„Госпожа Черна смърт“ или как ученичката Евдокия Завалия се превърна в кошмар за нацистите
За доста от руските момчета и девойки войната започвала незабавно след абитуриентския бал. Евдокия Завалия стартира своята фронтова кариера още по-рано – на 15-годишна възраст. За да се бие за Родината, тийнейджърка трябвало да скрие същинската си възраст и … пол. Тайната на Евдокия скоро била разкрита, само че това не се отразило на отношението на нейните сътрудници бойци и изключително на враговете ѝ. Германците нарекли момичето „ Госпожа Черна гибел “ и изпадали в суматоха при мисълта за нея.
През лятото на 1941 година Евдокия Завалия приключва 7 клас и възнамерява да влезе в здравно учебно заведение. Момичето мечтаело да стане здравна сестра, а по-късно да учи за доктор и да лекува децата. Войната трансформирала проектите й, по този начин както трансформирала живота на десетки милиони руски хора. Веднага щом чула речта на Молотов по радиото на 22 юни, Евдокия решила, че мястото й е на фронта, а фантазиите могат да чакат.
Но във военната работа за регистрация и записване, както би се очаквало, на ученичката било казано, че не пускат деца на война. Но войната, на своя глава, сама пристигнала в живота на момичето, когато немски самолети нападнали родното й село. Мишената на вражеския аероплан бил ескорт от съветски бойци, който прекосявал през селото.
Случило се по този начин, че един боец бил ударен от вражеска осколка тъкмо пред портите на къщата и. Момичето, което се готвело да стане доктор, професионално превързало ранените му. Офицерите, като видели какъв брой ловко момичето борави с превръзките, я помолили да помогне и на други бойци.
Евдокия работила неуморно няколко часа, а по-късно, като събрала кураж, помолила командира на батальона да я вземе със себе си на фронта. Случило се знамение – офицерът се съгласил да вземе момичето, в действителност към момента дете, на война. На прощаване бабата на Евдокия споделила:
„ Моето момиче! Ще кървиш четири пъти, само че белите гъски ще те върнат вкъщи. “
За дамата говорели в родното ѝ село, че е ясновидка и живяла 114 години. Думите й останали в душата на Дуся и това извънредно предсказване се сбъднало.
Кавалерийстката дивизия в поход.
Така 15-годишната Евдокия Завалия станала боец в 96-и кавалерийски полк от 5-та кавалерийска дивизия на 2-ри кавалерийски корпус. Момичето трябвало да лъже за възрастта си – споделила на командира, че скоро ще навърши 18 години. Поради това разнообразни източници означават като рождена година на героинята или 1924 или 1926 година. Всъщност Завалия още не била навършила 16 години, когато отишла на фронта.
Скоро момичето било тежко ранено и след болничното заведение била изпратена в запасен полк. Командирът, който набирал попълнения за своя полк измежду възстановяващите се бойци, обърнал внимание на документите на Завалия, където името й било кратко на „ Евдок “. Офицерът попитал – Евдоким Николаевич Завалия? А тя дала отговор утвърдително, тъй като знаела, че това може да е последният ѝ късмет да се върне в строя.
Командирът не разпознал момичето в ниския, бухнал и обръснат боец и по този начин се родил старши сержант Евдоким Завалия. Новата работа за момичето станала 6-та въздушна бригада, която се сражавала в Кавказ. Почти 8 месеца Дуся се биела наедно с мъжете и никой не разкрил нейната загадка.
През 1942 година покрай Моздок Завалия пленява немски офицер, който носел значими документи в щаба. През същата година тя съумява да достави хванати от германците храни, медикаменти и муниции за попадналото в блокада звено. Евдокия донесла важния товар по течението на реката, на сал, изработен от кутии за снаряди, под мощен противников огън.
Тайната на дръзкия сержант Евдоким била разкрита по време на тежките борби за Кубан. Ротата пехотинци била обградена и техният пълководец бил погубен. Тогава Завалия поела командването и повела бойците в офанзива, с цел да пробият. Атаката била сполучлива, само че момичето още веднъж било тежко ранено. В болничното заведение нейната загадка била разкрита.
Както по-късно Дуся си спомня, „ никой даже не издал тон “, когато станало известно, че тя не е мъж. Момичето очаквало да бъде осъдено и по опция да бъде изпратено в тила. Но смелата Дуся, в противен случай, била окуражена, като я изпратили на курс за младши лейтенанти на 56-та Приморска войска, където Завалия отпътувала през февруари 1943 година.
След като приключила курсовете, Евдокия Завалия била назначена за пълководец на взвод на обособена рота картечари от пехотата на 83-та морска бригада. Офицерите и бойците на смешка нарекли отряда „ Дусински взвод “, само че немците нямали време за смешки. Враговете нарекли момичето „ Госпожа Черна гибел “ и оповестили премия за главата ѝ.
55 артилеристи били в „ Дусинския взвод “, а единствено 16 доживяват до Победата. По-късно Евдокия признава, че през военните години не се е научила да губи приятели по оръжие и е преживявала всяка гибел като гибелта на обичан човек. Но болката и сълзите трябвало да бъдат скрити, защото „ Фрау Черната гибел “ не можела да си разреши да наподобява слаба.Предсказанията на баба ѝ се сбъднали – четири пъти Евдокия била ранена и два пъти леко контузена. Три пъти ѝ подготвяли заравяне, само че по-късно намирали момичето измежду живите. Името й даже се появява на всеобщия гроб в Белгород Днестровски, след следващата рана, когато Дуся трябвало да се преструва на мъртва на бойното поле.
Тогава, след устието на Днестър, немците минали измежду починалите и ранените и довършили оживелите, само че Завалия съумяла да ги подведе. Дори когато немският щик влезнал в крайници на момичето, тя не издала нито тон – единствено с помощта на това съумяла да оцелее и да изчака, до момента в който пристигна помощ.
Животът на Евдокия Завалия, собственик на четири военни ордена и съвсем 40 медала, свършва на 4 май 2010 година Героинята не доживяла единствено 5 дни, с цел да доближи до 65-годишнината от Победата. В чест на тази смела жена е наречена улица в родното ѝ село, в региона на Николаев, Украйна.
Много дами, борили се срещу врага по фронтовете на Великата отечествена война наедно с мъжете, са влезнали в историята. Сред тях има доста млади, като Евдокия, които са същински героини. Но никоя от тях не съумява да управлява подразделението на морските пехотинци.
Автор: Десислава Михалева
