Васил Попов: „Успехът на „Мамник“ доказа, че има огромен глад за такива истории“
“За мен страхът е една от най-деликатните страсти, по тази причина постоянно се пробвам да уплаша читателя. Ако не мога да го уплаша, се пробвам да го смразя от смут и в случай че не съумея и в това, прибягвам към шока. Когато прочут ми каже, че след 20-ата страница му се постанова да спи на лампа, значи съм постигнал задачата си. ”
Думите са на Стивън Кинг, който ще се появи неколкократно в този текст. Главният воин през днешния ден обаче не е кралят на ужаса в американската литература, а кралят на ужаса в българската – Васил Попов.
Както споделя самият той, „ аз, несъмнено, не мога да бъда Стивън Кинг, само че също по този начин считам, че и Стивън Кинг не може да бъде Васил Попов и да написа на трънски акцент за страшилище от българския фолклор “.
Васил Попове индивидът, който стои зад „ Мамник “ – спечелилият в, който след триумфа си в платформата излиза и на хартия и бързо се трансформира в най-обичания и различим български хорър разказ.
Фотограф: Мира Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg
Еколог по обучение, Васил постоянно е проявявал буен интерес към българския фолклор.
Работил е като фотограф и създател за National Geographic, а когато стартира да написа, открива метод да съживява чудовища и да открива мистерии, употребявайки една от най-древните вълшебства за възкресяване: словото.
В пандемичната 2020 година написа поредицата „ Вълчи разкази “, като малко по-късно печели състезанието на Storytel с „ Мамник “.
Дългоочакваното продължение на паметния аудиосериал излиза на 10 април, носи заглавието „ Лехуса “ и още веднъж ще звучи с гласа на артиста Владо Пенев.
Междувременно по „ Мамник “ се снима и ефирен сериал, който се режисира от Виктор Божинов.
Именно във връзка на тези събития си приказваме с Васил Попов за страховете, хоръра, навиците в писателския поминък, хейта в литературните среди у нас, обичаните му създатели и най-хубавото, което може да ни се случи в.
И би трябвало да признаем, че постоянно е вдъхновяващо да обменяме мисли с човек на литературата: изключително подобен, който връща доверието в жанровата литература, държи ни будни през нощта и основава места като Вракола – едно село, което е не по-малко злокобно и обаятелно от Twin Peaks.
Говорим си на „ ти “, тъй като когато един публицист е добър в работата си, той преодолява физическото пространство и времевите ограничавания сред себе си и читателите. И се усещаме близки.
Фотограф: Румина Георгиева
Boulevard Bulgaria: Наричат те българския Стивън Кинг. Какво мислиш за това? Голяма отговорност ли е? И какво е отношението ти към Краля?
Васил Попов: Избягвам да се съпоставям с Краля, въпреки че, несъмнено, съм се учил от него. Както се споделя, с цел да стигнем върховете, би трябвало да стъпим върху раменете на великани, нали по този начин? Сравнението със Стивън Кинг от една страна ме ласкае, само че от друга ми се коства ненужно, а и може да изиграе неприятна смешка на един създател.
Смятам, че една немалка част от читателите не обичат сходни съпоставения с обичаните им създатели, защото по този метод се основават големи упования.
Аз, несъмнено, не мога да бъда Стивън Кинг. Но също по този начин считам, че и Стивън Кинг не може да бъде Васил Попов и да написа на трънски акцент за страшилище от българския фолклор. Пишем най-добре за местата и хората, които познаваме.
Boulevard Bulgaria: Добре, и въпреки всичко кои са писателите, които са повлияли твоето творчество?
Васил Попов: Истината е, че нямам визия. Аз чета доста разнообразна литература и въобще не се лимитирам само до жанрова, а още по-малко единствено до избран род. В книгите си също се пробвам да разбърквам другите жанрове: в тях има доста престъпни детайли, фентъзи, митология, любовна история, комедия…
Много обичам Дан Симънс и Стивън Кинг, само че също по този начин боготворя Казандзакис, Миленко Йергович, Петър Делчев…
Фотограф: Румина Георгиева
Думите са на Стивън Кинг, който ще се появи неколкократно в този текст. Главният воин през днешния ден обаче не е кралят на ужаса в американската литература, а кралят на ужаса в българската – Васил Попов.
Както споделя самият той, „ аз, несъмнено, не мога да бъда Стивън Кинг, само че също по този начин считам, че и Стивън Кинг не може да бъде Васил Попов и да написа на трънски акцент за страшилище от българския фолклор “.
Васил Попове индивидът, който стои зад „ Мамник “ – спечелилият в, който след триумфа си в платформата излиза и на хартия и бързо се трансформира в най-обичания и различим български хорър разказ.
Фотограф: Мира Дерменджиева за BoulevardBulgaria.bg
Еколог по обучение, Васил постоянно е проявявал буен интерес към българския фолклор.
Работил е като фотограф и създател за National Geographic, а когато стартира да написа, открива метод да съживява чудовища и да открива мистерии, употребявайки една от най-древните вълшебства за възкресяване: словото.
В пандемичната 2020 година написа поредицата „ Вълчи разкази “, като малко по-късно печели състезанието на Storytel с „ Мамник “.
Дългоочакваното продължение на паметния аудиосериал излиза на 10 април, носи заглавието „ Лехуса “ и още веднъж ще звучи с гласа на артиста Владо Пенев.
Междувременно по „ Мамник “ се снима и ефирен сериал, който се режисира от Виктор Божинов.
Именно във връзка на тези събития си приказваме с Васил Попов за страховете, хоръра, навиците в писателския поминък, хейта в литературните среди у нас, обичаните му създатели и най-хубавото, което може да ни се случи в.
И би трябвало да признаем, че постоянно е вдъхновяващо да обменяме мисли с човек на литературата: изключително подобен, който връща доверието в жанровата литература, държи ни будни през нощта и основава места като Вракола – едно село, което е не по-малко злокобно и обаятелно от Twin Peaks.
Говорим си на „ ти “, тъй като когато един публицист е добър в работата си, той преодолява физическото пространство и времевите ограничавания сред себе си и читателите. И се усещаме близки.
Фотограф: Румина Георгиева
Boulevard Bulgaria: Наричат те българския Стивън Кинг. Какво мислиш за това? Голяма отговорност ли е? И какво е отношението ти към Краля?
Васил Попов: Избягвам да се съпоставям с Краля, въпреки че, несъмнено, съм се учил от него. Както се споделя, с цел да стигнем върховете, би трябвало да стъпим върху раменете на великани, нали по този начин? Сравнението със Стивън Кинг от една страна ме ласкае, само че от друга ми се коства ненужно, а и може да изиграе неприятна смешка на един създател.
Смятам, че една немалка част от читателите не обичат сходни съпоставения с обичаните им създатели, защото по този метод се основават големи упования.
Аз, несъмнено, не мога да бъда Стивън Кинг. Но също по този начин считам, че и Стивън Кинг не може да бъде Васил Попов и да написа на трънски акцент за страшилище от българския фолклор. Пишем най-добре за местата и хората, които познаваме.
Boulevard Bulgaria: Добре, и въпреки всичко кои са писателите, които са повлияли твоето творчество?
Васил Попов: Истината е, че нямам визия. Аз чета доста разнообразна литература и въобще не се лимитирам само до жанрова, а още по-малко единствено до избран род. В книгите си също се пробвам да разбърквам другите жанрове: в тях има доста престъпни детайли, фентъзи, митология, любовна история, комедия…
Много обичам Дан Симънс и Стивън Кинг, само че също по този начин боготворя Казандзакис, Миленко Йергович, Петър Делчев…
Фотограф: Румина Георгиева
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ