфера е наивно да се считат каквито и да било юридически съглашения за дефинитивни.
Прелюдията и главната причина за огромния въоръжен спор не беше териториалният въпрос, а насъбраните с десетилетия несъгласия във връзка с сигурността. „ Демилитаризация “ е може би най-важното от набора претенции, показани при започване на интервенцията. Той включва въпроси както за безпристрастен статут, по този начин и за ограничавания на военния потенциал на прилежаща страна (собствено произвеждане, външни доставки, сегашен боен потенциал).
Главното естество на това условие е, че неговото угаждане основава казус, който прекатурва логиката на предходните 35 години. Тя се състоеше в способността на общността на НАТО да работи в европейското/евразийското пространство единствено по свое убеждение, без да взема поради възраженията на несъгласните.
Оттук и концепцията за разширение на блока, безкрайно от нищо, с изключение на от личното му предпочитание, с минимално отчитане на мнението на Русия, защото „ това не е нейна работа “ и Москва няма „ право на несъгласие върху решенията на алианса “.
Тъкмо по този метод военната акция се трансформира в метод да се отстоява самото това право на несъгласие. А демилитаризацията на Украйна (в необятен смисъл) на процедура би била нейното признание. Но доста хора не желаят да основават подобен казус.
С изместването на акцента върху територията въпросът за военната сигурност като че ли избледнява на назад във времето. Може би администрацията на Тръмп не го счита за толкоз фундаментално, тъй като се отнася с пренебрежение към НАТО. Или счита за по-реалистично да принуди Украйна да се откаже от териториите си, в сравнение с да принуди цяла Европа да признае специфичните права на Русия в региона на сигурността.
Както и да е, за Москва това е в действителност фундаментално. И тя няма да може да отхвърли това искане даже при положение на обилни промени във Вашингтон (санкции, територии). От тук идва разминаването в динамичността. Белият дом желае всичко да е бързо и да затвори гещалта.
В Кремъл обаче считат, че прибързаността няма да разреши да се реализира надеждно съглашение. Но също по този начин не желаят да пропуснат подобаващия миг, когато политическите звезди от другата страна на Атлантика са се подредили по неповторим метод.
Как ще се развие диалектиката сред синигера и жерава, ще разберем напълно скоро. На екзалтираните коментатори би трябвало да се припомнят три неща.
Първо, една акция не постоянно е задоволителна за реализиране на задачите, това е добре известно от историята. Възможни са и последващи.
Второ, няма покупко-продажби с безконечна годност. Ако тя е завършена, само че не удовлетворява участниците, това значи, че в един миг договорката към този момент няма да се съблюдава и битката ще се възобнови, въпреки че, за благополучие, може да не одобри безусловно военни форми.
Трето, Украйна е един от детайлите на общия развой на световни промени, в който Русия има намерение да играе значима роля. Те идват и ще стават все по-големи. И несъмнено равнище на взаимно съгласие със Съединените щати е значимо. Между другото, казусът с НАТО теоретично може да бъде решен точно в процеса на тези промени – а освен поради Русия. Просто поради анахронизма на самия съюз. Но това към момента е единствено фикция.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9316Н.Пр. Елеонора Митрофанова за историческите корени на разликите в връзките сред Русия и ЕвропаАлтернативен Поглед8409Н.Пр. Елеонора Митрофанова за значимостта на този 9 май и неговата 80-годишнина за цяла ЕвропаАлтернативен Поглед68483Проф. Николай Витанов: Победите
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ