За дрвените гърци плажовете били място за страдание и смърт
За доста от нас прекарването на време на плажа е синоним на разпределяне. Гледането на океана ни потапя в положение на лека медитация, ароматът на бриза ни успокоява, топлината на пясъка ни обгръща и, най-много, непрекъснатият и равномерен звук на вълните ни разрешава да се отпуснем изцяло.
Ваканциите на морето стават известни едвам в края на XIX и началото на XX век и то най-вече измежду заможните съсловия в западните страни. Първите европейци, изключително античните гърци, смятали плажа за място на страдалчество и гибел. Като народ от моряци, те живеели най-вече по крайбрежието, само че се страхували от морето и считали, че земеделският метод на живот е по-сигурен и по-уважаван, споделя БГНЕС в материал, отдаден на почивките по плажовете.
В древногръцката литература не се срещат позитивни споменавания за плажа и морето. Споменават се единствено негативните аспекти, което акцентира неудобството, което античните гърци изпитвали във връзка с плажа и морето като цяло.
Гръцката литература, да вземем за пример, натъртва на мощния аромат на водораслите и солената вода. В „ Одисея “ на Омир, от VIII век преди нашата епоха, чието деяние се развива най-вече в морето, героят Менелай и неговите спътници се изгубват покрай египетските крайбрежия. Те би трябвало да се скрият под кожи от тюлени, с цел да заловен морския господ Протеус и да го помолят да им покаже пътя за връщане. Миризмата на тюлените и солената вода им е толкоз отвратителна, че засадата им е на път да се трансформира в злополука. Единствено магическа амброзия, обезвреждаща зловонната миризма, избавя начинанието им.
Пясъкът на плажа и самото море се смятат за безплодни, за разлика от плодородието на полетата.
По същия метод, в случай че шумът на вълните при безшумно време постоянно се възприема като релаксиращ, то бурните морски стихии могат да бъдат плашещи. Древната гръцка литература се концентрира само върху страшната мощ на бурните морета, сравнявайки я с шума на борба. В „ Илиада “, другата известна епопея на Омир, офанзивата на троянската войска против гръцките линии се съпоставя с стихия в морето:
„ Те напредваха като смъртоносна стихия, която опустошава земята, при гръмотевиците на Зевс, техния татко, и развълнува морето с колосален плач, оставяйки след себе си разбиващи се талази върху шумящите води, плътни редици от огромни, извисени талази, бели от пяна, като стихия, цялостни с боязън и звук, които се втурваха, гневни. “
В последна сметка даже красавецът Одисей става противен и заплашителен от излагането на слънцето и морската сол. В „ Одисея “ героят се скита по морето в продължение на 10 години на път за у дома след Троянската война. В края на своите премеждия той се държи колкото може по-добре за сал по време на стихия, изпратена от ядосания господ на морето Посейдон. В последна сметка той се отхвърля и плува до брега. Когато стъпва на острова на феаците, той плаши прислужниците на принцеса Навсикая с изгорялата си от слънцето кожа, „ цялата омазана със солена вода “.
Това разбиране на морето като безплодно е, несъмнено, парадоксално, защото океаните обезпечават към 2% от общия калориен банкет на човешкото население, 15% от протеиновия му банкет и евентуално биха могли да обезпечат доста повече.
Въпреки това, плажът не е имал единствено негативни аспекти за гърците. Тъй като е служил като мост сред морето и сушата, те са вярвали, че той свързва света на живите, света на мъртвите и света на боговете. Плажът е имал силата да дава предзнаменования, откровения и видения от боговете.
Ваканциите на морето стават известни едвам в края на XIX и началото на XX век и то най-вече измежду заможните съсловия в западните страни. Първите европейци, изключително античните гърци, смятали плажа за място на страдалчество и гибел. Като народ от моряци, те живеели най-вече по крайбрежието, само че се страхували от морето и считали, че земеделският метод на живот е по-сигурен и по-уважаван, споделя БГНЕС в материал, отдаден на почивките по плажовете.
В древногръцката литература не се срещат позитивни споменавания за плажа и морето. Споменават се единствено негативните аспекти, което акцентира неудобството, което античните гърци изпитвали във връзка с плажа и морето като цяло.
Гръцката литература, да вземем за пример, натъртва на мощния аромат на водораслите и солената вода. В „ Одисея “ на Омир, от VIII век преди нашата епоха, чието деяние се развива най-вече в морето, героят Менелай и неговите спътници се изгубват покрай египетските крайбрежия. Те би трябвало да се скрият под кожи от тюлени, с цел да заловен морския господ Протеус и да го помолят да им покаже пътя за връщане. Миризмата на тюлените и солената вода им е толкоз отвратителна, че засадата им е на път да се трансформира в злополука. Единствено магическа амброзия, обезвреждаща зловонната миризма, избавя начинанието им.
Пясъкът на плажа и самото море се смятат за безплодни, за разлика от плодородието на полетата.
По същия метод, в случай че шумът на вълните при безшумно време постоянно се възприема като релаксиращ, то бурните морски стихии могат да бъдат плашещи. Древната гръцка литература се концентрира само върху страшната мощ на бурните морета, сравнявайки я с шума на борба. В „ Илиада “, другата известна епопея на Омир, офанзивата на троянската войска против гръцките линии се съпоставя с стихия в морето:
„ Те напредваха като смъртоносна стихия, която опустошава земята, при гръмотевиците на Зевс, техния татко, и развълнува морето с колосален плач, оставяйки след себе си разбиващи се талази върху шумящите води, плътни редици от огромни, извисени талази, бели от пяна, като стихия, цялостни с боязън и звук, които се втурваха, гневни. “
В последна сметка даже красавецът Одисей става противен и заплашителен от излагането на слънцето и морската сол. В „ Одисея “ героят се скита по морето в продължение на 10 години на път за у дома след Троянската война. В края на своите премеждия той се държи колкото може по-добре за сал по време на стихия, изпратена от ядосания господ на морето Посейдон. В последна сметка той се отхвърля и плува до брега. Когато стъпва на острова на феаците, той плаши прислужниците на принцеса Навсикая с изгорялата си от слънцето кожа, „ цялата омазана със солена вода “.
Това разбиране на морето като безплодно е, несъмнено, парадоксално, защото океаните обезпечават към 2% от общия калориен банкет на човешкото население, 15% от протеиновия му банкет и евентуално биха могли да обезпечат доста повече.
Въпреки това, плажът не е имал единствено негативни аспекти за гърците. Тъй като е служил като мост сред морето и сушата, те са вярвали, че той свързва света на живите, света на мъртвите и света на боговете. Плажът е имал силата да дава предзнаменования, откровения и видения от боговете.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ