Съвременното изкуство – провокация и инвестиция – Sofia Art Fair - Булевард България
За мнозина от нас алената точка е белег на нещо неверно, някакъв тип глоба. И въпреки това да е по този начин в множеството случаи, в изкуството е малко по-различно.
Суни Данаджъ (Фондация “София диша ”) и Радослав Механджийски () припомнят, че точно алената точка се поставя на всяка творба от галериите и ревютата, когато към този момент е купена. Белег за това, че творбата, която гледате, е била оценена високо от някого и към този момент има нов притежател.Няма да е пресилено, в случай че кажем, че в България имаме потребност от повече такива червени точки. Не единствено тъй като пазарът на модерно изкуство е едва развъртян, само че и тъй като у нас към момента няма перманентна сбирка за такова, а галериите и до през днешния ден нямат лична организация или съюз, който да ги сплотява.
Инвестицията в изкуство в действителност може да бъде извънредно устойчива, защото в множеството случаи цената на една творба върви нагоре с времето, редом с развиването на нейния създател, припомня Суни.
Това, което вълнува Радослав и други негови сътрудници от бранша е внедряването на произведения на изкуството в средите на архитектурата и интериорния дизайн, нещо, което от дълго време е предписание в развитите страни.
Такива и още доста забавни обстоятелства запознат съм в диалога ни за - най-голямото и първо по рода си ревю за модерно изкуство у нас, което ще се организира от 3-ти до 6-ти октомври във конгрес „ Джон Атанасов “ в София Тех Парк.
Продажбата на изкуство в границите на Sofia Art Fair обаче е единствено един от аспектите на идното огромно културно събитие. Също толкоз значима е и просветителната стратегия с известни посетител лектори от Европа и България. Предвидени са още интерактивна галерия с виртуална действителност и кураторски обиколки измежду българските и интернационалните изложители. Посетителите и евентуалните купувачи на изкуство ще могат да видят селекцията на 28 галерии с над 70 създателя и обособена галерия с 8 млади български художници, които ще бъдат изложени в над 4500 кв. м. повърхност. И с цел да се насърчи ползата към модерно изкуство измежду младите хората, входът за събитието е безвъзмезден за всички под 18 години. В допълнение, с код BUL20 нашите читатели употребяват 20% понижение от цената на билетите
Целта на Sofia Art Fair е да предизвика мисълта и сетивата, да образова, да образува отношение към настоящите тематики от заобикалящия ни свят. Но най-много да способства за израстването на европейския културен образ на столицата ни, споделят уредниците.
И в случай че през днешния ден Суни и Радослав описват с усмивка по какъв начин е минала последната година, то не по този начин наподобяват нещата първоначално, когато даже нямат фотоси, които да покажат на евентуалните си сътрудници - въпреки всичко това е първото събитие от сходен темперамент и мащаб у нас.
С доста труд и правилни съидейници, от които по думите на Суни “всеки прави работа най-малко за двама ”, екипът съумява да притегли сътрудници, спонсори и най-много участници в събитието.
Именно Суни е един от главните основатели на събитието, а Радослав и Теодора Константинова, основатели на платформата Art & Culture Today, с изключение на съорганизатори, дават отговор и за креативната част, дружно с другите членове на журито, което селектира участниците.
Това е в резюме. А за всичко останало, оставяме Суни и Радослав да приказват, тъй като двамата несъмнено знаят по какъв начин да разсънят интереса към модерно изкуство.
Суни, разкажи ми по какъв начин решихте да организирате нещо толкоз огромно като Sofia Art Fair?
С.Д.: Още през май предходната година с моя брачен партньор водихме диалог по какъв начин “София диша ” да стартира да работи още веднъж след Коронавирус и какво би било най-смисленото събитие, което можем да създадем. В подтекста на всичко претърпяно, взехме решение, че с максимален принос би било да организираме един конгрес за изкуство. След време се срещнахме с Радослав и му предложих той и Теодора Константинова, с която са създатели на Art & Culture Today, да станат част от главните уредници, защото искахме да работим с изкуствоведи, които са осъществили лични планове и знаят каква е цената на това да създадеш и отгледаш нещо лично.
Лесно ли намерихте финансови сътрудници за сходен вид събитие?
С.Д.: За първо издание доста мъчно, защото у нас нямаме този инстикт на равнище мениджъри и изпълнителни шефове. Повечето хора не знаеха какво ще съставлява самото събитие. Звучеше някак имагинерно, защото още не е правено сходно нещо.
А каква е повода до момента да не е имало подобен конгрес?
Р. М.: Едната е, че до момента самата общественост като че ли не беше задоволително разнообразна, дейна и сплотена, с цел да може да види груповия интерес в реализацията на сходно събитие. Сякаш една от спецификите на този бранш у нас е нуждата от външна мощ, която да подтиква обединяването към тази обща идея и по този начин да обезврежда вътрешните напрежения. Всяка среда има свои особености, по тази причина в организацията и реализацията на сходни изложби по света има най-различни участници и сюжети.
Друга причина е, че сходен план просто е извънредно сложен, комплициран и трудоемък. Съвременното изкуство у нас към момента не е задоволително добре разпознато в неговия обществен и стопански капацитет, както и като добавена стойност за града ни. Това води до изключителни провокации в договарянията за финансова поддръжка, която е безусловно нужна за такива изложби на всички места по света – както институционална, по този начин и от частни сътрудници и организации. За благополучие успяхме да притеглим Министерството на културата и Софийска община като наши сътрудници и се надяваме това да е дълготрайно взаимоотношение.
Още една специфичност е, че артфорумите би трябвало да се приспособяват към средата, а нашата среда е доста характерна. В Румъния и Гърция има изложби за модерно изкуство, в Сърбия се направи опит, само че не всеки съумява да открие формулата това да проработи в Източна Европа.
Какво имаш поради под акомодация към средата?
С. Д.: По скоро от позиция на публиката и участниците. Поради тази причина ние направихме социологическо изследване, което ни даде тенденция по какъв начин да структурираме програмата.
Проучването сподели, че хората всеобщо не се интересуват от модерно изкуство, само че в това време прибавят, че биха посетили сходно събитие. Отговорите им ни показаха, че има огромен интерес към срещите с художници и кураторски обиколки. Заключението беше, че съществува нужда за сходно събитие. Публиката просто желаят повече информация, предоставена по по-достъпен метод. Защото, както с всяко нещо, когато започнеш да научаваш повече, то ти става все по-интересно.
Впечатление в състава на журито ви прави наличието на колекционерите. Каква въобще е ролята на колекционера като фигура в оценяването на модерно изкуство?
С.Д.: Ролята на колекционерите е доста значима, тъй като те могат да откриват нови гении, да поддържат съществуващите такива, самите те вземат участие на някои конгреси. Колекционерите в действителност са една сериозна общественост, споделят между тях, познават се и се гордеят с това, което имат. Освен това познават и от близко някои от художниците и са осведомени в детайлности с пътя им. Понякога приказваме за доста огромни вложения.
Р. М.: Исторически забавното е, че пробивът на модерно изкуство от пазарна позиция на няколко пъти се случва посредством точно на колекционерите, а не на музеите и изкуствоведите. Един колекционер със средства и добър усет може относително бързо да трансформира един млад художник в звезда. Случвало се е колекционери да подтикват и слагат на фокус цели течения в актуалното изкуство.
В тази посока, устойчива инвестиция ли е инвестицията в модерно изкуство?
С.Д.: Наскоро си говорихме с другари от друга сфера, че когато си купиш един диван, даже да е финален модел и доста безценен, той след една година няма по какъв начин да коства същата сума. Невъзможно е. Докато в случай че си купиш една картина или статуя, след две години тя няма да падне на половина. Това е самия факт.
Как от всичките претенденти, които са кандидатствали, подбрахте тези, които ще бъдат показани? Какво търсихте в тях?
Р.М: Случи се посредством журиране. В журито ни сме аз и Теодора Константинова, Мартина Йорданова, която е куратор в Националната изложба. Международните членове са Йохан Густавсон – доста добре прочут в интернационален проект куратор от Холандия. Той курира една от най-големите изложения за млади художници в Европа, която се финансира от фондация “Мондриан ” и се демонстрира най-често на ревюто Art Rotterdam. Също Нина Гшайдер, която, с изключение на колекционер, е и част от управителния съвет на Музея за модерно изкуство във Виена.
Това жури прегледа всички кандидатури и главното търсене беше да се обединят кандидатурите, които в най-голяма степен показват положителните практики в актуалното изкуство. Търсеше се качество във всяко едно направление на това течение – естетически, идейно и смислово.
Ако е имало нещо стратегическо, то е било да се реализира положително многообразие като медии и като образно прекарване за публиката. Искахме събитието да има с изключение на всичко, и учебен темперамент.
На вас като специалисти какво би ви се желало да се промени в пазара на модерно изкуство у нас?
Р.М.: Едно от най-важните неща е че това изкуство би трябвало да има повече видимост. Това може да се случи по няколко метода. Ние сме се насочили към един от тях. Категорично това е с огромни забележими събития, които употребяват всички настоящи тактики за комуникиране, с цел да привлекат аудитория и да я убедят, че си заслужава да прекара няколко часа в среда на модерно изкуство, след което да изрази свободно своя усет. Тези събития са доста комфортни, тъй като ти разрешават за малко време да видиш доста произведения, техники, образни трендове в най-актуалното изкуство през днешния ден.
Второто нещо е актуалното изкуство да участва под някаква форма в просветителните стратегии на учебни заведения, музеи, университети.
Друг аспект е доста мощното развиване на другите сегменти на пазара. Тук има доста архитекти и дизайнери, които занапред стартират да схващат концепцията, че изкуството може да даде спомагателна стойност на недвижимите парцели. Това по света е закон. Тази тематика следи по-внимателно изкуствоведът и арт съветник Весела Ножарова, която ще има презентация и диалог с подобен фокус.
И към този момент от позиция на колекциониране, това е по-дълъг развой, тъй като инвестицията в изкуство би трябвало да е обвързвана с най-малко някаква ликвидност. А това се получава когато пазарът е съзрял. Преди това ти си оставаш в известна степен авантюрист.
С. Д.: Аз най-вече залагам на достигането до децата. Онзи ден да вземем за пример четох по какъв начин на интернационалното ревю Vienna Contemporary е имало проведени обиколки с деца, което и ние ще създадем.
Средата и естетиката стартират да се развиват от ранна детска възраст. Всичко има своя съответен и логически отговор за какво нещата през днешния ден са такива каквито са. Краткият отговор е, че има прекалено много пропуски преди избрана възраст. И ние би трябвало да се насочим към децата, с цел да обогатим техните визии
Защото те може би най-добре правят оценка изкуството, най-чисто и най-лесно го схващат. Имаме няколко образователни заведения, с които сме се свързали за проведени визити. Но и това е доста дълъг развой. За благополучие, нашето събитие не е „ за еднократна приложимост “, тъй че, за начало, най-малко да се провокираа диалогът в тази посока, това би било една добра стъпка.
В подобен случай, в случай че погледнем по-напред в бъдещето, кажете ми какво си пожелавате за второто издание на Sofia Art Fair?
Р. М.: Много бих се радвал да има повече пространство за напълно самостоятелни кураторски планове с некомерсиална природа. Да са “по- рискови ” неща, които разкриват още по-широка вероятност за феновете
С. Д.: Аз да вземем за пример бих се радвала да имаме 50 участващи интернационалните галерии.
Суни Данаджъ (Фондация “София диша ”) и Радослав Механджийски () припомнят, че точно алената точка се поставя на всяка творба от галериите и ревютата, когато към този момент е купена. Белег за това, че творбата, която гледате, е била оценена високо от някого и към този момент има нов притежател.Няма да е пресилено, в случай че кажем, че в България имаме потребност от повече такива червени точки. Не единствено тъй като пазарът на модерно изкуство е едва развъртян, само че и тъй като у нас към момента няма перманентна сбирка за такова, а галериите и до през днешния ден нямат лична организация или съюз, който да ги сплотява.
Инвестицията в изкуство в действителност може да бъде извънредно устойчива, защото в множеството случаи цената на една творба върви нагоре с времето, редом с развиването на нейния създател, припомня Суни.
Това, което вълнува Радослав и други негови сътрудници от бранша е внедряването на произведения на изкуството в средите на архитектурата и интериорния дизайн, нещо, което от дълго време е предписание в развитите страни.
Такива и още доста забавни обстоятелства запознат съм в диалога ни за - най-голямото и първо по рода си ревю за модерно изкуство у нас, което ще се организира от 3-ти до 6-ти октомври във конгрес „ Джон Атанасов “ в София Тех Парк.
Продажбата на изкуство в границите на Sofia Art Fair обаче е единствено един от аспектите на идното огромно културно събитие. Също толкоз значима е и просветителната стратегия с известни посетител лектори от Европа и България. Предвидени са още интерактивна галерия с виртуална действителност и кураторски обиколки измежду българските и интернационалните изложители. Посетителите и евентуалните купувачи на изкуство ще могат да видят селекцията на 28 галерии с над 70 създателя и обособена галерия с 8 млади български художници, които ще бъдат изложени в над 4500 кв. м. повърхност. И с цел да се насърчи ползата към модерно изкуство измежду младите хората, входът за събитието е безвъзмезден за всички под 18 години. В допълнение, с код BUL20 нашите читатели употребяват 20% понижение от цената на билетите
Целта на Sofia Art Fair е да предизвика мисълта и сетивата, да образова, да образува отношение към настоящите тематики от заобикалящия ни свят. Но най-много да способства за израстването на европейския културен образ на столицата ни, споделят уредниците.
И в случай че през днешния ден Суни и Радослав описват с усмивка по какъв начин е минала последната година, то не по този начин наподобяват нещата първоначално, когато даже нямат фотоси, които да покажат на евентуалните си сътрудници - въпреки всичко това е първото събитие от сходен темперамент и мащаб у нас.
С доста труд и правилни съидейници, от които по думите на Суни “всеки прави работа най-малко за двама ”, екипът съумява да притегли сътрудници, спонсори и най-много участници в събитието.
Именно Суни е един от главните основатели на събитието, а Радослав и Теодора Константинова, основатели на платформата Art & Culture Today, с изключение на съорганизатори, дават отговор и за креативната част, дружно с другите членове на журито, което селектира участниците.
Това е в резюме. А за всичко останало, оставяме Суни и Радослав да приказват, тъй като двамата несъмнено знаят по какъв начин да разсънят интереса към модерно изкуство.
Суни, разкажи ми по какъв начин решихте да организирате нещо толкоз огромно като Sofia Art Fair?
С.Д.: Още през май предходната година с моя брачен партньор водихме диалог по какъв начин “София диша ” да стартира да работи още веднъж след Коронавирус и какво би било най-смисленото събитие, което можем да създадем. В подтекста на всичко претърпяно, взехме решение, че с максимален принос би било да организираме един конгрес за изкуство. След време се срещнахме с Радослав и му предложих той и Теодора Константинова, с която са създатели на Art & Culture Today, да станат част от главните уредници, защото искахме да работим с изкуствоведи, които са осъществили лични планове и знаят каква е цената на това да създадеш и отгледаш нещо лично.
Лесно ли намерихте финансови сътрудници за сходен вид събитие?
С.Д.: За първо издание доста мъчно, защото у нас нямаме този инстикт на равнище мениджъри и изпълнителни шефове. Повечето хора не знаеха какво ще съставлява самото събитие. Звучеше някак имагинерно, защото още не е правено сходно нещо.
А каква е повода до момента да не е имало подобен конгрес?
Р. М.: Едната е, че до момента самата общественост като че ли не беше задоволително разнообразна, дейна и сплотена, с цел да може да види груповия интерес в реализацията на сходно събитие. Сякаш една от спецификите на този бранш у нас е нуждата от външна мощ, която да подтиква обединяването към тази обща идея и по този начин да обезврежда вътрешните напрежения. Всяка среда има свои особености, по тази причина в организацията и реализацията на сходни изложби по света има най-различни участници и сюжети.
Друга причина е, че сходен план просто е извънредно сложен, комплициран и трудоемък. Съвременното изкуство у нас към момента не е задоволително добре разпознато в неговия обществен и стопански капацитет, както и като добавена стойност за града ни. Това води до изключителни провокации в договарянията за финансова поддръжка, която е безусловно нужна за такива изложби на всички места по света – както институционална, по този начин и от частни сътрудници и организации. За благополучие успяхме да притеглим Министерството на културата и Софийска община като наши сътрудници и се надяваме това да е дълготрайно взаимоотношение.
Още една специфичност е, че артфорумите би трябвало да се приспособяват към средата, а нашата среда е доста характерна. В Румъния и Гърция има изложби за модерно изкуство, в Сърбия се направи опит, само че не всеки съумява да открие формулата това да проработи в Източна Европа.
Какво имаш поради под акомодация към средата?
С. Д.: По скоро от позиция на публиката и участниците. Поради тази причина ние направихме социологическо изследване, което ни даде тенденция по какъв начин да структурираме програмата.
Проучването сподели, че хората всеобщо не се интересуват от модерно изкуство, само че в това време прибавят, че биха посетили сходно събитие. Отговорите им ни показаха, че има огромен интерес към срещите с художници и кураторски обиколки. Заключението беше, че съществува нужда за сходно събитие. Публиката просто желаят повече информация, предоставена по по-достъпен метод. Защото, както с всяко нещо, когато започнеш да научаваш повече, то ти става все по-интересно.
Впечатление в състава на журито ви прави наличието на колекционерите. Каква въобще е ролята на колекционера като фигура в оценяването на модерно изкуство?
С.Д.: Ролята на колекционерите е доста значима, тъй като те могат да откриват нови гении, да поддържат съществуващите такива, самите те вземат участие на някои конгреси. Колекционерите в действителност са една сериозна общественост, споделят между тях, познават се и се гордеят с това, което имат. Освен това познават и от близко някои от художниците и са осведомени в детайлности с пътя им. Понякога приказваме за доста огромни вложения.
Р. М.: Исторически забавното е, че пробивът на модерно изкуство от пазарна позиция на няколко пъти се случва посредством точно на колекционерите, а не на музеите и изкуствоведите. Един колекционер със средства и добър усет може относително бързо да трансформира един млад художник в звезда. Случвало се е колекционери да подтикват и слагат на фокус цели течения в актуалното изкуство.
В тази посока, устойчива инвестиция ли е инвестицията в модерно изкуство?
С.Д.: Наскоро си говорихме с другари от друга сфера, че когато си купиш един диван, даже да е финален модел и доста безценен, той след една година няма по какъв начин да коства същата сума. Невъзможно е. Докато в случай че си купиш една картина или статуя, след две години тя няма да падне на половина. Това е самия факт.
Как от всичките претенденти, които са кандидатствали, подбрахте тези, които ще бъдат показани? Какво търсихте в тях?
Р.М: Случи се посредством журиране. В журито ни сме аз и Теодора Константинова, Мартина Йорданова, която е куратор в Националната изложба. Международните членове са Йохан Густавсон – доста добре прочут в интернационален проект куратор от Холандия. Той курира една от най-големите изложения за млади художници в Европа, която се финансира от фондация “Мондриан ” и се демонстрира най-често на ревюто Art Rotterdam. Също Нина Гшайдер, която, с изключение на колекционер, е и част от управителния съвет на Музея за модерно изкуство във Виена.
Това жури прегледа всички кандидатури и главното търсене беше да се обединят кандидатурите, които в най-голяма степен показват положителните практики в актуалното изкуство. Търсеше се качество във всяко едно направление на това течение – естетически, идейно и смислово.
Ако е имало нещо стратегическо, то е било да се реализира положително многообразие като медии и като образно прекарване за публиката. Искахме събитието да има с изключение на всичко, и учебен темперамент.
На вас като специалисти какво би ви се желало да се промени в пазара на модерно изкуство у нас?
Р.М.: Едно от най-важните неща е че това изкуство би трябвало да има повече видимост. Това може да се случи по няколко метода. Ние сме се насочили към един от тях. Категорично това е с огромни забележими събития, които употребяват всички настоящи тактики за комуникиране, с цел да привлекат аудитория и да я убедят, че си заслужава да прекара няколко часа в среда на модерно изкуство, след което да изрази свободно своя усет. Тези събития са доста комфортни, тъй като ти разрешават за малко време да видиш доста произведения, техники, образни трендове в най-актуалното изкуство през днешния ден.
Второто нещо е актуалното изкуство да участва под някаква форма в просветителните стратегии на учебни заведения, музеи, университети.
Друг аспект е доста мощното развиване на другите сегменти на пазара. Тук има доста архитекти и дизайнери, които занапред стартират да схващат концепцията, че изкуството може да даде спомагателна стойност на недвижимите парцели. Това по света е закон. Тази тематика следи по-внимателно изкуствоведът и арт съветник Весела Ножарова, която ще има презентация и диалог с подобен фокус.
И към този момент от позиция на колекциониране, това е по-дълъг развой, тъй като инвестицията в изкуство би трябвало да е обвързвана с най-малко някаква ликвидност. А това се получава когато пазарът е съзрял. Преди това ти си оставаш в известна степен авантюрист.
С. Д.: Аз най-вече залагам на достигането до децата. Онзи ден да вземем за пример четох по какъв начин на интернационалното ревю Vienna Contemporary е имало проведени обиколки с деца, което и ние ще създадем.
Средата и естетиката стартират да се развиват от ранна детска възраст. Всичко има своя съответен и логически отговор за какво нещата през днешния ден са такива каквито са. Краткият отговор е, че има прекалено много пропуски преди избрана възраст. И ние би трябвало да се насочим към децата, с цел да обогатим техните визии
Защото те може би най-добре правят оценка изкуството, най-чисто и най-лесно го схващат. Имаме няколко образователни заведения, с които сме се свързали за проведени визити. Но и това е доста дълъг развой. За благополучие, нашето събитие не е „ за еднократна приложимост “, тъй че, за начало, най-малко да се провокираа диалогът в тази посока, това би било една добра стъпка.
В подобен случай, в случай че погледнем по-напред в бъдещето, кажете ми какво си пожелавате за второто издание на Sofia Art Fair?
Р. М.: Много бих се радвал да има повече пространство за напълно самостоятелни кураторски планове с некомерсиална природа. Да са “по- рискови ” неща, които разкриват още по-широка вероятност за феновете
С. Д.: Аз да вземем за пример бих се радвала да имаме 50 участващи интернационалните галерии.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ