Петко Добрев: Годината на лицемерието, което вече е съсипало Европа
За мен няма и капка подозрение, че основната дума за 2022 година е " двуличие ". За огромно страдание лицемерието стана норма на държание в света, който счита себе си за либерален и към който България принадлежи.
Върхът на айсберга, наименуван " двуличие на Запада ", бе най-ясно показан от госпожа Меркел и господин Оланд. Те с елементарни думи споделиха, че през 2014 година Западът е взел решение да провокира война сред Русия и Украйна. Именно с тази цел са подкрепени Минските съглашения, които бяха регистрирани и в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Истинската цел на Запада е била подготовка на Украйна за война, а не за спокойно позволение на спора. Това двуличие на Запада обаче е доказателство, че той на практика е обезсмислил съществуването на Организация на обединените нации. И през днешния ден да бъдат упреквани Путин и Русия за този спор след признанието на госпожа Меркел и господин Оланд е демонстрация на висша форма на двуличие.
Лицемерието на Запада продължи с осъществяване на психическата и физическата акция за " война до последния украинец ". Никой няма да върне убитите украински мъже. А те починаха, тъй като се оказа, че Минските съглашения са били артикул на западното двуличие.
Лицемерието на Запада продължи с политиката на „ наказания “ против Русия. Резултатът от глобите – невиждана инфлация в Европа и увеличение цената на естественото благосъстояние на Русия. А естественото благосъстояние на Русия е внушително.
Лицемерието на Запада продължи и с политиката на тотално „ отказване “ на Русия. Резултатът от тази политика – Русия усилва териториите си. Напролет може да стигне и до Киев. При такава политика на „ отказване “ на Русия, на руснаците не им остава нищо друго с изключение на да въздигнат монумент на Байдън, който възкреси имперския дух на Русия и освободи нейния териториален небосвод.
Към днешна дата е повече от очевидно, че Съединени американски щати водят политика на изтощение и обедняване на Европа. Тази политика на Съединени американски щати бих събрал в един израз – война против Русия до последния украинец и последното евро.
Лицемерието на Запада откри място и в истеричното принуждаване на хората да рискуват своето здраве подлагайки се на „ имунизиране “. Днес същия този Запад мълчи за жертвите на „ имунизациите “ и даже за неналичието на следващ надзор. А неналичието на следващ надзор за тяхното влияние бе ясно показана в Съединени американски щати и то вследствие на правосъдно решение.
Аз бих дал два образеца за липса на следващ надзор за въздействието на „ имунизациите “ тук в България. Първи образец – човек на възраст над 70 години, който виждам всеки ден. Преди имунизациите не е пил хапче през живота си съгласно неговите думи. Днес е с най-сериозно заболяване и никой не се интересува дали това няма връзка с имунизирането му.
Втори образец – доста непосредствен мой роднина. Също ваксинирал се. Наскоро същият получи задръстване на кръвоносен съд в региона на мозъка. Благодаря на Бога и професионалната интервенция на лекари през днешния ден той е в положително здраве. Но кой следи дали няма връзка сред неговата имунизация и утежняването на здравето му?
През 2022 г станахме очевидци на цензура, във връзка с събитията в Украйна и пандемията Коронавирус, каквато е присъща за диктаторските режими. Чрез тази цензура, съгласно мен, се вършат опити да трансфорат в цялостни идиоти.
Да изпращаш помощи за стотици милиони за Украйна и украинците, а за лекуването на българските деца да събираме капачки е симптом за безспорна липса на разсъдък. Това дори не е двуличие, това е цинизъм.
За тези, които ще ме упрекнат за написаното от мен ще кажа следното. Само преди по-малко от месец си отиде слънчево момиче от Силистра, което е трябвало да бъде лекувано в Турция, само че против непостижима за фамилията й сума. Добри хора от Силистра и цяла България започнаха акция за събиране на нужните средства. Времето не им доближи. Ето за какво считам, че нашата страна, според нашата Конституция, е длъжна да подсигурява живота на българските жители. Вместо това се оказва, че за българските деца събираме капачки, а помощите летят за Украйна.
За това, че въпросната цензура ни трансформира в идиоти ще приведа още един образец. 44-то Народно заседание на Р България одобри Декларация по отношение на административно – териториалната промяна в Украйна и отбраната на правата и целостта на българската общественост. Тази Декларация е оповестена в Държавен вестник брой 47 /2020г. И тази цензура през днешния ден ни убеждава, че режимът в Украйна в никакъв случай не е ограничавал правата на българска общественост, която живее там към този момент епохи.
А защо беше призната въпросната Декларация от 44 Народно събрание?
Лицемерието на българските политици, които неистово се борят да потвърдят, че са „ демократи “ и „ антикомунисти “ сътвориха обаче същински шедьовър на политическото двуличие.
В Народно събрание представители на партии, които са членове на ЕНП внесоха два обособени законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен. Идеята и на двата законопроекта е да се отстранен знаците на този режим и който ги употребява да бъде глобен.
Дори има концепция и на всички обществени места да бъдат поставени табели, където да бъде изписано, че комунистическия режим е незаконен. На пръв взор човек ще каже - тези са същински антикомунисти. Да, но не, както споделяше един български публицист.
И това е по този начин, тъй като тези модерни „ антикомунисти “ не споделят нищо за облагите, които някои са получавали от оповестения за незаконен режим. Значи да махаме знаците, само че облагите да ги оставяме.
По този мотив се обърнах до водачите на тези две парламентарни групи и на ел. пощи им изпратих няколко оферти, които те добавят към своите. Накратко – предложих им да се занимават с облагите, които някои са получавали с решение на орган обслужващ оповестения за незаконен режим и изгодите получени посредством тях. Да бъдат оповестени както тези облаги, по този начин и хората, които са се възползвали от тях. Защото в случай че знаците на този режим са тежест за демокрацията ни, какво да кажем за облагите, които някои са получавали от този режим? Явно облагите от оповестения за незаконен режим са толкоз скъпи, че за тях и думичка не се проронва.
След като направих своите оферти обаче, не виждам някой от вносителите да разяснява импортираните законопроекти. Изглежда, когато се заприказва за облагите, получени от оповестения за незаконен режим, някои от вносителите може и да е употребил такива. И в случай че това не е лицемерие…
И най-после ще дам още един образец за двуличие.
През месец ноември подадох заявление за достъп до социална информация до Министерство на защитата. Поисках да получа по формата информация за интервала 1990 -2022 г информация за това какъв брой народни представители, министри и зам.министри не са отбили наложителната военна работа в интервала, когато тя беше наложителна. От кои парламентарни групи са били или в състава на кой Министерски съвет и какви са били причинете за това. При опция да бъдат дадени имена или букви.
В информацията, поискана от мен показах, категорично, че желая да ми бъде предоставена на електронен адрес, посочен от мен. След приемането на заявката ми в МО е решено, че то би трябвало да бъде препратено до Председателя на ДА „ Архиви “, Командира на взаимното командване на силите и Началника на централното военно окръжие. След повече от месец на електронния си адрес получих писмо с упрек към мен, че не съм си потърсил писмото в пощенската работа и то било върнато и за това в този момент ми изпращали отговор на посочения от мен електронен адрес. За мен е очевидно, че номерът с непотърсено от мен писмо в пощенската работа е изработен поради периоди за обжалване, които би трябвало да пропусна. И това е повече от явно, защото в своето заявление аз категорично съм показал, че искам поисканата от мен информация да ми бъде изпратена на мой електронен адрес. И какъв отговор получих само от Командира на взаимното командване на силите. За да получа желаната от мен информация би трябвало да показва:
-Трите имена и ЕГН на всяко лице.
-Военно окръжие, където лицето се води на доклад.
-Населено място, в което лицето е бил гражданин към датата на започване на службата.
-Пълномощно от лицето, че е според да бъде предоставяна информация за него на трети лица.
Повече от ясно е, че аз не мога да показва поисканите от мен данни. Но в случай че те са пречката за приемане на поисканата от мен информация, то подчинените на Командира на взаимното командване на силите могат да се извърнат към Комисията за откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска.
Всички лица, за които аз съм изискал информация са проверявани от тази комисия. Но очевидно никой няма предпочитание да разкрие информация за това, кой съзнателно е избягнал отбиването на наложителната за времето военна работа.
А да желая пълномощие от всеки, който е избягнал отбиването на наложителната военна работа, т.е. който е направил закононарушение е повече от лицемерно условие. Та кой е този, който ще каже, че съзнателно е направил закононарушение и е избегнал родната казарма? Но още по –голямо двуличие е такива лица, които не са били освободени от военна работа, а по един или различен противозаконен метод са я избегнали да пропагандират или да вземат решения за включването на България по един или различен метод във военни дейности.
И това е по този начин, тъй като тези лица в спокойно време са избегнали наложителната военна работа, а какво да си мислим за време на война? Да си мислим, че те или техните деца ще бъдат на фронтовата линия ли?
И да се върна към 2022г. За страдание това е годината на лицемерието. Дано да е последната такава.
Върхът на айсберга, наименуван " двуличие на Запада ", бе най-ясно показан от госпожа Меркел и господин Оланд. Те с елементарни думи споделиха, че през 2014 година Западът е взел решение да провокира война сред Русия и Украйна. Именно с тази цел са подкрепени Минските съглашения, които бяха регистрирани и в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Истинската цел на Запада е била подготовка на Украйна за война, а не за спокойно позволение на спора. Това двуличие на Запада обаче е доказателство, че той на практика е обезсмислил съществуването на Организация на обединените нации. И през днешния ден да бъдат упреквани Путин и Русия за този спор след признанието на госпожа Меркел и господин Оланд е демонстрация на висша форма на двуличие.
Лицемерието на Запада продължи с осъществяване на психическата и физическата акция за " война до последния украинец ". Никой няма да върне убитите украински мъже. А те починаха, тъй като се оказа, че Минските съглашения са били артикул на западното двуличие.
Лицемерието на Запада продължи с политиката на „ наказания “ против Русия. Резултатът от глобите – невиждана инфлация в Европа и увеличение цената на естественото благосъстояние на Русия. А естественото благосъстояние на Русия е внушително.
Лицемерието на Запада продължи и с политиката на тотално „ отказване “ на Русия. Резултатът от тази политика – Русия усилва териториите си. Напролет може да стигне и до Киев. При такава политика на „ отказване “ на Русия, на руснаците не им остава нищо друго с изключение на да въздигнат монумент на Байдън, който възкреси имперския дух на Русия и освободи нейния териториален небосвод.
Към днешна дата е повече от очевидно, че Съединени американски щати водят политика на изтощение и обедняване на Европа. Тази политика на Съединени американски щати бих събрал в един израз – война против Русия до последния украинец и последното евро.
Лицемерието на Запада откри място и в истеричното принуждаване на хората да рискуват своето здраве подлагайки се на „ имунизиране “. Днес същия този Запад мълчи за жертвите на „ имунизациите “ и даже за неналичието на следващ надзор. А неналичието на следващ надзор за тяхното влияние бе ясно показана в Съединени американски щати и то вследствие на правосъдно решение.
Аз бих дал два образеца за липса на следващ надзор за въздействието на „ имунизациите “ тук в България. Първи образец – човек на възраст над 70 години, който виждам всеки ден. Преди имунизациите не е пил хапче през живота си съгласно неговите думи. Днес е с най-сериозно заболяване и никой не се интересува дали това няма връзка с имунизирането му.
Втори образец – доста непосредствен мой роднина. Също ваксинирал се. Наскоро същият получи задръстване на кръвоносен съд в региона на мозъка. Благодаря на Бога и професионалната интервенция на лекари през днешния ден той е в положително здраве. Но кой следи дали няма връзка сред неговата имунизация и утежняването на здравето му?
През 2022 г станахме очевидци на цензура, във връзка с събитията в Украйна и пандемията Коронавирус, каквато е присъща за диктаторските режими. Чрез тази цензура, съгласно мен, се вършат опити да трансфорат в цялостни идиоти.
Да изпращаш помощи за стотици милиони за Украйна и украинците, а за лекуването на българските деца да събираме капачки е симптом за безспорна липса на разсъдък. Това дори не е двуличие, това е цинизъм.
За тези, които ще ме упрекнат за написаното от мен ще кажа следното. Само преди по-малко от месец си отиде слънчево момиче от Силистра, което е трябвало да бъде лекувано в Турция, само че против непостижима за фамилията й сума. Добри хора от Силистра и цяла България започнаха акция за събиране на нужните средства. Времето не им доближи. Ето за какво считам, че нашата страна, според нашата Конституция, е длъжна да подсигурява живота на българските жители. Вместо това се оказва, че за българските деца събираме капачки, а помощите летят за Украйна.
За това, че въпросната цензура ни трансформира в идиоти ще приведа още един образец. 44-то Народно заседание на Р България одобри Декларация по отношение на административно – териториалната промяна в Украйна и отбраната на правата и целостта на българската общественост. Тази Декларация е оповестена в Държавен вестник брой 47 /2020г. И тази цензура през днешния ден ни убеждава, че режимът в Украйна в никакъв случай не е ограничавал правата на българска общественост, която живее там към този момент епохи.
А защо беше призната въпросната Декларация от 44 Народно събрание?
Лицемерието на българските политици, които неистово се борят да потвърдят, че са „ демократи “ и „ антикомунисти “ сътвориха обаче същински шедьовър на политическото двуличие.
В Народно събрание представители на партии, които са членове на ЕНП внесоха два обособени законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оповестяване на комунистическия режим в България за незаконен. Идеята и на двата законопроекта е да се отстранен знаците на този режим и който ги употребява да бъде глобен.
Дори има концепция и на всички обществени места да бъдат поставени табели, където да бъде изписано, че комунистическия режим е незаконен. На пръв взор човек ще каже - тези са същински антикомунисти. Да, но не, както споделяше един български публицист.
И това е по този начин, тъй като тези модерни „ антикомунисти “ не споделят нищо за облагите, които някои са получавали от оповестения за незаконен режим. Значи да махаме знаците, само че облагите да ги оставяме.
По този мотив се обърнах до водачите на тези две парламентарни групи и на ел. пощи им изпратих няколко оферти, които те добавят към своите. Накратко – предложих им да се занимават с облагите, които някои са получавали с решение на орган обслужващ оповестения за незаконен режим и изгодите получени посредством тях. Да бъдат оповестени както тези облаги, по този начин и хората, които са се възползвали от тях. Защото в случай че знаците на този режим са тежест за демокрацията ни, какво да кажем за облагите, които някои са получавали от този режим? Явно облагите от оповестения за незаконен режим са толкоз скъпи, че за тях и думичка не се проронва.
След като направих своите оферти обаче, не виждам някой от вносителите да разяснява импортираните законопроекти. Изглежда, когато се заприказва за облагите, получени от оповестения за незаконен режим, някои от вносителите може и да е употребил такива. И в случай че това не е лицемерие…
И най-после ще дам още един образец за двуличие.
През месец ноември подадох заявление за достъп до социална информация до Министерство на защитата. Поисках да получа по формата информация за интервала 1990 -2022 г информация за това какъв брой народни представители, министри и зам.министри не са отбили наложителната военна работа в интервала, когато тя беше наложителна. От кои парламентарни групи са били или в състава на кой Министерски съвет и какви са били причинете за това. При опция да бъдат дадени имена или букви.
В информацията, поискана от мен показах, категорично, че желая да ми бъде предоставена на електронен адрес, посочен от мен. След приемането на заявката ми в МО е решено, че то би трябвало да бъде препратено до Председателя на ДА „ Архиви “, Командира на взаимното командване на силите и Началника на централното военно окръжие. След повече от месец на електронния си адрес получих писмо с упрек към мен, че не съм си потърсил писмото в пощенската работа и то било върнато и за това в този момент ми изпращали отговор на посочения от мен електронен адрес. За мен е очевидно, че номерът с непотърсено от мен писмо в пощенската работа е изработен поради периоди за обжалване, които би трябвало да пропусна. И това е повече от явно, защото в своето заявление аз категорично съм показал, че искам поисканата от мен информация да ми бъде изпратена на мой електронен адрес. И какъв отговор получих само от Командира на взаимното командване на силите. За да получа желаната от мен информация би трябвало да показва:
-Трите имена и ЕГН на всяко лице.
-Военно окръжие, където лицето се води на доклад.
-Населено място, в което лицето е бил гражданин към датата на започване на службата.
-Пълномощно от лицето, че е според да бъде предоставяна информация за него на трети лица.
Повече от ясно е, че аз не мога да показва поисканите от мен данни. Но в случай че те са пречката за приемане на поисканата от мен информация, то подчинените на Командира на взаимното командване на силите могат да се извърнат към Комисията за откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска.
Всички лица, за които аз съм изискал информация са проверявани от тази комисия. Но очевидно никой няма предпочитание да разкрие информация за това, кой съзнателно е избягнал отбиването на наложителната за времето военна работа.
А да желая пълномощие от всеки, който е избягнал отбиването на наложителната военна работа, т.е. който е направил закононарушение е повече от лицемерно условие. Та кой е този, който ще каже, че съзнателно е направил закононарушение и е избегнал родната казарма? Но още по –голямо двуличие е такива лица, които не са били освободени от военна работа, а по един или различен противозаконен метод са я избегнали да пропагандират или да вземат решения за включването на България по един или различен метод във военни дейности.
И това е по този начин, тъй като тези лица в спокойно време са избегнали наложителната военна работа, а какво да си мислим за време на война? Да си мислим, че те или техните деца ще бъдат на фронтовата линия ли?
И да се върна към 2022г. За страдание това е годината на лицемерието. Дано да е последната такава.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ