Истинската красота не се отмива под душа в края на деня - САНДРА БЪЛОК
За мен най-красиви са хората, които не се пробват да бъдат красиви… За мен същинската хубост не се отмива под душа в края на деня. Тя е нещо, което продължава да е там, преди да си легнеш и към момента е там, когато се събудиш. Казват, че това е вътрешната хубост. И тя е в действителност такава.
Помирих се с мисълта, че нещата, които назовах недостатъци и недостатъци, в действителност са били, са част от мен. И започнах да ги одобрявам.
Всички ние, рано или късно, се трансформираме в красивите хора, които е предначертано да бъдем.
Хората харесват хора, които харесват себе си.
Да се сравняваш с други хора лишава толкоз доста време и сила. Просто не желая да го върша.
Не е нужно да се правиш на подобен, какъвто не си. Бъде себе си. Това е изцяло достатъчно… Бъди това, което искаш да бъдеш, а не това, което другите желаят от теб.
Нито една раса, вяра или класова система не ни вършат по-добри от останалите. Всички ние заслужаваме обич.
Щом един път се научиш на казваш „ Не “, поемаш надзор над живота си.
Невинаги съм постъпвала вярно, само че най-малко се пробвах да не върша една и съща неточност два пъти. Мисля, че това е хубавото на сложните моменти – карат те да оцениш кое е в действителност скъпото в живота.
Всичко се случва по този начин, както Вселената желае да се случи… В нея всичко е уравновесено. Тя в никакъв случай не ти дава нещо, което е прекомерно огромно за теб.
Винаги съм се опасява от неуспех. От това, че няма да изживея пълноценно времето. Но всяка година, когато се запитам: „ От какво се опасявах предходната година? “, се оказва, че не си припомням. Човек не помни страховете си. И продължава напред.
Когато си в неволя и изпитваш болежка, се чувстваш по-сам от всеки път. А може да си заобиколен от десетки хора.
В живота на всеки се случват тежки моменти, мъчителни моменти, моменти, които разрушават сърцето ти. Но сред тези моменти са другите – моментите, в които си в действителност благополучен. Заради тях си коства да минеш през всичко. Заради тях си коства да живееш.
Да падаме – това е, което вършим всекидневно. Или да ставаме и да продължаваме. Ние избираме. Опитах се да намеря думата, която показва най-пълно това, което желая да бъда в живота. „ Смел “ е тази дума. Това е единственото, което желая от себе си.
Важното е да си благополучен – в случай че искаш, стани обущар или отиди да живееш с козите. Просто желая хората да одобряват, че има доста способи да изживееш живота си. А освен този, който те виждат.
