Българи в Германия: Без работа, без осигуровки, без образование
За многочислените проблеми на доста заселници от България и Румъния в редица немски градове още веднъж пишат два огромни вестника от Рейнска област. " Подпалете този бордей! " - даже такива закани имаше против една жилищна града в Дуисбург, която в интервала 2012 - 2014 привличаше огромно публично внимание, споделя " Дойче веле ". В постройката тогава живееха нови заселници от Румъния и България, а ситуацията с хигиената и опазването на публичния ред по никакъв начин не беше розово.
" Бяхме станали тъжна забележителност за цяла Европа ", напомня си Марио Терзич, началник на Общинския център за интеграция в Дуисбург - немски град с половин милион поданици. Според Терзич в апогея на рецесията в този блок публично били регистрирани над 1000 души, а импровизирано живеели вероятно доста повече.
Притокът на бежанци по беднотия не секва
През 2014 година в множеството от жилищата към този момент не се съблюдаваха даже най-минималните стандарти, тъй че общинските управляващи оповестиха постройката за необитаема, написа по-нататък в публикацията на " Райнише Пост ". Обитателите ѝ бяха принудени да се изнесат, а в следствие от това тежестта поеха други квартали в Дуисбург. Терзич напомня, че от 2012 година насам градът притегля от ден на ден и повече " бежанци по беднотия " от България и Румъния. Според общинските управляващи броят им към този момент доближава 25 000. И притокът им към Дуисбург не секва.
Терзич загатва и още нещо доста значимо: тук пръст има и проведената престъпност. " В техните страни има структури, които провеждат всичко. Често пъти с подправени обещания хората биват подмамвани към Германия. И към този момент не можем да се оправим с казуса - макар предизвестията и консултациите, които даваме. Просто доста хора са прекомерно лековерни ", споделя Терзич.
Ръководителят на Общинския център за интеграция в Дуисбург прави и още едно значително конкретизиране. " Интеграцията е двустранен развой на взимане и предоставяне. Законите и разпоредбите, към които ние сме длъжни да се придържаме, важат в същата степен и за новите заселници от Румъния и България. В това отношение обаче за жал има още да се наваксва ", споделя той.
Проблемите в Херне
Все повече хора от България и Румъния се стичат и в различен немски град в Рейнска област - 160-хилядния Херне. " Вестдойче Алгемайне Цайтунг " (ВАЦ) написа, че това води и до проблеми. Именно тъй като доста от новите заселници не са интегрирани, нямат работа, нямат здравни осигуровки, нямат обучение, а на всичкото от горната страна живеят в неприятни условия, които обременяват и близките. За да се оправят с тези проблеми, общинските управляващи в Херне удвоиха броя на заетите в обществената сфера, които се грижат за общо към 4000 души от България и Румъния. А това е единствено броят на публично записаните.
От кметството считат, че в " проблематичните жилищни здания ", където живеят новите заселници, са се подслонили още сред 500 и 700 души, а броят им ще продължава да пораства, изключително след излизането на Англия от Европейски Съюз. В общинския център за интеграция отсега нататък ще работят 20 души, от които се чака да приказват български или турски и да работят " на терен ". Те на място ще се срещат с самостоятелните проблеми на хората и ще търсят решения.
Вестникът изброява и най-често срещаните проблеми: деца без имунизация против шарка, спрян ток в жилището, разногласия с общинската Служба за работа с децата и младежта. Но за положителната интеграция на хората от Югоизточна Европа в Херне би трябвало още много време: " Това е един дълъг, дълъг път ", споделя Андреас Меркендорф от общината.
Мерки и против немски наемодатели
Неговият сътрудник Йоханес Худзяк прибавя, че когато интеграцията се случи, ще бъде решен и казусът с нехигиеничните и несъответствуващи жилищни здания. Дотогава обаче общината ще продължи да взима ограничения и против тези наемодатели, които - частично с незаконни средства - експлоатират наемателите си от Румъния и България, написа ВАЦ.
" Бяхме станали тъжна забележителност за цяла Европа ", напомня си Марио Терзич, началник на Общинския център за интеграция в Дуисбург - немски град с половин милион поданици. Според Терзич в апогея на рецесията в този блок публично били регистрирани над 1000 души, а импровизирано живеели вероятно доста повече.
Притокът на бежанци по беднотия не секва
През 2014 година в множеството от жилищата към този момент не се съблюдаваха даже най-минималните стандарти, тъй че общинските управляващи оповестиха постройката за необитаема, написа по-нататък в публикацията на " Райнише Пост ". Обитателите ѝ бяха принудени да се изнесат, а в следствие от това тежестта поеха други квартали в Дуисбург. Терзич напомня, че от 2012 година насам градът притегля от ден на ден и повече " бежанци по беднотия " от България и Румъния. Според общинските управляващи броят им към този момент доближава 25 000. И притокът им към Дуисбург не секва.
Терзич загатва и още нещо доста значимо: тук пръст има и проведената престъпност. " В техните страни има структури, които провеждат всичко. Често пъти с подправени обещания хората биват подмамвани към Германия. И към този момент не можем да се оправим с казуса - макар предизвестията и консултациите, които даваме. Просто доста хора са прекомерно лековерни ", споделя Терзич.
Ръководителят на Общинския център за интеграция в Дуисбург прави и още едно значително конкретизиране. " Интеграцията е двустранен развой на взимане и предоставяне. Законите и разпоредбите, към които ние сме длъжни да се придържаме, важат в същата степен и за новите заселници от Румъния и България. В това отношение обаче за жал има още да се наваксва ", споделя той.
Проблемите в Херне
Все повече хора от България и Румъния се стичат и в различен немски град в Рейнска област - 160-хилядния Херне. " Вестдойче Алгемайне Цайтунг " (ВАЦ) написа, че това води и до проблеми. Именно тъй като доста от новите заселници не са интегрирани, нямат работа, нямат здравни осигуровки, нямат обучение, а на всичкото от горната страна живеят в неприятни условия, които обременяват и близките. За да се оправят с тези проблеми, общинските управляващи в Херне удвоиха броя на заетите в обществената сфера, които се грижат за общо към 4000 души от България и Румъния. А това е единствено броят на публично записаните.
От кметството считат, че в " проблематичните жилищни здания ", където живеят новите заселници, са се подслонили още сред 500 и 700 души, а броят им ще продължава да пораства, изключително след излизането на Англия от Европейски Съюз. В общинския център за интеграция отсега нататък ще работят 20 души, от които се чака да приказват български или турски и да работят " на терен ". Те на място ще се срещат с самостоятелните проблеми на хората и ще търсят решения.
Вестникът изброява и най-често срещаните проблеми: деца без имунизация против шарка, спрян ток в жилището, разногласия с общинската Служба за работа с децата и младежта. Но за положителната интеграция на хората от Югоизточна Европа в Херне би трябвало още много време: " Това е един дълъг, дълъг път ", споделя Андреас Меркендорф от общината.
Мерки и против немски наемодатели
Неговият сътрудник Йоханес Худзяк прибавя, че когато интеграцията се случи, ще бъде решен и казусът с нехигиеничните и несъответствуващи жилищни здания. Дотогава обаче общината ще продължи да взима ограничения и против тези наемодатели, които - частично с незаконни средства - експлоатират наемателите си от Румъния и България, написа ВАЦ.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ