От място на страх до символ на свобода: как древните гърци са възприемали плажа
За мнозина през днешния ден плажът е знак на отмора и разпределяне – ароматът на морския бриз, топлината на пясъка и ритмичният звук на вълните носят успокоение и медитативност. Но в антична Гърция плажът е имал изцяло друго значение – място на рискове, страдалчество и гибел.
В античната литература липсват положителни описания на морето. Вместо това се акцентират неприятните миризми, бурите и безплодността на пясъка. В „ Одисея “ Омир разказва по какъв начин героите, с цел да пленят морския господ Протеус, се прикриват с тюленови кожи и едвам устоят на зловонната миризма. Дори Одисей, след дългите си години по морето, е показан като загрозен и застрашителен, със „ солена кожа, изгоряла от слънцето “.
За гърците плажът е бил лиминално пространство – предел сред света на живите и мъртвите. Там постоянно са се правили недоволства на починали в морето, а кенотафите (празни гробове) са се издигали на крайбрежията в памет на тези, чиито тела в никакъв случай не били открити. Без почтено заравяне душите били обречени да бродят постоянно като сенки.
Но плажът е имал и сакрално значение. Смятало се е, че боговете се явяват на него и дават предзнаменования. В „ Илиада “ да вземем за пример Аполон чува молитвата на своя сановник Хрисес на плажа и изпраща чума върху гръцката войска. Освен това крайбрежията били действителна връзка с далечни земи – там дебаркирали търговци, врагове и пирати. Опасни места, само че и източник на непредвидени благосъстояния – както в „ Дафнис и Хлоя “, където открито портмоне трансформира ориста на героите.
Днес, когато плажът е трансфорат в място за наслаждение и релакс, към момента носим парченце от античното му усещане – търсенето на съкровища. Събирането на миди, морско стъкло или даже златни монети с металотърсачи е модерният аналог на античната концепция за плажа като място, криещо секрети и блага от морето.
Анализ на френския професор по история на културата Мари Клер Болйо, оповестен в „ Слейт “.
В античната литература липсват положителни описания на морето. Вместо това се акцентират неприятните миризми, бурите и безплодността на пясъка. В „ Одисея “ Омир разказва по какъв начин героите, с цел да пленят морския господ Протеус, се прикриват с тюленови кожи и едвам устоят на зловонната миризма. Дори Одисей, след дългите си години по морето, е показан като загрозен и застрашителен, със „ солена кожа, изгоряла от слънцето “.
За гърците плажът е бил лиминално пространство – предел сред света на живите и мъртвите. Там постоянно са се правили недоволства на починали в морето, а кенотафите (празни гробове) са се издигали на крайбрежията в памет на тези, чиито тела в никакъв случай не били открити. Без почтено заравяне душите били обречени да бродят постоянно като сенки.
Но плажът е имал и сакрално значение. Смятало се е, че боговете се явяват на него и дават предзнаменования. В „ Илиада “ да вземем за пример Аполон чува молитвата на своя сановник Хрисес на плажа и изпраща чума върху гръцката войска. Освен това крайбрежията били действителна връзка с далечни земи – там дебаркирали търговци, врагове и пирати. Опасни места, само че и източник на непредвидени благосъстояния – както в „ Дафнис и Хлоя “, където открито портмоне трансформира ориста на героите.
Днес, когато плажът е трансфорат в място за наслаждение и релакс, към момента носим парченце от античното му усещане – търсенето на съкровища. Събирането на миди, морско стъкло или даже златни монети с металотърсачи е модерният аналог на античната концепция за плажа като място, криещо секрети и блага от морето.
Анализ на френския професор по история на културата Мари Клер Болйо, оповестен в „ Слейт “.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ