По-малко в коша, повече за хората: Как излишната храна може да по...
За доста семейства водещият принцип е „ по-добре да остане, в сравнение с да не стигне “. На процедура това значи остатък от артикули и сготвени ястия, които нерядко приключват в кофата за боклуци.
Данните демонстрират, че казусът е сериозен. Около една трета от храната в света в никакъв случай не доближава до трапезата – създава се допълнително, с цел да има непрекъсната наличност и многообразие в магазините. По информация на Евростат всеки европеец изхвърля приблизително към 130 кг храна годишно. В България количеството е по-ниско, само че също доста – към 93 кг на човек.
Според Националния статистически институт за една година у нас се изхвърлят над 614 милиона кг храна. В същото време повече от 1,5 милиона българи живеят под прага на беднотия и имат потребност от поддръжка.
Именно тук се намесва работата на Българската хранителна банка, която основава условия и механизми за даряване на непотребна, само че годна за консумация храна. Организацията работи с компании от хранителната промишленост и насочва даренията към обществени стратегии и хора в потребност.
През 2023 година посредством дарени храни фондацията е подкрепила над 280 организации в цялата страна и е достигнала до повече от 83 000 души в риск от беднотия или обществено изключване.
Българска хранителна банка подкрепя хора в потребност, като събира и разпределя непотребна, само че годна за консумация храна. Банката не работи непосредствено с обособени хора, а посредством обществени организации – кухни за небогати, спешни центрове, домове за възрастни, неправителствени стратегии и общини.
Като самостоятелни донори не можем да занесем храна непосредствено в складовете ѝ, само че можем да се включим посредством в комерсиалните вериги. Те се провеждат от време на време, най-често към празници. В магазините има обозначени пунктове или колички, където след извършване на покупки могат да се оставят пакетирани артикули.
Най-често се подаряват дълготрайни храни – ориз, фасул, леща, брашно, олио, захар, консерви, детски храни, както и някои хигиенични артикули. Домашно приготвена храна не се приема, защото има строги условия за сигурност и проследимост.
Друг ефикасен метод за помощ е. С тези средства Българската хранителна банка покрива разноските за превоз, депозиране, подбиране и систематизиране на храната, както и незабавни потребности при рецесии. Финансови дарения могат да се вършат посредством банков превод или посредством дарителски акции, когато такива са дейни.
Хората и компаниите могат да оказват помощ и посредством доброволчество. Доброволците вземат участие в подбиране и пакетиране на храни, логистика и акции в магазини. Най-често потребността от доброволци нараства преди и след огромни празници, когато количеството дарена храна е най-голямо.
Даряването има действителен резултат, тъй като в България всяка година се изхвърлят големи количества храна, до момента в който над един милион и половина души живеят под прага на беднотия. Подкрепата за хранителната банка не взема решение всички обществени проблеми, само че прави нещо съответно и измеримо – избавя храна и я насочва към хора, които имат потребност от нея.
Данните демонстрират, че казусът е сериозен. Около една трета от храната в света в никакъв случай не доближава до трапезата – създава се допълнително, с цел да има непрекъсната наличност и многообразие в магазините. По информация на Евростат всеки европеец изхвърля приблизително към 130 кг храна годишно. В България количеството е по-ниско, само че също доста – към 93 кг на човек.
Според Националния статистически институт за една година у нас се изхвърлят над 614 милиона кг храна. В същото време повече от 1,5 милиона българи живеят под прага на беднотия и имат потребност от поддръжка.
Именно тук се намесва работата на Българската хранителна банка, която основава условия и механизми за даряване на непотребна, само че годна за консумация храна. Организацията работи с компании от хранителната промишленост и насочва даренията към обществени стратегии и хора в потребност.
През 2023 година посредством дарени храни фондацията е подкрепила над 280 организации в цялата страна и е достигнала до повече от 83 000 души в риск от беднотия или обществено изключване.
Българска хранителна банка подкрепя хора в потребност, като събира и разпределя непотребна, само че годна за консумация храна. Банката не работи непосредствено с обособени хора, а посредством обществени организации – кухни за небогати, спешни центрове, домове за възрастни, неправителствени стратегии и общини.
Като самостоятелни донори не можем да занесем храна непосредствено в складовете ѝ, само че можем да се включим посредством в комерсиалните вериги. Те се провеждат от време на време, най-често към празници. В магазините има обозначени пунктове или колички, където след извършване на покупки могат да се оставят пакетирани артикули.
Най-често се подаряват дълготрайни храни – ориз, фасул, леща, брашно, олио, захар, консерви, детски храни, както и някои хигиенични артикули. Домашно приготвена храна не се приема, защото има строги условия за сигурност и проследимост.
Друг ефикасен метод за помощ е. С тези средства Българската хранителна банка покрива разноските за превоз, депозиране, подбиране и систематизиране на храната, както и незабавни потребности при рецесии. Финансови дарения могат да се вършат посредством банков превод или посредством дарителски акции, когато такива са дейни.
Хората и компаниите могат да оказват помощ и посредством доброволчество. Доброволците вземат участие в подбиране и пакетиране на храни, логистика и акции в магазини. Най-често потребността от доброволци нараства преди и след огромни празници, когато количеството дарена храна е най-голямо.
Даряването има действителен резултат, тъй като в България всяка година се изхвърлят големи количества храна, до момента в който над един милион и половина души живеят под прага на беднотия. Подкрепата за хранителната банка не взема решение всички обществени проблеми, само че прави нещо съответно и измеримо – избавя храна и я насочва към хора, които имат потребност от нея.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




