За мнозина хуманоидните роботи са неразделна част от представите за

За мнозина хуманоидните роботи са неразделна част от визиите за бъдещето и евентуално са най-амбициозната цел на софтуерния свят след развиването на изкуствения разсъдък. Всъщност комбинацията сред изкуствен интелект и роботи с все по-човешки външен тип може да докара до голямо нарастване на продуктивността, написа италианското издание „ Мъни “. Самият Илон Мъск предвижда, че през идните десетилетия човечеството ще бъде придружено от десетки милиони хуманоидни роботи, предопределени да заменят индивида в множеството действия – от най-мануалните до най-креативните. В резултат на това доста работни места ще изчезнат и трудът ще се трансформира съвсем в наслаждение, сравнимо с развлекателна активност като спорта, защото човешката работна мощ няма да е нужна в множеството браншове. Затова ще е належащо да се намерения за нови обществени и стопански модели, защото милиони хора, останали отвън пазара на труда, ще би трябвало да живеят, създавайки други възможности на трудовия свят, подобен, какъвто го познаваме през днешния ден.

Развитието на хуманоидните роботи скоро ще доближи и Европа в лицето на две китайски компании – „ Аджибот иновейшън “ (Agibot Innovation) и „ Минт холдингс “ (Minth Holdings), които оповестиха забележителна инвестиция в Сърбия за произвеждане на ново потомство хуманоидни роботи. Планираното в началото произвеждане е сред 1000 и 2000 единици, а Сърбия се готви да стане първата европейска страна, произвеждаща роботи от този вид, утвърждавайки се като стратегическа насочна точка за европейския пазар.

Въпреки позитивната вест за Сърбия, определена от Китай като първата европейска страна за този тип произвеждане и евентуалното влияние върху заетостта и икономическия напредък на балканската страна някои сръбски специалисти предизвестяват за рисковете от сходна тактика. Изборът на Сърбия не е инцидентен, отбелязва италианското издание. До 80-те години страната е била водеща в индустриалната роботика, изключително с помощта на компанията „ Лола роботи “, която тогава е била водеща в създаването на роботизирани структури.

Рискът е да се обезцени историческото познание и локалния опит, като в действителност се предадат на китайските компании, настояват специалисти. Според някои анализатори най-хубавият път би бил да се възвърне национална индустриална действителност по модела на остарялата „ Лола роботи “, стартирайки независимо произвеждане на роботи, вместо да се остави задграничните компании да дефинират изискванията и тактиките. Въпреки това, през днешния ден липсва съответна държавна поддръжка за бранша.

Конкретната заплаха е производството в Сърбия да се ограничи единствено до сглобяване и софтуерна настройка на роботите, трансформирайки локалните инженери, в миналото водачи в бранша, в елементарна наемна работна мощ. В този сюжет действителното влияние върху стопанската система би било доста по-ограничено от предстоящото, написа „ Мъни “.

Ако обаче Сърбия успее да интегрира своя промишлен и човешки капацитет с китайската технология, страната би могла да стартира трайно възобновление на сръбската школа по роботика, трансформирайки се в европейски водач в бранша.