Три са много, пет са малко: какво е бъдещето на маратоните в България
За милиони хора по света бягането е пристрастеност, а присъединяване в маратони съчетава висшото тестване на духа и физическата подготовка с чистата страст от прекарването.
В последните години този спорт (във всичките му разновидности) последователно набира скорост и в България. Обществото на бегачите се уголемява и ползата пораства. И в случай че допреди пет години в страната обичайно се организираше единствено един типичен градски маратон - този в София, то броят им към този момент скочи на пет.
Освен в столицата, в през последните две години се състояха надпреварите в Плевен, Пловдив, Варна и Стара Загора. Помежду си те имат доста прилики, само че и разлики, които слагат значими въпроси за бъдещето на маратоните и развиването на бегаческата просвета в страната.
Колко доста бягаме
Увеличаването на интереса към бягането разумно докара до повишаването на броя на надпреварите и в частност на маратоните. Софийският маратон има дълга традиция, като предходната седмица се организира за 34-и път. През 2014 година беше основан и този в Плевен.
През 2016 година пристигна същинският " взрив " - тогава започва и пловдивският, а паралелно с това беше сложено началото на веригата " Бягането - метод на живот ". В нея влязоха общо три маратона - обичайният в София, към който се причислиха и тези във Варна и Стара Загора. За маратоните от веригата спортното министерство отпусна 200 хиляди лв..
Фотогалерия: Емоции и усмивки на Софийския маратон >
За да се мери триумфът на един маратон, би трябвало да се вземат поради доста фактори. За разлика от други огромни събития в професионалния спорт, тук спортните резултати са значими, само че не са единственият детайл за оценка. Ключова е масовостта, а това води със себе си и икономическия резултат, защото този жанр събития могат да притеглят стотици и даже хиляди туристи от страната и чужбина в съответния град.
Резултатите демонстрират, че въпреки и с дребни стъпки маратонът в София върви в вярната посока. Броят на участниците в него пораства непрестанно, като тази година уредниците регистрираха включването на над 700 чужденци (около 40% ръст).
Той е и единственият от веригата " Бягането - метод на живот ", който обезпечава огромна част от финансирането си посредством спонсори. Тази година към 105 хиляди лв. са били обезпечени от " Уиз ер " и останалите сътрудници, разгласи пред " Дневник " Анатоли Илиев, който е измежду уредниците на трите маратона от веригата. Отделно Столичната община е отпуснала 23 хиляди лв..
Данните за Софийския маратон
Големият проблем пред събитието в София е трасето, което търпи рецензии от част от запалените бегачи. Надеждите им са, че отсега нататък маршрутът ще бъде по-разнообразен и ще се състои от до две обиколки. " Въпросът за трасето постоянно е бил настоящ. То е лицензирано от интернационалната федерация до 2020 година и към този момент нямаме опция да вършим промени ", изясни Илиев, като посочи, че уредниците се преценяват с ремонтите в София. Въпреки това с сътрудниците му ще създадат опит за 2019 година да бъдат направени промени. " Сега денивелацията е по-голяма, в сравнение с би трябвало, и има два остри завоя, които ще опитаме да избегнем ", уточни той.
Организаторите регистрират като позитивен знак растежа на участниците и в частност на чужденците в София. Маратонът в София е поел по прав път, само че към момента изостава от сравними маратони в столиците на прилежащите страни - като Белград, Букурещ (който се организира за десети път) и Скопие.
Тема за размисъл
При по-новите български маратони се открояват два разнообразни модела. Тези в Плевен и Пловдив са стъпили на пазарен принцип, до момента в който двата във Варна и Стара Загора към момента се носят от инерцията на държавната поддръжка.
Бюджетът на събитието в Плевен е 37 хиляди лв., като общината е осигурила 5000 лв.. В Пловдив тази година общината е отпуснала 20 хиляди лв.. Останалите доходи на събитието са пристигнали от такси за присъединяване и от спонсори в съответствие към 35% към 65%, изясни пред " Дневник " Милена Ален от екипа, организиращ маратона в Пловдив.
Какво се случва на българските маратони
Маратоните във Варна и най-много в Стара Загора към момента се пробват да се утвърдят и да привлекат фенове. При тях доста се разчита на наградния фонд от парите, отпускани от спортното министерство, с цел да се завоюва интереса на задгранични бегачи, които пък да вдигнат равнището и да реализират по-добри времена. Разчита се и на локалните общини, които тази година са дали по 50 хиляди лв., само че пък липсват парите от спонсори.
Според Станислав Георгиев, който с клуб " Бегач " е в основата на организацията на плевенския маратон, доста значим е въпросът дали маратоните във Варна и Стара Загора имат резистентност, с цел да не се окажат " еднодневки " при възможна политическа смяна.
Колкото поеме пазарът
Всички забъркани в организацията на маратоните в България регистрират развиването на бегаческото общество и показват, че е належащо време, с цел да се дават оценки. Пред въпроса малко или доста са пет маратона по-скоро стоят други - дали има тактика, ясно сложени цели и по какъв начин се провеждат те.
" Тук важи пазарният принцип - търсенето дефинира предлагането. Важно е уредниците да си дадат сметка какво търсят - високи спортни резултати или да имат цялостна пазарна тактика ", счита Георгиев.
" Трябва да минат четири-пет години, с цел да се видят същинските резултати от работата ни. Сега в придвижване се стараем да усилваме изгодите и да почистваме грешките ", уточни Илиев. По думите му за веригата " Бягането - метод на живот " трите маратона и пет шосейни пробега са оптималният вид.
Проверката на времето ще покаже най-ясно каква е оценката, счита и Милена Ален. " Безспорно множеството събития в последните години, включително освен маратони, генерират огромен интерес и повишението на известността е реалност. Но както маратон " Пловдив ", по този начин и всички останали, ще би трябвало да понесат инспекцията на времето, с цел да можем действително да оценим резултата им. Ако с общи старания успеем да преобърнем отрицателната наклонност в българското общество на налагащи се нездравословни привички и застоял метод на живот, това ще бъде най-голямата премия за напъните ни, и тогава броят на надпреварите няма да има никакво значение ", съобщи тя пред " Дневник ".
В последните години този спорт (във всичките му разновидности) последователно набира скорост и в България. Обществото на бегачите се уголемява и ползата пораства. И в случай че допреди пет години в страната обичайно се организираше единствено един типичен градски маратон - този в София, то броят им към този момент скочи на пет.
Освен в столицата, в през последните две години се състояха надпреварите в Плевен, Пловдив, Варна и Стара Загора. Помежду си те имат доста прилики, само че и разлики, които слагат значими въпроси за бъдещето на маратоните и развиването на бегаческата просвета в страната.
Колко доста бягаме
Увеличаването на интереса към бягането разумно докара до повишаването на броя на надпреварите и в частност на маратоните. Софийският маратон има дълга традиция, като предходната седмица се организира за 34-и път. През 2014 година беше основан и този в Плевен.
През 2016 година пристигна същинският " взрив " - тогава започва и пловдивският, а паралелно с това беше сложено началото на веригата " Бягането - метод на живот ". В нея влязоха общо три маратона - обичайният в София, към който се причислиха и тези във Варна и Стара Загора. За маратоните от веригата спортното министерство отпусна 200 хиляди лв..
Фотогалерия: Емоции и усмивки на Софийския маратон >
За да се мери триумфът на един маратон, би трябвало да се вземат поради доста фактори. За разлика от други огромни събития в професионалния спорт, тук спортните резултати са значими, само че не са единственият детайл за оценка. Ключова е масовостта, а това води със себе си и икономическия резултат, защото този жанр събития могат да притеглят стотици и даже хиляди туристи от страната и чужбина в съответния град.
Резултатите демонстрират, че въпреки и с дребни стъпки маратонът в София върви в вярната посока. Броят на участниците в него пораства непрестанно, като тази година уредниците регистрираха включването на над 700 чужденци (около 40% ръст).
Той е и единственият от веригата " Бягането - метод на живот ", който обезпечава огромна част от финансирането си посредством спонсори. Тази година към 105 хиляди лв. са били обезпечени от " Уиз ер " и останалите сътрудници, разгласи пред " Дневник " Анатоли Илиев, който е измежду уредниците на трите маратона от веригата. Отделно Столичната община е отпуснала 23 хиляди лв..
Данните за Софийския маратон
Големият проблем пред събитието в София е трасето, което търпи рецензии от част от запалените бегачи. Надеждите им са, че отсега нататък маршрутът ще бъде по-разнообразен и ще се състои от до две обиколки. " Въпросът за трасето постоянно е бил настоящ. То е лицензирано от интернационалната федерация до 2020 година и към този момент нямаме опция да вършим промени ", изясни Илиев, като посочи, че уредниците се преценяват с ремонтите в София. Въпреки това с сътрудниците му ще създадат опит за 2019 година да бъдат направени промени. " Сега денивелацията е по-голяма, в сравнение с би трябвало, и има два остри завоя, които ще опитаме да избегнем ", уточни той.
Организаторите регистрират като позитивен знак растежа на участниците и в частност на чужденците в София. Маратонът в София е поел по прав път, само че към момента изостава от сравними маратони в столиците на прилежащите страни - като Белград, Букурещ (който се организира за десети път) и Скопие.
Тема за размисъл
При по-новите български маратони се открояват два разнообразни модела. Тези в Плевен и Пловдив са стъпили на пазарен принцип, до момента в който двата във Варна и Стара Загора към момента се носят от инерцията на държавната поддръжка.
Бюджетът на събитието в Плевен е 37 хиляди лв., като общината е осигурила 5000 лв.. В Пловдив тази година общината е отпуснала 20 хиляди лв.. Останалите доходи на събитието са пристигнали от такси за присъединяване и от спонсори в съответствие към 35% към 65%, изясни пред " Дневник " Милена Ален от екипа, организиращ маратона в Пловдив.
Какво се случва на българските маратони
Маратоните във Варна и най-много в Стара Загора към момента се пробват да се утвърдят и да привлекат фенове. При тях доста се разчита на наградния фонд от парите, отпускани от спортното министерство, с цел да се завоюва интереса на задгранични бегачи, които пък да вдигнат равнището и да реализират по-добри времена. Разчита се и на локалните общини, които тази година са дали по 50 хиляди лв., само че пък липсват парите от спонсори.
Според Станислав Георгиев, който с клуб " Бегач " е в основата на организацията на плевенския маратон, доста значим е въпросът дали маратоните във Варна и Стара Загора имат резистентност, с цел да не се окажат " еднодневки " при възможна политическа смяна.
Колкото поеме пазарът
Всички забъркани в организацията на маратоните в България регистрират развиването на бегаческото общество и показват, че е належащо време, с цел да се дават оценки. Пред въпроса малко или доста са пет маратона по-скоро стоят други - дали има тактика, ясно сложени цели и по какъв начин се провеждат те.
" Тук важи пазарният принцип - търсенето дефинира предлагането. Важно е уредниците да си дадат сметка какво търсят - високи спортни резултати или да имат цялостна пазарна тактика ", счита Георгиев.
" Трябва да минат четири-пет години, с цел да се видят същинските резултати от работата ни. Сега в придвижване се стараем да усилваме изгодите и да почистваме грешките ", уточни Илиев. По думите му за веригата " Бягането - метод на живот " трите маратона и пет шосейни пробега са оптималният вид.
Проверката на времето ще покаже най-ясно каква е оценката, счита и Милена Ален. " Безспорно множеството събития в последните години, включително освен маратони, генерират огромен интерес и повишението на известността е реалност. Но както маратон " Пловдив ", по този начин и всички останали, ще би трябвало да понесат инспекцията на времето, с цел да можем действително да оценим резултата им. Ако с общи старания успеем да преобърнем отрицателната наклонност в българското общество на налагащи се нездравословни привички и застоял метод на живот, това ще бъде най-голямата премия за напъните ни, и тогава броят на надпреварите няма да има никакво значение ", съобщи тя пред " Дневник ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ