Във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта ♠ РАК
За мистичната душа на знаците по колелото на Зодиака с поетичното слово на огромния наш публицист, физик, преподавател и влъхва Георги ТОМАЛЕВСКИ.
(Cancer as depicted in Urania's Mirror, a set of constellation cards published in London c.1825. By Jehoshaphat Aspin)
♠ Рак
Синьо небе, бели облаци, равна и спокойна след пладне на тишина. Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци.
Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девственица – дребното момиче. Ще иде Слънцето там в трепетните небеса на своя огнен път, където са най-могъщи силите и най- енергично сърцето, ще спре за момент вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство.
Ще блестят в цялата галактика огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог.
Радостни ще бъдат небесата, по нивите ще пробегне сладостната тръпка на пладнения задух, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на Слънцето и Земята.
Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се скротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхнина, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира.
Всеки ще познава другия по безмълвния вик на сърцето, тъй като след тоя безоблачен празник във висините на безконечното колело ще се роди огромното пламтящо сърце на обичта.
Синьо небе, бели облаци и след пладнена тишина. И в нашите души гладко се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чак стъпките на небесния жетвар.
В трепетните небеса на духа пърха бяла птица. Скоро над света ще прозвъни мелодията на едно сърце, което има пеещи струни. Ще трепне небесната лютня и светът в тая ария ще се роди изново.
Из: „ Астрономия за народа “, Георги Томалевски, изд. Сдружение Слънчогледи
* Cancer as depicted in Urania's Mirror, a set of constellation cards published in London c.1825. By Jehoshaphat Aspin, en.wikipedia.org
