За Мира ловът е наследена страст
За Мира Спасова ловът е пристрастеност. В кръвта ми е по рождение, наследила съм го, смее се момичето. И няма по какъв начин да е другояче при семейство, цялостно с ловци. Авджия е татко, а преди този момент и дядото. Наистина е наследила пристрастеността си от тях.
Няма по какъв начин да гледаш непрекъснато по какъв начин татко ти се приготвя по няколко дни за лова през уикенда, да слушаш по-късно сладкодумно разказвани и картинно украсявани ловни истории и да не се запалиш, да не поискаш да видиш нещата с очите си, разказва днешната към този момент приета ловджийка.
Мира върви на ловни излети от дребна. Още 4-годишна тя се молела на татко си Лъчезар да я вземе със себе. Един ден той просто решил да я заведе на излет с вярата да я откаже от това най-вече мъжко занимание. Планът му обаче не сработил, защото Мира и до през днешния ден не се е отказала да обикаля полетата и горите с пушка в ръка. Затова и когато навършва пълноправие, незабавно се записва на курс за ловци.
Днес Мира Спасова е една от представителките на нежния пол измежду ловците в ЛРС „ Сокол 1893 ”. Членува в дружинката в село Сбор. Освен нея там сверяват мерници още 5 дами. Тя е една от най-младите в пазарджишкото сдружение. Мира Спасова навършва на днешния 19 февруари 23 години. Честито!
Като уважаваща себе си ловджийка, Мира е горделив притежател на пушка от известна марка. Надцевката ИЖ-27 Е е подарък от родителите за нейния деветнадесети рожден ден.
Така имам по-голям късмет да отстрелям дивеч, споделя Мира. С надцевката имам втори патрон. В началото ловувах с едноцевка, само че с нея възможностите са по-малки.
По време на ловните излети до нея постоянно е дратхаарът Рони. Двамата са неразделни още откогато Рони е влезнал в къщата им като малко кутре. Мира непрестанно се грижи за своя четириног другар.
Младата дама към този момент има и първата си премия от ловджийски шампионат. Миналата седмица тя се включи в петото издание на киноложкото съревнование „ Йосиф Хинек Майер ”. Това бе дебют за нея и за четириногия помощник Рони. Читателите на " Пазарджишка Марица " знаят, че двамата от раз се класираха на второ място измежду дамите.
Много съм удовлетворена. Това е първото ми присъединяване в такава тежка конкуренция и се оправих. Има какво още да се желае, само че и терзанието си сподели думата, призна авджийката. Първоначално Мира даже не желала да се запише за присъединяване. Всичките познати я съветвали да се включи в конкуренцията, само че тя не била сигурна в себе си. Записала се едвам след настояването на ръководителя на ловно-рибарското сдружение " Сокол-1893 " Евгени Абаджиев. Но към този момент не крие порасналите си упоритости. Категорична е, че следващата година още веднъж ще взе участие. Видях, че мога, и считат да опитам да стигна по-високо в класацията, показва самочувствие Мира.
А каква е най-голямата слука в лова? Засега това е една нутрия. Но пък има десетки свалени пернати - фазани, патици, други хвъркати, позволени за отстрел.
Щях да имам и чакал като ловджийски трофей, само че го изпуснах, признава Мира. Колегите от дружинката не пропуснали да се пошегуват с пропуща. " Този чакал на баячка ще би трябвало да го водим, да му пребае, че много го стресна ", подкачали я дълго време ловците от дружинката.
Любимият лов на младата дама е птичият. Тя обича да се разхожда из полето, само че очите все в небето шарят, нищо че бърбори с сътрудници от дружинката. И не пропуща да показва прецизен мерник.
Така е по-интересно, в придвижване сме, разяснява авджийката. Ловът на наедрял дивеч не ми е толкоз атрактивен. Там заставаш на едно място и чакаш слуката. Докато тук, даже и да пропуснеш някоя птица, идва идната.
Мира Спасова е последна година студентка в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски ”. Въпреки лекциите и тежките изпити по математика и информатика, бъдещата учителка постоянно намира време за лов. Понякога и приятелят Александър също я съпровожда. Засега той е единствено риболовец, само че има предпочитание да показа заниманието на своята половинка.
Радвам се, че не се опасява от жена с пушка, майтапи се Мира.
В проектите за бъдещето е да приключи висшето си обучение и да стартира работа като учител по математика и информатика. Не знае какво готви ориста, само че е безапелационна, че постоянно ще има време за лов и авджилъкът ще продължава да бъде значима част от живота.
Няма по какъв начин да гледаш непрекъснато по какъв начин татко ти се приготвя по няколко дни за лова през уикенда, да слушаш по-късно сладкодумно разказвани и картинно украсявани ловни истории и да не се запалиш, да не поискаш да видиш нещата с очите си, разказва днешната към този момент приета ловджийка.
Мира върви на ловни излети от дребна. Още 4-годишна тя се молела на татко си Лъчезар да я вземе със себе. Един ден той просто решил да я заведе на излет с вярата да я откаже от това най-вече мъжко занимание. Планът му обаче не сработил, защото Мира и до през днешния ден не се е отказала да обикаля полетата и горите с пушка в ръка. Затова и когато навършва пълноправие, незабавно се записва на курс за ловци.
Днес Мира Спасова е една от представителките на нежния пол измежду ловците в ЛРС „ Сокол 1893 ”. Членува в дружинката в село Сбор. Освен нея там сверяват мерници още 5 дами. Тя е една от най-младите в пазарджишкото сдружение. Мира Спасова навършва на днешния 19 февруари 23 години. Честито!
Като уважаваща себе си ловджийка, Мира е горделив притежател на пушка от известна марка. Надцевката ИЖ-27 Е е подарък от родителите за нейния деветнадесети рожден ден.
Така имам по-голям късмет да отстрелям дивеч, споделя Мира. С надцевката имам втори патрон. В началото ловувах с едноцевка, само че с нея възможностите са по-малки.
По време на ловните излети до нея постоянно е дратхаарът Рони. Двамата са неразделни още откогато Рони е влезнал в къщата им като малко кутре. Мира непрестанно се грижи за своя четириног другар.
Младата дама към този момент има и първата си премия от ловджийски шампионат. Миналата седмица тя се включи в петото издание на киноложкото съревнование „ Йосиф Хинек Майер ”. Това бе дебют за нея и за четириногия помощник Рони. Читателите на " Пазарджишка Марица " знаят, че двамата от раз се класираха на второ място измежду дамите.
Много съм удовлетворена. Това е първото ми присъединяване в такава тежка конкуренция и се оправих. Има какво още да се желае, само че и терзанието си сподели думата, призна авджийката. Първоначално Мира даже не желала да се запише за присъединяване. Всичките познати я съветвали да се включи в конкуренцията, само че тя не била сигурна в себе си. Записала се едвам след настояването на ръководителя на ловно-рибарското сдружение " Сокол-1893 " Евгени Абаджиев. Но към този момент не крие порасналите си упоритости. Категорична е, че следващата година още веднъж ще взе участие. Видях, че мога, и считат да опитам да стигна по-високо в класацията, показва самочувствие Мира.
А каква е най-голямата слука в лова? Засега това е една нутрия. Но пък има десетки свалени пернати - фазани, патици, други хвъркати, позволени за отстрел.
Щях да имам и чакал като ловджийски трофей, само че го изпуснах, признава Мира. Колегите от дружинката не пропуснали да се пошегуват с пропуща. " Този чакал на баячка ще би трябвало да го водим, да му пребае, че много го стресна ", подкачали я дълго време ловците от дружинката.
Любимият лов на младата дама е птичият. Тя обича да се разхожда из полето, само че очите все в небето шарят, нищо че бърбори с сътрудници от дружинката. И не пропуща да показва прецизен мерник.
Така е по-интересно, в придвижване сме, разяснява авджийката. Ловът на наедрял дивеч не ми е толкоз атрактивен. Там заставаш на едно място и чакаш слуката. Докато тук, даже и да пропуснеш някоя птица, идва идната.
Мира Спасова е последна година студентка в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски ”. Въпреки лекциите и тежките изпити по математика и информатика, бъдещата учителка постоянно намира време за лов. Понякога и приятелят Александър също я съпровожда. Засега той е единствено риболовец, само че има предпочитание да показа заниманието на своята половинка.
Радвам се, че не се опасява от жена с пушка, майтапи се Мира.
В проектите за бъдещето е да приключи висшето си обучение и да стартира работа като учител по математика и информатика. Не знае какво готви ориста, само че е безапелационна, че постоянно ще има време за лов и авджилъкът ще продължава да бъде значима част от живота.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ