За месец стоките и услугите са поскъпнали с 0,9 на

За месец стоките и услугите са поскъпнали с 0,9 на 100, а за година- с 4,1 %. Годишната инфлация от началото на тази година- през януари тя е била 3,5 на 100, през февруари 3,3 на 100, с цел да доближи през март 4,1%.

Само за месец цената на дребната потребителска кошница, в която влизат и съществени услуги нараства с 2%, демонстрира разбор на КНСБ.21-на артикули в дребната кошница костват малко над 61 евро. За месец те са поскъпнали с 1,3 евро или с 2 на 100. Рекордьор по повишаване са доматите - цената им нараства с над 29 % за месец. Картофи, лимони и ябълки също са измежду плодовете и зеленчуците, които бележат растеж. При други съществени храни по-голямо нарастване има при пилешкото, яйцата и олиото - виждате растежа е от 1%, при хляба повишаването е 0,7 на 100.

Инфлацията в България през последните години остава съществено предизвикателство за семействата, като чувството за повишаване постоянно е по-силно от формалните данни. Това разяснява в ефира на bTV икономистът от КНСБ Любослав Костов, който даде обстоен разбор на цените, приходите и пазарните процеси в страната.

Според него формалните данни не отразяват изцяло действителното повишаване: „ Да кажем, първоначално към 40 и няколко, 2-3% е общата инфлация за последните 5 години. При това е един общ показател на потребителските цени, в който се съдържат над 1000 артикули и услуги. “
Той изясни, че другите категории артикули нарастват с друга скорост: „ Представете си от тези 1000 артикули и услуги по какъв начин, да вземем за пример, черната техника съвсем не нараства, храните, които най-често използваме, нарастват повече. “ И даде явен образец: „ Когато споделям междинна инфлация 4%, имайте поради, че хлябът, сиренето и яйцата нарастват двойно-тройно, а пък има едни и други артикули, които съвсем не нарастват, някои поевтиняват. “

Затова съгласно него най-важно е не междинното равнище, а структурата на потреблението: „ Много значимо е към какво е насочено нашето ползване, не толкоз междинната инфлация. “ И заключава: „ За страдание, потреблението на българите е насочено към артикули, които нарастват много повече и това се усеща. “

Костов акцентира, че в България няма ясна законова формулировка за „ далавера “: „ В България няма публична формулировка за това какво е далавера в нито един закон. “ Въпреки това той е безапелационен: „ Има далавера от икономическа позиция, само че нямаме норматив, който да споделя: това е далавера. “

Той дава образец с млечните артикули: „ Имаме една Комисия за защита на конкуренцията, която споделя, че при млякото и млечните храни има картел. “ И прибавя съответни данни: „ 40 евроцента е себестойността на литър мляко, 1,88 евро на щанда, 1,18 евро на едро. 60% разлика от борсата до щанда. “

„ Има голословно повишаване, има големи надценки сред едро и дребно. Пълним кошницата доста по-трудно “, съобщи Костов.
Въпреки че приходите не понижават, чувството на хората е друго: „ В момента всички виждаме, че нарастват и някак си пълним кошницата доста по-трудно, в сравнение с предходната година, въпреки приходите сякаш да не са понижени. “

Костов е безапелационен, че не би трябвало да се вкарват тавани на облагите: „ Тавани на облагите не е пазарно. Ние сме срещу да се поставят тавани на облагите. “ Но предлага друго решение: „ Можеш регулаторите да се опитат да изсветлят цялата верига. “ И разяснява: „ Ако ние знаем по какъв начин се ценообразува всяка една стока – от момента на нейното произвеждане, през прекупвачите, до щанда – тогава към този момент можем да кажем кое от това повишаване е пазарно и кое не е. “

Той дава образци за съществени надценки: „ Разликите са големи – от 30% до 100%. “

За сиренето: „ Ако някой ми изясни какво пазарно се е случило със сиренето да стане от 6 евро на 10 евро, като стигне от борсата и влезе в магазина – какво е това пазарно? “

„ Според мен няма пазарно пояснение, само че няма и по какъв начин да потвърдим, че не е пазарно, защото не е изсветлена веригата на ценообразуване ", съобщи Костов.

Той акцентира сериозен дисбаланс: „ Ние на цени го докарахме на 125% в храните, изключително в млечните, от средноевропейските стойности. В същото време приходите ни са на 67%. “

„ Има една разлика от най-малко 20 процентни пункта, която, в случай че не компенсираме, това чувство, че можем да си купим все по-малко и по-малко, ще се ускорява. “ Дори без спад на приходите: „ Българинът губи действителна покупателна дарба. Независимо че приходът му не е намалял. “

И дава образец: „ Днес можем да си купим по-малко, в сравнение с предходната година. “

Според него казусът е и в структурата на пазара: „ Когато има 3-4 огромни играча, които държат 75% от пазара и ще продават при тези цени, всички други дребни се преценяват с тях. “

Костов показва сериозен спад в селското стопанство: „ Млечните крави понижават с 60,6%... били са 17 000 стопанства, сега са 6000. “ И изводът: „ Когато понижава локалното произвеждане при непокътнато търсене и се замества с импорт, цените стават по-високи. “

Той акцентира основна взаимозависимост: „ Две трети от растежа в стопанската система се движи от потреблението на семействата. “ И добавя: „ Хората нямат избор и няма по какъв начин да спрат да купуват. “ При липса на ограничения прогнозата е тревожна: „ Ако това продължи, както казвате вие, към края на годината очаквайте двойно – към 15% растеж на общата кошница. “

Костов насочи и директна рецензия: „ Държавата е един безмълвен съизвършител в тази свободия на пазарната стопанска система. “ И прикани за съответни дейности: „ Да не си играят на избори и да се замерват с политически лозунги, а да кажат нещо съответно какво ще създадат с демографията, с цените, с приходите. “