За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с

За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с поетичното слово на огромния наш публицист, физик, преподавател и влъхва Георги ТОМАЛЕВСКИ.

♠ Скорпион 

Ето и тясната врата по възхода на голямата серпантина. Тука се опознава великият момент, тъй като душата надниква в отвъдното и опознава царството на духа. 

Тука стихва шумът на земната машинация, побягват миражите, стопяват се насладата и скръбта, възторгът и очакванията.

Остава великата и безответна тишина на безкрая, в която не се отеква нито стихия, нито щастлив зов, нито печал.

Една ладия тихо ще заплува по смълчаните води на мрачно езеро. Душата ще се понесе към острова на мълчанието. Един разпален светилник, който сама тя ще донесе, ще сочи пътя й, а отражението му ще се плъзга по равното огледало на небесните води...

Есен е на Земята. Някой гали там долини и лесове с бледата ръка на есенната тъга. Облечени в доста багри, горите шумят, и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като парчета от захвърлено прощално писмо.

Върху чистото теменужено небе голям и могъщ свети знакът на гибелта. Антарес се споделя звездата, която грее на челото му. Безмълвно тя трепти като рубин върху тъжната корона на есенната вечер. 

Настъпва часът на великото тестване. Душата е претеглена на небесните капони, начертан е пътят на безсмъртието й, който води през тясната междина на гибелта.

Там, където се допират върховете на два конуса и свършва един, с цел да начене различен свят, там е точката, през която може да премине единствено голата искра на аза, без смъртното си име, без почестите, без венеца на шумната земна власт, без горестите и без насладата. Там, където чистата ядка на Всевечното се съблича от всички облекла, няма никой различен, с изключение на любовта, която е и в живота и в гибелта, любовта, която е родена преди световете, любовта, която пребъдва и след гибелта. Тук, при тая врата на тайната, живеят дружно краят и новото начало, нищото и множеството на световете, Гетсиманската градина и Възкресението. Тук, зад безмълвната врата, чака най-кроткият ангел, който никой не е видял.

И тъй като е най-прекрасен от всички и целувката му е по-нежна от трепета на среднощните съзвездия, по тази причина той е обгърнат с загадка и със боязън.

Там, в тая синя точка, която е край и начало, душата ни ще опознае великата истина. Тя ще види пътя си, ще види извора, реките, по които е текла, и океана, в който ще се влее отново.

Есен е на Земята. Високо в небето сияе знакът на гибелта, която мъдрите зоват начало на ново съществуване, и на челото му свети едра звезда, като рубин, върху короната на тъжната и бледолика есен. В една дребна синя точка по извитъка на великата серпантина чака часът на огромното тестване, където гибелта е начало на нов живот. 

От: „ Астрономия за народа “, Георги Томалевски, изд. Сдружение Слънчогледи
Изображение: commons.wikimedia.org