Високо напрежение между Русия и Украйна: Възможна ли е война?
За момента към момента не са се сбъднали апокалиптичните прогнози за Байдън, Блинкен, Столтенберг и други, които насочиха погледите на целия свят към Украйна, а цялата планета тръпне в очакване на трета международна, пише в разбор Сергей Петров - Араджиони, политолог.
Всичко по тематиката: Напрежението НАТО-Русия 535
Признаването на ЛНР и ДНР е фиктивен акт, с който Путин ще продължава да държи напрегнат света. На процедура споделям фиктивен, тъй като това просто ще легитимира дейностите на Русия, които тя до момента признаваше и заявяваше с половин уста. Много пъти Путин е казвал, че поддържа хората в Донецк и Луганск, че Русия им и ще им оказва помощ, посредством филантропична и " различен тип помощ ". Всички са наясно какво съставлява този различен тип помощ.
Признаването на двете републики от страна на Русия единствено легитимира и официализира дейностите, които следим от 2014-та година.
Съществува още една догадка, която преглеждах скептично, само че събитията от последната вечер не я отхвърлят, а даже в противен случай.
Истината е, че нито една от двете страни нямат полза за реализирането на проекта от Минските съглашения. След теоретичното прекъсване на огъня Украйна (която отново да напомним е във война от 2014-та година) би трябвало да извърши редица промени, включително и в конституцията си и да обезпечи един необикновен статут на Донецк и Луганск, който е непосредствен до самостоятелния.
За да се беше случило това, след прекратяването на огъня, следва някой да внесе, а по-късно и да гласоподава тези промени, което е равнозначно на политическо самоубийство. Дори не е несъмнено дали единствено политическо. Украинското общество е извънредно сензитивно по отношение на териториалната си целокупност след анексията на Крим през 2014-та година и би приело сходен акт като изменничество.
В същото време никой ръководещ не желае война, а Зеленски неведнъж е заявявал, че се готви за спокойно разрешаване на спора.
Неслучайно Зеленски в късото си послание съобщи, че актът на Путин следва да се пояснява като едностранно овакантяване на Минските съглашения. Според хипотезата, която аз преглеждах с известна доза песимизъм, сходен ход на събитията устройва Зеленски. Тогава отпада нуждата от осъществяване на политическо самоубийство и има ослепителен провинен, който може да бъде посочен.
Това надалеч не значи, че даже хипотезата да се окаже вярна, това поставя завършек на цялото напрежение. Русия постоянно може потърси провокация, в преследването на някоя от стратегическите си цели, а точно:
- Връщане на ролята на Русия като незаобиколим фактор на интернационалната сцена;
- Недопускане на Украйна в НАТО;
- Осигуряване на сухопътна връзка с Крим;
И въпреки всичко, не преставам да държа на мнението си, че пълномащабна война е най-слабо евентуалният сюжет и аргументите за това са значително.
Украйна не е Грузия или Чечня, а най-голямата европейска страна, както и сега с най-голяма бройка на армията, в случай че броим бройка на дейния личен състав и разполага с голям запас, по-голям от този на Турция. Макар и да изостава с техниката, Украйна продължава да е на 5-то място в цяла Европа по военна мощност. Нещо повече - страната харчи рекордни суми за защита, както и възнамерява увеличение на числеността с 50% в идващите две години.
Украйна си дава ясно сметката, че никой не е откровено угрижен за страната, която беше " прелъстена и изоставена " през 2014-та година и би трябвало да се оправя сама. Ако някой в действителност искаше да помогне - имаше тази опция в последните 7-8 години. Вместо това, всички не помниха за Украйна, а там се води война, в която по разнообразни данни са изгубили живота си сред 13,500 и 15,000 души за целия интервал.
Тънкият миг при широкомащабна война е, че Русия не може да си разреши лукса да употребява целия си боен капацитет на този фронт.
Евентуална война би довела до ужасяващи последици и загуби, които никой не желае.
Ако би трябвало да погледнем към изявленията на президентите на Украйна и Русия, то Путин беше отегчителен, засегна редица въпроси, огромна част от които исторически. Разбира се, той изрично показа изкривена позиция, като гарнира всичко това с всяване на боязън и изявление на тези, които да задоволят упованията в самата Русия. Освен вътрешни упования, изявлението кореспондира и с значимата цел, Русия да бъде позиционирана като фактор на интернационалната сцена и да покаже увереност.
Реакцията на Зеленски беше спокойна, къса и като че ли в безспорен синхрон с хипотезата, че сходен процес е по-скоро преференциален за него. Това може да изясни и цялостното му успокоение и опит да принуди Запада да окаже помощ на страната, само че не в подготовката за война, а за икономическо стабилизиране на страната.
Всичко по тематиката: Напрежението НАТО-Русия 535 
Турция осъди съветското признание на отцепническите райони в Украйна 
Поптодорова: Украйна в никакъв случай не е представлявала страна в очите на Путин, съгласно него тя не би трябвало да съществува 
Захарова: Русия постоянно е подготвена на договаряния с американския държавен секретар Блинкън
Всичко по тематиката: Напрежението НАТО-Русия 535
Признаването на ЛНР и ДНР е фиктивен акт, с който Путин ще продължава да държи напрегнат света. На процедура споделям фиктивен, тъй като това просто ще легитимира дейностите на Русия, които тя до момента признаваше и заявяваше с половин уста. Много пъти Путин е казвал, че поддържа хората в Донецк и Луганск, че Русия им и ще им оказва помощ, посредством филантропична и " различен тип помощ ". Всички са наясно какво съставлява този различен тип помощ.
Признаването на двете републики от страна на Русия единствено легитимира и официализира дейностите, които следим от 2014-та година.
Съществува още една догадка, която преглеждах скептично, само че събитията от последната вечер не я отхвърлят, а даже в противен случай.
Истината е, че нито една от двете страни нямат полза за реализирането на проекта от Минските съглашения. След теоретичното прекъсване на огъня Украйна (която отново да напомним е във война от 2014-та година) би трябвало да извърши редица промени, включително и в конституцията си и да обезпечи един необикновен статут на Донецк и Луганск, който е непосредствен до самостоятелния.
За да се беше случило това, след прекратяването на огъня, следва някой да внесе, а по-късно и да гласоподава тези промени, което е равнозначно на политическо самоубийство. Дори не е несъмнено дали единствено политическо. Украинското общество е извънредно сензитивно по отношение на териториалната си целокупност след анексията на Крим през 2014-та година и би приело сходен акт като изменничество.
В същото време никой ръководещ не желае война, а Зеленски неведнъж е заявявал, че се готви за спокойно разрешаване на спора.
Неслучайно Зеленски в късото си послание съобщи, че актът на Путин следва да се пояснява като едностранно овакантяване на Минските съглашения. Според хипотезата, която аз преглеждах с известна доза песимизъм, сходен ход на събитията устройва Зеленски. Тогава отпада нуждата от осъществяване на политическо самоубийство и има ослепителен провинен, който може да бъде посочен.
Това надалеч не значи, че даже хипотезата да се окаже вярна, това поставя завършек на цялото напрежение. Русия постоянно може потърси провокация, в преследването на някоя от стратегическите си цели, а точно:
- Връщане на ролята на Русия като незаобиколим фактор на интернационалната сцена;
- Недопускане на Украйна в НАТО;
- Осигуряване на сухопътна връзка с Крим;
И въпреки всичко, не преставам да държа на мнението си, че пълномащабна война е най-слабо евентуалният сюжет и аргументите за това са значително.
Украйна не е Грузия или Чечня, а най-голямата европейска страна, както и сега с най-голяма бройка на армията, в случай че броим бройка на дейния личен състав и разполага с голям запас, по-голям от този на Турция. Макар и да изостава с техниката, Украйна продължава да е на 5-то място в цяла Европа по военна мощност. Нещо повече - страната харчи рекордни суми за защита, както и възнамерява увеличение на числеността с 50% в идващите две години.
Украйна си дава ясно сметката, че никой не е откровено угрижен за страната, която беше " прелъстена и изоставена " през 2014-та година и би трябвало да се оправя сама. Ако някой в действителност искаше да помогне - имаше тази опция в последните 7-8 години. Вместо това, всички не помниха за Украйна, а там се води война, в която по разнообразни данни са изгубили живота си сред 13,500 и 15,000 души за целия интервал.
Тънкият миг при широкомащабна война е, че Русия не може да си разреши лукса да употребява целия си боен капацитет на този фронт.
Евентуална война би довела до ужасяващи последици и загуби, които никой не желае.
Ако би трябвало да погледнем към изявленията на президентите на Украйна и Русия, то Путин беше отегчителен, засегна редица въпроси, огромна част от които исторически. Разбира се, той изрично показа изкривена позиция, като гарнира всичко това с всяване на боязън и изявление на тези, които да задоволят упованията в самата Русия. Освен вътрешни упования, изявлението кореспондира и с значимата цел, Русия да бъде позиционирана като фактор на интернационалната сцена и да покаже увереност.
Реакцията на Зеленски беше спокойна, къса и като че ли в безспорен синхрон с хипотезата, че сходен процес е по-скоро преференциален за него. Това може да изясни и цялостното му успокоение и опит да принуди Запада да окаже помощ на страната, само че не в подготовката за война, а за икономическо стабилизиране на страната.
Всичко по тематиката: Напрежението НАТО-Русия 535
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ