Алчните служители: Защо и най-високата заплата никога не е достатъчна
За предходната година Сам е получил съществена заплата от към 200 000 $ и бонус от близо 100 000 като чиновник във финансова компания.
34-годишният мъж живее в Ню Йорк, където междинният приход на семействата се движи към 70 000 $, споделя историята му BBC.
Апартаментът му се намира в квартал " Трайбека " в Манхатън, който постоянно е отпред или покрай върха на най-скъпите региони в града.
Сам подхваща пътувания с другари няколко пъти годишно; храни се в заведения за хранене няколко пъти седмично и даже съумява да спести част от месечната си заплата.
Самият той признава, че тя е " висока ", само че някак си в никакъв случай не е задоволително висока.
" Разбирам, че спрямо цялата страна - явно съм част от висшата класа във връзка с приходите и правя оценка, че съм фаворизиран. Но в това време не мога да си показва, че няма по какъв начин да спечелвам повече от това, което получавам. Предполагам, че това е просто човешка природа. ", счита той.
Сам може би има нещо поради.
Да, работодателите усилват заплатите в актуалните стопански условия, в това число инфлацията и затегнатият пазар на труда. Въпреки това някои специалисти настояват, че нарастването на заплатите може в никакъв случай да не е задоволително, с цел да задоволи някои служащи, изключително тези, които заемат длъжности, изискващи характерни познания, умения и пълномощия.
Едно от обясненията за какво хора като Сам не могат да бъдат удовлетворени от относително високото равнище на възнаграждение, което получават сега, е, че по своята същина те имат навика да се съпоставят с другите. А тези други нормално принадлежат към дребна група от хора, с които поддържат връзка всекидневно.
" Ние се съпоставяме единствено с нашата непосредствена референтна група, а не с по-широкото население. Така че, единствено тъй като някой може да е в горния 1% на печелещите, в случай че всички негови близки другари сътрудници са в същата група по приходи, той съпоставя благосъстоянието си единствено с тях ", изяснява Дана Грийнбърг, професор от Babson College в Масачузетс.
" В тази група за съпоставяне постоянно има някой, който има повече, който печели повече и това кара индивида да изпитва потребност да печели повече. "
Проф. Грийнбърг изяснява, че различен фактор е егото.
" Много хора, изключително в Съединени американски щати, и то повече мъже, в сравнение с дами, считат, че техните приходи са показателни за тяхната самокритика и самочувствие ", споделя тя.
" Ако референтната ви група е единствено от други хора с високи приходи, тогава се чувствате по-малко значими, в случай че смятате, че печелите по-малко. Егото на индивида го кара да желае да бъде еднакъв или по-добър от своите връстници, което поражда потребността му да печели повече ", изяснява тя.
Сам е склонен.
" Когато излизам с хора, с които съм учил в гимназията и които нормално са на по-ниско платена работа от моята, несъмнено се усещам по-добре във връзка с заплатата си ", изяснява той. " Но по-късно, незабавно щом се върна на работа или поддържам връзка с хора, с които работя, обстановката се трансформира. "
Според Теса Уест, професор по логика на психиката в Нюйоркския университет, диалозите за заплатата обратно във времето са били табу.
И макар че в доста организации към момента е публикувана културата на тайната на заплащането, от ден на ден служащи се усещат удобно да водят доста откровени диалози за възнаграждението си, изяснява тя. " Новите правила за бистрота на заплащането проникнаха на работното място и това несъмнено е нещо положително - само че също по този начин улеснява хората да се съпоставят. "
Брендън също е чиновник, който работи в Манхатън и не счита, че в миналото ще бъде удовлетворен от това какъв брой пари изкарва. Миналата година той е спечелил към 150 000 $, работейки за банка.
" Разбира се, повишението на заплатата е хубаво, само че дали в миналото ще стигна досега, в който ще мога изрично да кажа: " Да, супер благополучен съм от парите, които изкарвам и не желая да спечелвам повече "? Вероятно не ", споделя 32-годишният мъж.
Повишаването на заплатата го кара да се стреми към идващия скок, тъй като е видял на какво е кадърен. " Определено получаваш прилив на ендорфин от покачването на заплатата и допускам, че това е нещо като пристрастяване. ", добавя Брендън.
Сам се съгласява с него. Смята, че повода, заради която постоянно желае да печели повече, евентуално се крие в това, че е податлив да счита, че цената на заплатите му е директен индикатор за неговия персонален триумф.
" Вярвам, че с напредването на кариерата си човек би трябвало да бъде все по-успешен, би трябвало да натрупа триумфи - и може би аз просто уеднаквявам размера на приходите си към този триумф. "
Проф. Теса Уест също изяснява, че желанието постоянно да печелим повече може да бъде разбрано от позиция на повишаването на стандарта на живот, когато спомагателният приход води до все по-скъпи избори и желания.
В последна сметка, може да се окаже, че служащите постоянно ще бъдат неспокойни за заплатите си. С всяко нарастване те привикват с по-скъп метод на живот, което неизбежно ще провокира желанието им да печелят още и още, добавя професорът.
34-годишният мъж живее в Ню Йорк, където междинният приход на семействата се движи към 70 000 $, споделя историята му BBC.
Апартаментът му се намира в квартал " Трайбека " в Манхатън, който постоянно е отпред или покрай върха на най-скъпите региони в града.
Сам подхваща пътувания с другари няколко пъти годишно; храни се в заведения за хранене няколко пъти седмично и даже съумява да спести част от месечната си заплата.
Самият той признава, че тя е " висока ", само че някак си в никакъв случай не е задоволително висока.
" Разбирам, че спрямо цялата страна - явно съм част от висшата класа във връзка с приходите и правя оценка, че съм фаворизиран. Но в това време не мога да си показва, че няма по какъв начин да спечелвам повече от това, което получавам. Предполагам, че това е просто човешка природа. ", счита той.
Сам може би има нещо поради.
Да, работодателите усилват заплатите в актуалните стопански условия, в това число инфлацията и затегнатият пазар на труда. Въпреки това някои специалисти настояват, че нарастването на заплатите може в никакъв случай да не е задоволително, с цел да задоволи някои служащи, изключително тези, които заемат длъжности, изискващи характерни познания, умения и пълномощия.
Едно от обясненията за какво хора като Сам не могат да бъдат удовлетворени от относително високото равнище на възнаграждение, което получават сега, е, че по своята същина те имат навика да се съпоставят с другите. А тези други нормално принадлежат към дребна група от хора, с които поддържат връзка всекидневно.
" Ние се съпоставяме единствено с нашата непосредствена референтна група, а не с по-широкото население. Така че, единствено тъй като някой може да е в горния 1% на печелещите, в случай че всички негови близки другари сътрудници са в същата група по приходи, той съпоставя благосъстоянието си единствено с тях ", изяснява Дана Грийнбърг, професор от Babson College в Масачузетс.
" В тази група за съпоставяне постоянно има някой, който има повече, който печели повече и това кара индивида да изпитва потребност да печели повече. "
Проф. Грийнбърг изяснява, че различен фактор е егото.
" Много хора, изключително в Съединени американски щати, и то повече мъже, в сравнение с дами, считат, че техните приходи са показателни за тяхната самокритика и самочувствие ", споделя тя.
" Ако референтната ви група е единствено от други хора с високи приходи, тогава се чувствате по-малко значими, в случай че смятате, че печелите по-малко. Егото на индивида го кара да желае да бъде еднакъв или по-добър от своите връстници, което поражда потребността му да печели повече ", изяснява тя.
Сам е склонен.
" Когато излизам с хора, с които съм учил в гимназията и които нормално са на по-ниско платена работа от моята, несъмнено се усещам по-добре във връзка с заплатата си ", изяснява той. " Но по-късно, незабавно щом се върна на работа или поддържам връзка с хора, с които работя, обстановката се трансформира. "
Според Теса Уест, професор по логика на психиката в Нюйоркския университет, диалозите за заплатата обратно във времето са били табу.
И макар че в доста организации към момента е публикувана културата на тайната на заплащането, от ден на ден служащи се усещат удобно да водят доста откровени диалози за възнаграждението си, изяснява тя. " Новите правила за бистрота на заплащането проникнаха на работното място и това несъмнено е нещо положително - само че също по този начин улеснява хората да се съпоставят. "
Брендън също е чиновник, който работи в Манхатън и не счита, че в миналото ще бъде удовлетворен от това какъв брой пари изкарва. Миналата година той е спечелил към 150 000 $, работейки за банка.
" Разбира се, повишението на заплатата е хубаво, само че дали в миналото ще стигна досега, в който ще мога изрично да кажа: " Да, супер благополучен съм от парите, които изкарвам и не желая да спечелвам повече "? Вероятно не ", споделя 32-годишният мъж.
Повишаването на заплатата го кара да се стреми към идващия скок, тъй като е видял на какво е кадърен. " Определено получаваш прилив на ендорфин от покачването на заплатата и допускам, че това е нещо като пристрастяване. ", добавя Брендън.
Сам се съгласява с него. Смята, че повода, заради която постоянно желае да печели повече, евентуално се крие в това, че е податлив да счита, че цената на заплатите му е директен индикатор за неговия персонален триумф.
" Вярвам, че с напредването на кариерата си човек би трябвало да бъде все по-успешен, би трябвало да натрупа триумфи - и може би аз просто уеднаквявам размера на приходите си към този триумф. "
Проф. Теса Уест също изяснява, че желанието постоянно да печелим повече може да бъде разбрано от позиция на повишаването на стандарта на живот, когато спомагателният приход води до все по-скъпи избори и желания.
В последна сметка, може да се окаже, че служащите постоянно ще бъдат неспокойни за заплатите си. С всяко нарастване те привикват с по-скъп метод на живот, което неизбежно ще провокира желанието им да печелят още и още, добавя професорът.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ