Бургас: Читалище събра самотни хора на празнична Бъдни вечер
За мнозина Бъдни вечер е знак на фамилна топлота и споделена софра. Но за други, този ден може да донесе тежки прочувствени положения и изолираност. В Бургас, тази година, самотата беше прогонена с една специфична самодейност.
Народно читалище „ Асен Златаров – 1940 “ в Бургас отвори порти на 24 декември за всички, които нямаха с кого да споделят празничния ден. Инициативата е първа по рода си в града и е проведена от Фондация „ Глобална самодейност в психиатрията-София “.
Събитието, което продължи от 10:00 до 16:00 часа, предложи освен компания и диалог, само че и празнична софра. Целта беше да се обезпечи уютно място, където хората да се почувстват обичани и значими.
„ Нямаме дом, доста ни е мъчно. Аз съм и болничка. Няма по какъв начин да си разрешаваме непрекъснато да си купуваме и не чакахме такава наслада за нас. “
Ето по какъв начин една подадена ръка може да върне вярата в положителното. Социални служащи и доброволци се включиха, с цел да обезпечат човешка непосредственост и поддръжка.
„ Да усетят топлината, че има хора към тях, че не са самички. Ще си поговорим с тях на разнообразни тематики. И по тази причина сме се организирали да дойдем. “ – споделя Ивайло Иванов, обществен служащ и доброволец.
Инициативата е в партньорство с Община Бургас и НЧ „ Асен Златаров – 1940 “, което акцентира институционалната поддръжка за битката с изолацията. Фондацията неотдавна стартира действия в Бургас, фокусирайки се върху прочувствена и обществена поддръжка за уязвими групи.
„ Място, където да се почувстват уютно. Прекрасни мигове, уповавам се, малко развлечение, диалози и споделеност. Искаме да го разпространяваме и повече от нас да виждат хората, които са към тях и са сами. “ – споделя Асена Матеева от Фондация „ Глобална самодейност в психиатрията-София “.
Сред присъстващите имаше хора, които бяха трогнати от жеста. Подобни благородни жестове носят вяра по празниците.
„ Даже не чакахме, че има и такива положителни хора. Може да са необичайност, само че ги има. Много е драго, когато човек като нас по този начин му оказват помощ в дадена обстановка на тези светли празници. “ – споделя 57-годишната Росица.
Историите на хората припомнят, че сложните интервали не са край. 51-годишната Светла Вълканова споделя: „ Между хора – няма неприятно да бъдеш сред хора на празника. Дано всеки, който има проблем, да откри своя път. Мислих, че животът ми свършва, а то не е по този начин. Животът продължава. Има фактически хора, които оказват помощ. “
На Коледа си пожелават най-ценното – здраве и човечност. Истинският смисъл на празника е в споделените моменти и добротата сред хората. Заедността е най-големият подарък.
