Георги Господинов: За мен няма съмнение, че 24 май е най-хубавият български празник
" За мен няма подозрение, че това е най-хубавият български празник - 24 май. Защото честваме нещо толкоз нежно, ръкотворно и неръкотворно, като буквите и езика. Това не е празник на оръжието, на някоя славна победа или проваляне, няма батални подиуми, изменничества и реки от кръв, с каквито е цялостна човешката история. Щастливи сме, че имаме един ден, в който честваме светлото и ежедневно знамение на езика. Да, това е ежедневен празник, колкото и парадоксално да звучи. Всеки ден, до момента в който приказваме, ние сме в невидимата работилница на езика и правим една невидима работа по него… Най-трайното нещо по нашите земи ще се окажат буквите. Помислете си какво друго е останало от 9-и век насам, което продължава и днес… Та ние, дето другояче мъчно сме на едно мнение няколко следващи години, цели 12 века пазим тези трийсетина букви, пренасяме ги и - от Възраждането насам - ги честваме. Не е ли това знамение? ", сподели в академичното си слово на тържественото заседание за 24 май в Българската академия на науките (БАН) писателят Георги Господинов, който е член-кореспондент на Българска академия на науките, предава Българска телеграфна агенция.
Той означи, че с тези думи е почнал словото си преди 11 години, на 24 май , когато е имал достойнството да приказва пред Народната библиотека. " Повтарям ги с цялостна увереност в този момент. Ние имаме доста празници, част от тях за жалост протоколни и останали на хартия. Но един от тях в никакъв случай не се изпразни от своята тържественост и това е този, който честваме в този момент ", сподели Господинов.
По думите му, има нещо хубаво и необичайно да приказваме за езика, до момента в който приказваме езика. " Защото всички ние сме потопени в него непрестанно. В неговата река сме ежедневно. Обикновено го употребяваме, с цел да приказваме за други неща - за работа, за обич и за разлъка, за деца, за тъги или за неща, които мечтаем. А тук, на тази среща, на това тържество, приказваме посредством езика за самия него. Хубаво е, че има подобен ден, в който ние за малко се отклоняваме от практическото му прилагане и желаеме да поздравим самия него, да спрем и да го погледнем в профил, да го помислим, да му се зарадваме и го отпразнуваме. И по какъв начин става това - отново като употребяваме думите на този език. Няма почивен ден за него ", сподели Георги Господинов.
Той означи, че ние упражняваме езика и по този метод го пренасяме нататък, предаваме го на други. " Но и езикът придвижва нас. Той е отпреди нас, по-мъдър е от нас, тъй като думите му носят мъдростта на живелите преди. Винаги съм вярвал, че сме направени от това, което изричаме. И в случай че си напомним Битие, ще разберем, че живеем в един изречен свят: " И рече Бог - да бъде светлина. И беше светлина ". Този свят е основан от думи. Моите сътрудници филолози ще кажат, че това е перформативната функционалност на езика, за която приказва Джон Остин в книгата си " Как се вършат неща с думи ". Речено-сторено. Без да имаме онази мощ на словото от първите дни, нашите думи също основават светове, също могат да утешават или да унижават ", съобщи писателят.
Според него, по тази причина думите ни въздействат толкоз мощно, тъй като са част от нашето тяло, дружно с кръвта, хемоглобина, клетъчните мембрани. " Един ден някой ще изследва какъв брой % от човешкия организъм е изработен от думи. И това несъмнено ще провокира нобелова премия по биохимия и лингвистика по едно и също време. Мислил съм с екстаз по какъв начин след всички появяващи се хипотези и проучвания, че историята на последните 4 милиарда години е записана в ДНК на живите същества, то всеки от нас в действителност е библиотека. Дайте си време да помислим върху това. Всеки от нас носи неразчетения опит на милиони години живот. Всеки човек е библиотека, дублирам го отново. Представям си безкрайните рафтове на дезоксирибонуклеиновата киселина. И си мисля по какъв начин занапред ще ни би трябвало нова просветеност, с цел да се разчетем. Чака ни огромно четене. Ако не изгорим тези библиотеки преди този момент, в безумието на някоя война или прелом ", сподели Георги Господинов.
Той се обърна към пристигналите на тържественото заседание в Българска академия на науките с думите, че тук са събрани учени от разнообразни области, търсачи и хора, занимаващи се с изкуство. " Много ми се ще тъкмо в тази зала да кажа какъв брой всички наши полета са свързани. Как медицината, литературата, математика, образните изкуства, физиката и по този начин нататък са доста по-свързани, в сравнение с си мислим. Това античните са го знаели надалеч по-добре от нас. И е време да си го напомним още веднъж. Онова, което се случва със света и индивида през днешния ден, изправен пред световни катаклизми, пред изострен недостиг на бъдеще, може да бъде обяснено и преодоляно единствено с всеобщите старания на науките и изкуствата. Това е бъдещето. Така както достиженията на квантовата физика в един миг опират до границата на метафизиката и философията да вземем за пример ", сподели писателят.
Георги Господинов описа и една персонална история. " Когато излезе романът ми " Физика на тъгата ", най-хубавите писма и мнения получих таман от квантови физици. (На всичко от горната страна ме одобриха като почетен член на общността на физиците в родния ми град.) По това време получих покана за среща от самия учен Иван Тодоров, един от най-признатите български учени физици по света, брат на Цветан Тодоров също по този начин. Отидох със свито сърце на тази среща, мислейки си по какъв начин самоуверено като самообразован физик съм употребил някакви пояснения в романа си и те несъмнено са изцяло неправилни. Слава Богу, не беше това. Академикът се беше зарадвал на книгата и диалогът беше към това по какъв начин в един миг физиката, философията и литературата могат да се окажат напълно близки, да употребяват едни и същи принадлежности, освен това, да си оказват помощ взаимно и да си заемат асоциации, допускания, метафори, в случай че щете. Да, настоявам, че метафората също е теоретичен инструмент. Знаменитият принцип на неопределеността на Хайзенберг може напълно умерено да бъде значима глава от философията, той самичък по себе си е философия на науката. И за какво, въпреки това, самата квантова физика да не ни помогне да изследваме обикновените частици на несигурността и тъгата, да речем ", сподели писателят.
Той сложи въпроса и защо описваме вечер истории на децата преди да заспят. " По същата причина, заради която съществуват митовете, науката и литературата. Разказваме, четем или вършим просвета, изследваме, с цел да опитомим този неустроен и див първоначално си (а в този момент в края си подивяващ) свят. Разказваме, с цел да разбираем един неподреден и непонятен свят на гръмотевици, стихии, огън и потоп вън от нас, и свят на същите стихии вътре в нас. Докато описваме, сътворяваме илюзията, че този свят въобще е разказваем (подлежи на роман, побира се в думи), че е подредим (подлежи на ред) и разбираем (през науката). Тайно допускам, че ред няма и само нашият роман го привнася. Но това прави разказът ни още по-голям. Според правилото на несигурност, който споменахме, дефиниран от Хайзенберг още през 20-те години на ХХ век, самото наблюдение на едни развой и ролята на наблюдаващия могат да трансформират неговите параметри. С други думи нещо може да протече по един или различен метод в квантовата физика според от това следено ли е то или не. По прилика - в случай че никой не следи, не изследва и не споделя този свят, кой знае какво би се случило с него. Разказваме, с цел да държим целостта на света. И с цел да внесем смисъл в това, което се случва с него и с нас (срещу тайното съмнение, че смисъл няма). По същата причина четем книги, учим, преподаваме, вършим опити и ги описваме. Всичко това с невидимата помощ на езика, който честваме през днешния ден ", означи Георги Господинов.
Писателят даде и различен образец в словото си. " Един от най-известните разкази на Борхес " Фунес паметливият " е послужил като насочна точка на доста научни хипотези в полето на невронауките и науките за паметта. Сериозни научни изявления потеглят от този роман и прилагайки последни открития, удостоверяват историята на Борхес за оня, който има феноменална памет за всеки подробност и таман неспособността му да не помни блокира способността му за нереално мислене и тези центрове, които допускаме, че са виновни за това. (Borges and Memory: Encounters with the Human Brain by Rodrigo Quiroga). Когато пък излезе романът " Времеубежище ", участвах в полемика с италиански професори по неврология от университета в Болоня и дружно разсъждавахме над ролята на историите като отключващи памет и над цялостния метод към губещите памет пациенти. Казвам това поради обстоятелството, който намирам за доста прекрасен, че хората от науките имат съзнанието за това да търсят литературата за поддръжка. Ние, от страната на литературата и изкуствата, живеем със съзнанието или ни внушават постоянно известна ненужност. Кризата на хуманитаристиката в научните центрове по света също до неотдавна го показваше. Мисля обаче, че нещо стартира да се пропуква и трансформира. Науките се разсънват за потребността от разширение на полето, сещат се нещо, което, както казахме, го е имало преди епохи. Че светът и индивидът са едно цяло и никоя просвета сама по себе си не може да го обхване. Човекът и светът са пресечна точка на всички науки. Всички науки приказват на своите езици за индивида и тези езици е добре да се сговарят. Мисля, че това е бъдещето за науките и изкуството ", съобщи Господинов.
Той напомни, че Българската академия на науките стартира преди повече от 150 години таман като Българско книжовно сдружение. Защото в езика и книжовността има място за всички. И всяка просвета за света и индивида потегля отсам. От трийсетината букви, които сме научили като деца, от учебното заведение, от книгите, от езика, на който мислим. Защото, както знаем, ние постоянно мислим в рамките на езика, през него.
" Празникът е и по тази причина, с цел да си кажем и едно-две непразнични неща. Живеем в счупено време, векът е раздрънкан, както споделя Хамлет. И едно от най-счупените неща е диалогът сред нас. Разпадите в едно общество потеглят от разпадите в общуването вътре в него, другарство и общество не са инцидентно близки. Езикът е токсичен в самата си същност, да създава смисъл и да отбелязва истинни неща. Конспиративните теории, които са обидни за едно общество на разсъдъка, речта на омразата, дехуманизираща индивида и човешкото в него, са измежду най-опасните катаклизми през днешния ден, близки по заплашителност до войните, които се водят, и до климатичния апокалипсис. Казах нагоре, че сме направени от това, което изричаме. И в случай че изречеш 100 пъти нож, ножът ще се появи в ръката ти. Неслучайно най-мрачните интервали в историята на човечеството, в това число тези през двайсети век, са почнали с потреблението на дехуманизиращ език, заличаващ човешките черти в другия. Когато през думите извадиш другия от човешкия жанр, можеш да правиш каквото искаш с него. На това разчитат най-страшните идеологии. Обезчовечаването на индивида стартира с обезчовечаването на езика за него. Нашите истории, диалозите посред ни са единственото лепило, което може да ни събере още веднъж дружно. Докато хората си приказват, описват и се слушат, нищо не е изгубено ", изрази убеденост писателят.
Той добави и още нещо, обвързвано с просветата и просвещението, които честваме през днешния ден. " Светът се сменя пред очите ни, децата ни се отдалечават от нас със скоростта на светлината и ние, и методът, по който се опитваме да преподаваме в учебно заведение, кретаме от време на време с волска кола след тях. Вероятно би трябвало да се учим взаимно, една нова взаимоучителна метода сред нас и нашите деца, с всички провокации на това, което идва. Иска се ново познание, нови умения и нова сензитивност. Нова функционална и прочувствена просветеност. Сънят на разсъдъка ражда чудовища, споделяше Гоя. Сънят на сърцето също, можем да прибавим. Както и сънят на обществата ражда чудовища. Дано не проспим това. Затова книжовността и просветата през днешния ден са въпрос не просто на обучение, а са екзистенциално значим и под напрежение въпрос на оцеляване и на бъдеще. С такава съвестност следва да гледаме на него. Точно преди една година, на този ден имах достойнството при приемането на една премия да произнеса на български в сърцето на Лондон, следните думи, с които ще завърша и това слово: Честит език! Честити букви! Честито знамение на езика! ", сподели Георги Господинов.
Тържественото заседание в зала " Проф. Марин Дринов " беше намерено със слово на ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, отдадено на 24 май.
Той означи, че с тези думи е почнал словото си преди 11 години, на 24 май , когато е имал достойнството да приказва пред Народната библиотека. " Повтарям ги с цялостна увереност в този момент. Ние имаме доста празници, част от тях за жалост протоколни и останали на хартия. Но един от тях в никакъв случай не се изпразни от своята тържественост и това е този, който честваме в този момент ", сподели Господинов.
По думите му, има нещо хубаво и необичайно да приказваме за езика, до момента в който приказваме езика. " Защото всички ние сме потопени в него непрестанно. В неговата река сме ежедневно. Обикновено го употребяваме, с цел да приказваме за други неща - за работа, за обич и за разлъка, за деца, за тъги или за неща, които мечтаем. А тук, на тази среща, на това тържество, приказваме посредством езика за самия него. Хубаво е, че има подобен ден, в който ние за малко се отклоняваме от практическото му прилагане и желаеме да поздравим самия него, да спрем и да го погледнем в профил, да го помислим, да му се зарадваме и го отпразнуваме. И по какъв начин става това - отново като употребяваме думите на този език. Няма почивен ден за него ", сподели Георги Господинов.
Той означи, че ние упражняваме езика и по този метод го пренасяме нататък, предаваме го на други. " Но и езикът придвижва нас. Той е отпреди нас, по-мъдър е от нас, тъй като думите му носят мъдростта на живелите преди. Винаги съм вярвал, че сме направени от това, което изричаме. И в случай че си напомним Битие, ще разберем, че живеем в един изречен свят: " И рече Бог - да бъде светлина. И беше светлина ". Този свят е основан от думи. Моите сътрудници филолози ще кажат, че това е перформативната функционалност на езика, за която приказва Джон Остин в книгата си " Как се вършат неща с думи ". Речено-сторено. Без да имаме онази мощ на словото от първите дни, нашите думи също основават светове, също могат да утешават или да унижават ", съобщи писателят.
Според него, по тази причина думите ни въздействат толкоз мощно, тъй като са част от нашето тяло, дружно с кръвта, хемоглобина, клетъчните мембрани. " Един ден някой ще изследва какъв брой % от човешкия организъм е изработен от думи. И това несъмнено ще провокира нобелова премия по биохимия и лингвистика по едно и също време. Мислил съм с екстаз по какъв начин след всички появяващи се хипотези и проучвания, че историята на последните 4 милиарда години е записана в ДНК на живите същества, то всеки от нас в действителност е библиотека. Дайте си време да помислим върху това. Всеки от нас носи неразчетения опит на милиони години живот. Всеки човек е библиотека, дублирам го отново. Представям си безкрайните рафтове на дезоксирибонуклеиновата киселина. И си мисля по какъв начин занапред ще ни би трябвало нова просветеност, с цел да се разчетем. Чака ни огромно четене. Ако не изгорим тези библиотеки преди този момент, в безумието на някоя война или прелом ", сподели Георги Господинов.
Той се обърна към пристигналите на тържественото заседание в Българска академия на науките с думите, че тук са събрани учени от разнообразни области, търсачи и хора, занимаващи се с изкуство. " Много ми се ще тъкмо в тази зала да кажа какъв брой всички наши полета са свързани. Как медицината, литературата, математика, образните изкуства, физиката и по този начин нататък са доста по-свързани, в сравнение с си мислим. Това античните са го знаели надалеч по-добре от нас. И е време да си го напомним още веднъж. Онова, което се случва със света и индивида през днешния ден, изправен пред световни катаклизми, пред изострен недостиг на бъдеще, може да бъде обяснено и преодоляно единствено с всеобщите старания на науките и изкуствата. Това е бъдещето. Така както достиженията на квантовата физика в един миг опират до границата на метафизиката и философията да вземем за пример ", сподели писателят.
Георги Господинов описа и една персонална история. " Когато излезе романът ми " Физика на тъгата ", най-хубавите писма и мнения получих таман от квантови физици. (На всичко от горната страна ме одобриха като почетен член на общността на физиците в родния ми град.) По това време получих покана за среща от самия учен Иван Тодоров, един от най-признатите български учени физици по света, брат на Цветан Тодоров също по този начин. Отидох със свито сърце на тази среща, мислейки си по какъв начин самоуверено като самообразован физик съм употребил някакви пояснения в романа си и те несъмнено са изцяло неправилни. Слава Богу, не беше това. Академикът се беше зарадвал на книгата и диалогът беше към това по какъв начин в един миг физиката, философията и литературата могат да се окажат напълно близки, да употребяват едни и същи принадлежности, освен това, да си оказват помощ взаимно и да си заемат асоциации, допускания, метафори, в случай че щете. Да, настоявам, че метафората също е теоретичен инструмент. Знаменитият принцип на неопределеността на Хайзенберг може напълно умерено да бъде значима глава от философията, той самичък по себе си е философия на науката. И за какво, въпреки това, самата квантова физика да не ни помогне да изследваме обикновените частици на несигурността и тъгата, да речем ", сподели писателят.
Той сложи въпроса и защо описваме вечер истории на децата преди да заспят. " По същата причина, заради която съществуват митовете, науката и литературата. Разказваме, четем или вършим просвета, изследваме, с цел да опитомим този неустроен и див първоначално си (а в този момент в края си подивяващ) свят. Разказваме, с цел да разбираем един неподреден и непонятен свят на гръмотевици, стихии, огън и потоп вън от нас, и свят на същите стихии вътре в нас. Докато описваме, сътворяваме илюзията, че този свят въобще е разказваем (подлежи на роман, побира се в думи), че е подредим (подлежи на ред) и разбираем (през науката). Тайно допускам, че ред няма и само нашият роман го привнася. Но това прави разказът ни още по-голям. Според правилото на несигурност, който споменахме, дефиниран от Хайзенберг още през 20-те години на ХХ век, самото наблюдение на едни развой и ролята на наблюдаващия могат да трансформират неговите параметри. С други думи нещо може да протече по един или различен метод в квантовата физика според от това следено ли е то или не. По прилика - в случай че никой не следи, не изследва и не споделя този свят, кой знае какво би се случило с него. Разказваме, с цел да държим целостта на света. И с цел да внесем смисъл в това, което се случва с него и с нас (срещу тайното съмнение, че смисъл няма). По същата причина четем книги, учим, преподаваме, вършим опити и ги описваме. Всичко това с невидимата помощ на езика, който честваме през днешния ден ", означи Георги Господинов.
Писателят даде и различен образец в словото си. " Един от най-известните разкази на Борхес " Фунес паметливият " е послужил като насочна точка на доста научни хипотези в полето на невронауките и науките за паметта. Сериозни научни изявления потеглят от този роман и прилагайки последни открития, удостоверяват историята на Борхес за оня, който има феноменална памет за всеки подробност и таман неспособността му да не помни блокира способността му за нереално мислене и тези центрове, които допускаме, че са виновни за това. (Borges and Memory: Encounters with the Human Brain by Rodrigo Quiroga). Когато пък излезе романът " Времеубежище ", участвах в полемика с италиански професори по неврология от университета в Болоня и дружно разсъждавахме над ролята на историите като отключващи памет и над цялостния метод към губещите памет пациенти. Казвам това поради обстоятелството, който намирам за доста прекрасен, че хората от науките имат съзнанието за това да търсят литературата за поддръжка. Ние, от страната на литературата и изкуствата, живеем със съзнанието или ни внушават постоянно известна ненужност. Кризата на хуманитаристиката в научните центрове по света също до неотдавна го показваше. Мисля обаче, че нещо стартира да се пропуква и трансформира. Науките се разсънват за потребността от разширение на полето, сещат се нещо, което, както казахме, го е имало преди епохи. Че светът и индивидът са едно цяло и никоя просвета сама по себе си не може да го обхване. Човекът и светът са пресечна точка на всички науки. Всички науки приказват на своите езици за индивида и тези езици е добре да се сговарят. Мисля, че това е бъдещето за науките и изкуството ", съобщи Господинов.
Той напомни, че Българската академия на науките стартира преди повече от 150 години таман като Българско книжовно сдружение. Защото в езика и книжовността има място за всички. И всяка просвета за света и индивида потегля отсам. От трийсетината букви, които сме научили като деца, от учебното заведение, от книгите, от езика, на който мислим. Защото, както знаем, ние постоянно мислим в рамките на езика, през него.
" Празникът е и по тази причина, с цел да си кажем и едно-две непразнични неща. Живеем в счупено време, векът е раздрънкан, както споделя Хамлет. И едно от най-счупените неща е диалогът сред нас. Разпадите в едно общество потеглят от разпадите в общуването вътре в него, другарство и общество не са инцидентно близки. Езикът е токсичен в самата си същност, да създава смисъл и да отбелязва истинни неща. Конспиративните теории, които са обидни за едно общество на разсъдъка, речта на омразата, дехуманизираща индивида и човешкото в него, са измежду най-опасните катаклизми през днешния ден, близки по заплашителност до войните, които се водят, и до климатичния апокалипсис. Казах нагоре, че сме направени от това, което изричаме. И в случай че изречеш 100 пъти нож, ножът ще се появи в ръката ти. Неслучайно най-мрачните интервали в историята на човечеството, в това число тези през двайсети век, са почнали с потреблението на дехуманизиращ език, заличаващ човешките черти в другия. Когато през думите извадиш другия от човешкия жанр, можеш да правиш каквото искаш с него. На това разчитат най-страшните идеологии. Обезчовечаването на индивида стартира с обезчовечаването на езика за него. Нашите истории, диалозите посред ни са единственото лепило, което може да ни събере още веднъж дружно. Докато хората си приказват, описват и се слушат, нищо не е изгубено ", изрази убеденост писателят.
Той добави и още нещо, обвързвано с просветата и просвещението, които честваме през днешния ден. " Светът се сменя пред очите ни, децата ни се отдалечават от нас със скоростта на светлината и ние, и методът, по който се опитваме да преподаваме в учебно заведение, кретаме от време на време с волска кола след тях. Вероятно би трябвало да се учим взаимно, една нова взаимоучителна метода сред нас и нашите деца, с всички провокации на това, което идва. Иска се ново познание, нови умения и нова сензитивност. Нова функционална и прочувствена просветеност. Сънят на разсъдъка ражда чудовища, споделяше Гоя. Сънят на сърцето също, можем да прибавим. Както и сънят на обществата ражда чудовища. Дано не проспим това. Затова книжовността и просветата през днешния ден са въпрос не просто на обучение, а са екзистенциално значим и под напрежение въпрос на оцеляване и на бъдеще. С такава съвестност следва да гледаме на него. Точно преди една година, на този ден имах достойнството при приемането на една премия да произнеса на български в сърцето на Лондон, следните думи, с които ще завърша и това слово: Честит език! Честити букви! Честито знамение на езика! ", сподели Георги Господинов.
Тържественото заседание в зала " Проф. Марин Дринов " беше намерено със слово на ръководителя на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски, отдадено на 24 май.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ