За момента ГЕРБ запазва първо място с 21.4% от твърдо

За момента ГЕРБ резервира първо място с 21.4% от твърдо решилите да гласоподават, в случай че изборите бяха през днешния ден. В идващите месеци ще стане ясно, дали обществено оповестената от Бойко Борисов избавителна акция с оставката на кабинета, има шансове да омекоти ерозията в доверието към партията, или не. Бойко Борисов резервира доверие от 21.6%, само че със значителен растеж в недоверието, което доближава 58.8%. Това сочат данните на организация Алфа Рисърч за електоралните настройки след оставката на държавното управление, съобщи БГНЕС. 

След като уловиха публичните настроения и поддържаха всеобщите митинги, ПП-ДБ влизат в позитивна траектория. Вотът за тях нараства с съвсем 4 пункта и през декември стига до 8% от решилите да гласоподават. Лидерите на обединението не извличат персонални дивиденти, само че резервират положителни позиции. Асен Василев получава 14.6% доверие против 63.2% съмнение, Ивайло Мирчев – 14.4% доверие против 57.1% съмнение, Божидар Божанов – 12.9% доверие против 56.3% съмнение. По-ниско остава утвърждението за Атанас Атанасов – 8.2% против 58.3% отрицание.
Възраждане е с поддръжка от 11.6%, която му отрежда трета позиция в електоралните желания. Костадин Костадинов все още се употребява с 10.8% против 60% съмнение.
Лидерът на Движение за права и свободи – Ново начало Делян Пеевски остава рекордьор по отрицание от гласоподавателите: 5.6% доверие против 80.3% съмнение, а при заявеното по-високо предпочитание за гласоподаване, партията отстъпва на четвърта позиция с 9.4% от твърдо решилите да гласоподават.
Партньорите в съдружното ръководство – Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ – са измежду най-потърпевшите от динамичността в публичните настроения, която ги слага на границата за влизане в идващ парламент. Подкрепата за Българска социалистическа партия се свива до 4.9%, а утвърждението за водача Атанас Зафиров до 8.4% (и 58.8% неодобрение). Зад Има Такъв Народ застават 3.8% от решилите да гласоподават, а утвърждението за водача им Слави Трифонов спада до 7.6% (и 61% неодобрение).
С 4.2% поддръжка към декември се употребява МЕЧ и на този стадий е измежду партиите с спорни шансове за присъединяване в идващ парламент. Доверието към Радостин Василев е 10.2% против 59.8% съмнение.
Величие (2.1%) и АПС (1.6%) все още остават отвън рамките на последващо Народно заседание.

Няколко детайла в настройките на гласоподавателите насочват вниманието към очакване за значими разбърквания при евентуални предварителни избори напролет:

Избирателната интензивност: В седмицата на митингите и държавната оставка, заявената подготвеност за включване в предварителен избор нараства с 5 до 7 пункта (т.е., може да се чака до урните да излязат сред 300 и 500 хиляди души повече). Сред неяснотите в това отношение към момента е какво ще бъде държанието на интензивно присъединилото се в митингите Поколение Z.
Потенциалът на партии, отвън участниците в сегашния парламент: Почти 10 на 100 от деклариралите, че желаят да гласоподават заявяват, че ще дадат поддръжката си за други партии, а 13.3% - че към момента не са създали избор. Дялове, които към този момент не са консолидирани към съответни политически играчи, само че са задоволително високи, с цел да трансформират картината.

Отминаващата 2025 година беше белязана от динамичност и промени, както в страната, по този начин и в света. За България тя стартира с встъпването на постоянното държавно управление на Росен Желязков и завършва след всеобщи митинги с неговата оставка. Страната ни стана част от сухопътния Шенген и след поредност от сполучливи стъпки е на прага на въвеждането на еврото от началото на 2026 година. В геополитически проект събитията значително бяха повлияни от началото на втория мандат на президента Доналд Тръмп, който доста промени интернационалните връзки и метода за решение на военните спорове.

На този декор се резервира наклонността българите да правят оценка отминаващата година като по-успешна за тях и фамилиите им, в сравнение с за страната и света.

Продължава да е поляризирана равносметката за 2025 година в персонален аспект – 23% я правят оценка като по-добра от миналата, за 26% тя е по-лоша, а за 51% няма основна смяна. За последните няколко години, след Ковид пандемията, няма значима динамичност в персоналните самооценки за годината, които варират във времето в границите на няколко процентни пункта. Най-успешна е 2025 година за хората в дейна възраст, както и за висшистите и жителите на столицата. По-неудовлетворени остават възрастните и жителите на селата.

Годината за България се прави оценка като по-добра от миналата от 10 на 100, до момента в който за пет пъти и половина повече интервюирани (56%) си е останала по-лоша. Промените в света се правят оценка положително от 8% от интервюираните, до момента в който 60% са на противоположното мнение. Тук е налице по-значим спад на негативните отзиви от близо четиринадесет пункта и растеж в позитивните от три пункта. Липса на основна смяна както за страната, по този начин и за света установяват близо една трета от българите.
В упованията за 2026 година се резервира записаното през годините разбиране на хората, че те ще се оправят по-добре с провокациите в личния си живот, в сравнение с че проблемите пред България и света ще намерят решение. Въпреки това има някои обилни промени в упованията за идната година – растеж на скептицизма в персонален аспект и за развиването на страната и спад в отрицателните упования за света.  

Увереност, че годината ще е сполучлива за тях показват 35%, на противоположното мнение са 27%, а мненията за липса на основна смяна са към този момент най-вече – 38%. При упованията за 2026 година има спад на оптимистите от осем пункта и растеж на песимистите от единадесет пункта. В основата им са терзанията за растящите цени и спада на покупателната дарба.

При упованията за развиването на страната делът на оптимистите остава неизменен – 28%, само че песимистите нарастват за една година от 40% на 45%. Причините за това могат да бъдат търсени в незнайните, свързани със задаващата се политическа рецесия и опцията тя да бъде преодоляна след предварителните парламентарни избори. Най-оптимистични са младежите и хората на възраст до 40 години, а по-притеснени остават пенсионерите и безработните.
Негативни не престават да са и упованията за развиването на света. Въпреки това има ясно изразен спад на песимистите от шест пункта, които към днешна дата доближават до 39%. При оптимистите смяна няма и те още веднъж са 26%.
На прага сред отминаващата и идната година равносметките, страховете и очакванията на хората са взаимосвързани. Затова и думите, които характеризират 2025 година директно кореспондират с това, което чакаме през 2026 година.

„ Евро “ е думата, която характеризира в най-голяма степен отминаващата година и в същото време символизира 2026-та, защото процесът стартира през актуалната, а ще завърши с въвеждането на новата валута през идната. Това касае директно всекидневието на всеки българин и несъмнено ще е водещото събитие в историческите информации за нашето съвремие.
На второ място в оценките и упованията е една ясно изразена съпротива - „ война “ за 2025, и „ мир “ за 2026.

Политизацията на обществото и на младите генерации допускат начало на доста по-динамично развиване на електоралните процеси спрямо последните няколко години. Към момента се открояват няколко трендове, които сигурно ще продължат да търпят развиване:

Ръст на искащите да гласоподават с към 300 хиляди до 500 хиляди души.
Известно доближаване на вота за ГЕРБ и ПП-ДБ, което допуска още по-изострено съревнование в предизборната акция.
Намаляващи електорална тежест на Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ, изчакващи позиции измежду гласоподавателите на част от националистическите обединения като Възраждане и МЕЧ
Нетърпимостта и острата борба сред главните политически сили, както и заявената неспособност за управнически обединения сред актуалните партии, кара 40% от българите /отново/ да чакат нови политически субекти. От това дали сходно очакване ще се осъществя като избор за дадена партия, или не, ще зависи значително резултатът и политическата настройка след предварителните парламентарни избори.