Проф. Пламен Марков: Независим може да е човек, който е наясно точно какво иска
За мен независимостта е опит да си отговориш на това кои неща са най-важни за теб и да се опиташ да ги отстояваш. Независим може да бъде човек, който е доста наясно тъкмо какво желае. Това разяснява в предаването „ Хоризонт за вас “ театралният режисьор проф. Пламен Марков .
Имало е интервали, в които театърът е бил, както са казвали възрожденците, всенародно учебно заведение. Имало е интервали, в които театърът и за другите страни е бил извор на национализъм, извор на положителни обноски, извор на цивилизованост. Малко или повече театърът и цялото изкуство се е отдалечило от тези свои възпитателни, пропагандни функционалности. Имаше време, когато той беше, също по нужда, мощно идеологизиран, добре субсидиран, само че и крепко идеологизиран. Сега някак театърът повече се пробва да открие личните си стойности и се лута насам и натам. В българския спектакъл има хора, които демонстрират самостоятелност, темперамент. Не бих споделил, че са доста. За страдание, има една всеобща просвета и един боязън, който комерсиализира огромна част от театъра ни, само че все пак не бих гледал единствено с черни краски. Мисля, че има хора, които са почтени и които се пробват да показват личната си самостоятелност посредством изкуството.
Денят на независимостта и Денят на съединението са двата празника, които са достоверно български – тогава хората, виновни за България, са взели едни решения, които са могли да имат доста тежки последици, само че те са отстояли своето предпочитание първо за съединяване, след това за самостоятелност. Останалите ни празници са леко по-зависими от съобразяването с великите сили и със зара на ориста, който се хвърля по един метод, пък се оказва по различен. Ако тези хора не бяха отстояли до дъно това, в което са вярвали, това биха могли да бъдат също две дати, на които да означаваме национални произшествия. Доста рисково е да бъдеш самостоятелен, би трябвало да знаеш тъкмо какво искаш и да намериш момента, в който можеш да го заявиш и отстоиш. Независимостта е нещо, което би трябвало да се отстои, разяснява проф. Марков.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Имало е интервали, в които театърът е бил, както са казвали възрожденците, всенародно учебно заведение. Имало е интервали, в които театърът и за другите страни е бил извор на национализъм, извор на положителни обноски, извор на цивилизованост. Малко или повече театърът и цялото изкуство се е отдалечило от тези свои възпитателни, пропагандни функционалности. Имаше време, когато той беше, също по нужда, мощно идеологизиран, добре субсидиран, само че и крепко идеологизиран. Сега някак театърът повече се пробва да открие личните си стойности и се лута насам и натам. В българския спектакъл има хора, които демонстрират самостоятелност, темперамент. Не бих споделил, че са доста. За страдание, има една всеобща просвета и един боязън, който комерсиализира огромна част от театъра ни, само че все пак не бих гледал единствено с черни краски. Мисля, че има хора, които са почтени и които се пробват да показват личната си самостоятелност посредством изкуството.
Денят на независимостта и Денят на съединението са двата празника, които са достоверно български – тогава хората, виновни за България, са взели едни решения, които са могли да имат доста тежки последици, само че те са отстояли своето предпочитание първо за съединяване, след това за самостоятелност. Останалите ни празници са леко по-зависими от съобразяването с великите сили и със зара на ориста, който се хвърля по един метод, пък се оказва по различен. Ако тези хора не бяха отстояли до дъно това, в което са вярвали, това биха могли да бъдат също две дати, на които да означаваме национални произшествия. Доста рисково е да бъдеш самостоятелен, би трябвало да знаеш тъкмо какво искаш и да намериш момента, в който можеш да го заявиш и отстоиш. Независимостта е нещо, което би трябвало да се отстои, разяснява проф. Марков.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ