Министър Найден Тодоров представи пред журналисти визията си за излизане от кризата в културата
„ За мен културата постоянно ще бъде извънредно значима, едно от най-важните полета в развиването на нашата нация. Ще отвръщам изключително внезапно постоянно, когато видя нарушение на законите ", безапелационен бе министър Тодоров при започване на конференцията, която даде през днешния ден пред медиите и на която показа своята визия за излизане от рецесията в културата.
В обобщението на разбора си министър Тодоров уточни, че това, което се случва сега, е резултат от погрома върху културата в последните 30 години. „ Нека сме почтени - проблемите в културата са от десетилетия. И това не са тези проблеми, които излизат в медиите към изборите, както виждам всякога. Като длъжностен министър зная, че тогава е най-интересно да се изкарват проблеми в културата, а за какво - тъй като и позитивните неща, и проблемите, следствията от тях, идват след доста години. Това е разликата сред културата и стопанската система. Ето за какво Министерството на културата е толкоз значимо и не разбирам за какво през последните 10-15 години това министерство е било толкоз пренебрегнато ", сподели министър Тодоров. Той уточни, че е осведомен с това къде се намират действителните проблеми в културата и оттова идва и терзанието му. Сподели, че още до момента в който е бил длъжностен министър в държавното управление на премиера Гълъб Донев със задача да увеличи стандарта в театралните изкуства, която е съумял да извърши, е почнал работа и по една изключително значима тематика - стратегическо обмисляне за бъдещето на културата, т.е. - за бъдещето на нацията. „ Една нация без просвета е територия с някакви хора, които чакат някой различен да ги избавя ", уточни министър Тодоров, акцентирайки върху това, че културата е част от националната сигурност на една нация, по тази причина и би трябвало да сме доста деликатни, когато „ се заиграваме " с нея.
И предходната година, и тази изключително, министър Тодоров си е сложил задачата да води диалози с всички браншове в културата, с шефове на дирекции, с специалисти, с хората по места, „ с цел да успеем да създадем с една доста дребна група хора прецизен разбор на това къде са действителните проблеми, кое е провокирало тези проблеми и кое може да провокира тяхното оправяне ". Министър Тодоров изрази убеденост, че с тази работна група са намерили няколко оптимални разнообразни разновидността. „ Работата, която свършихме през последните месеци и която не се вижда, беше тази. Осъзнавайки какъв брой е нестабилна страната ни, изключително от политическа позиция сега, създадох няколко разновидността за излизане от културната рецесия. И културната рецесия не е това, което се появява понякога при нас, а всичко това, което се случва в обществото ", показа министър Тодоров.
Той разясни, че всеки един от създадените разновидности за справяне с културната рецесия работи самичък по себе си, само че те са свързани с това в каква посока желае да поеме България политически - дали желаеме дясно, центристко или ляво развиване в културата. Изборът ще бъде оставен на Народното събрание сега, когато се появи постоянно държавно управление. Министър Тодоров ще показа скъсен вид на създаването си в Народното събрание, с цел да се избере централната посока за развиване на българската просвета. Според него на първо място би трябвало да се реши каква ще бъде ролята на страната - главен мотор, инспектор, или просто да основава условия за развиването на културата.
Визията на министър Тодоров не е обвързвана с обрисуваните три разнообразни пътя, а с това, което би трябвало да се свърши, без значение от това кой път ще изберем.
На първо място България към момента няма Стратегия за развиване на културата. Министър Тодоров напомни, че отрасловото министерство е предписание опити в годините обратно за приемането на такава тактика, като изясни, че процесът е много по-сложен от чисто административна позиция и това е регламентирано в признатата още през 2010 година специфична Методология за стратегическото обмисляне на Република България. Министър Тодоров напомни също, че в края на предходната годината държавното управление на акад. Денков е подготвило Закон за стратегическо обмисляне, само че той не е бил признат в Народното събрание. „ Ние работим сега по подготовката за това да може когато има устойчиво държавно управление, да се стартира в рисково бързи периоди да се работи за избирането на модела и да се реализира тази толкоз лелеяна Национална тактика за развиване на културата ", уточни министър Тодоров.
Той очерта значимите съгласно него тематики, по които би трябвало да се работи сега, даже преди приемането на тактиката и посоката, в която желаеме културата да се развива отсега нататък.
В театралните изкуства - смяна в Закона за протекция и развиване на културата (ЗЗРК) с смяна на философията на финансирането. Подготвен е законопроект, който ще бъде импортиран в Народното събрание сега, в който той стартира работа. В него е заложено обмисляне на разноски за доста по-големи интервали, с цел да се усили контролът от страна на Министерството на културата; единна система за деловодство, счетоводство, човешки запаси и продажба на билети в държавния бранш в културата, с цел да може Министерството на културата да управлява всичко в действително време.
Промяна за съответно пресмятане на работното време в културния бранш е идващото предложение, както и картографиране на България и стимулиране на развиването и на гостуванията на театралните изкуства в районите, където няма такива, защото огромна част от нацията ни няма достъп до театрални изкуства.
Категоризация на държавните културни институти - значим миг, който ще промени метода на тяхното функциониране; въвеждане на препоръка за културните институти, за техните ръководители и за служителите; основаване на държавна задача за подкрепяне на развиването на предпочитани за нацията области в културата. „ В сегашния миг, удивени от понятието народна власт, ние сме оставили всеки да работи самичък по себе си и всеки да взема решение самичък за себе си кое е значимо и кое - не ", разясни министър Тодоров, наблягайки, че държавната задача се дефинира от страната и държавните културни институти би трябвало да я следват.
В по-дългосрочен проект министър Тодоров сподели, че съгласно него би трябвало да се направи разделяне сред художественото и административното управление на държавните културни институти. Министър Тодоров изрази подозрение, че някой може да даде образец в страна по света, където креативното, административното и финансовото управление са съсредоточени в един човек.
Друг проблем в театралните изкуства, който министър Тодоров уточни, е, че доста от съставите понижават от ден на ден, а чужденците някъде доближават до над 60, 80%. От една страна, това е отлично, че се отваряме пред света, само че изчезват българските фрагменти. Затова би трябвало незабавно да се сътвори осъвременен лист на застрашените специалности в културата, специалности, в които към този момент няма деца, които да учат. Трябва да се сътвори и нормативна мотивация - увеличение стандарта за финансиране за учебните заведения, в които са тези застрашени специалности. Като образец министър Тодоров уточни, че в Националната музикална академия предходната година са кандидатствали единствено двама цигулари, при извънредно улеснените условия за кандидатстване. „ Ние още не осъзнаваме злополуката, пред която сме изправени ", сподели министърът на културата, допълвайки, че обучение, просвета и опазване на здравето са трите най-важни бранша за една нация. В България това са трите бранша на делегиран бюджет, оставени на самоиздръжка надали не, сами да се борят за своето оцеляване, уточни министър Тодоров, като съобщи, че виждаме резултатите във всеки един от тези браншове. А ограниченията, подхванати в този момент, биха се усетили след 10-15 години. „ Затова сме закъснели, няма време и би трябвало да действаме ", безапелационен бе министър Тодоров.
По отношение на самостоятелния бранш, един от главните мотори в културата у нас, министър Тодоров показа, че в Министерството за този бранш няма чиновници, които да дават отговор за него. Той изрази вярата си, че посредством новите електронни регистри на професионалните актьори и експерти в региона на културата, както и осъвременения електронен указател на културните организации, ще се подкрепят тези хора. Министерството към този момент работи по въпроса. Подкрепата ще стане посредством смяна на разпоредбите в Национален фонд „ Култура " и на общинските фондове на културата, също и посредством промени в Закона за меценатството, който сега също на процедура не действа. От една страна, бюджетът за просвета е невисок, а от друга, не даваме опция на частните компании да подкрепят културата, съобщи министър Тодоров.
В бранш „ литература " министър Тодоров уточни, че би трябвало да се заложи обезпечен годишен бюджет за възобновяване фондовете на библиотеките; да се подкрепи дигитализацията на библиотеките и да се основат интерактивни кътове, с цел да могат да се привлекат и младежите. Като добър образец министър Тодоров уточни общинската библиотека в Бургас, където това към този момент е направено.
Спешно да се стартират договаряния с университетите в чужбина за основаване на компетентност „ българистика ", е друго от предложенията на министър Тодоров, съгласно който концепцията е да можем да превеждаме книги от български език. През месец май 2025 година България ще бъде страна на фокус в Подгорица, Черна гора, на техния панаир на книгата, а нямаме книги на техния език, уточни министър Тодоров и зададе реторичния въпрос „ Как желаеме светът да знае тогава за нашите създатели? ". Министърът на културата сложи и въпроса за финансирането на създателите ни и композиторите, което нормално става на основата на цивилен контракти, надлежно мъчно събират стаж за пенсиониране. „ Има решение и ние предлагаме това решение ", сподели министър Тодоров. Според него в Закона за авторското право и сродните му права би трябвало да се вкара обществено обезпечаване за времето на гражданските контракти. „ Имаме фантастични създатели, само че в никакъв случай не сме ги подпомагали и не сме правили по този начин, че светът да знае за тях, само че те са тихи и по тази причина там няма кавги ", добави министър Тодоров.
Спешно осъвременяване и привеждане в електронен тип на Регистъра на читалищата е идващото предложение на министър Тодоров, като съгласно него би трябвало да се трансформират и критериите за читалищата, да се вкарат критерии за повърхност и за наложителни действия. Финансирането на читалищата също следва да се промени съгласно министър Тодоров - съгласно категорията, обвързано с повърхност, щат и активност.
В региона на музеите и галериите е нужна напълно нова подредба, защото актуалната е фиктивна и неработеща, съобщи министър Тодоров, давайки образец с броя и другите типове музеи, някои от които се подкрепят от страната, а други - не. Проблемът с огромните археологически обекти и ръководството им също би трябвало да се реши, сподели министър Тодоров, тъй като прехвърляйки обектите за ръководство към общините и районните музеи, страната не обезпечава нужното финансиране за това. Освен това в този момент не се обезпечават средства за нови експозиции, а музеите би трябвало да аплайват на конкурсен принцип и да са самодейни, в случай че желаят да осъществят сходни планове. Обновяването на фондовете е обвързано и с конкурентоспобността на музеите и галериите ни, уточни министър Тодоров.
В археологията би трябвало напълно да се промени програмата за финансиране, безапелационен бе министър Тодоров, като описа по какъв начин все още протичат сесиите за финансиране. Идеята му е да се премине към дълготраен цикъл за финансиране в археологията и към категоризация на археологическите обекти взаимно с Българска академия на науките, с установяване на национално значимите, които наложително би трябвало да бъдат финансирани. На Българска академия на науките МК ще разчита да класифицира и обектите по симптом кои са значими от научна и кои - от културна позиция, защото за втория тип би трябвало да има наложителна социализация. „ Ролята на тези обекти е нацията ни да се почувства горда и да докараме културен туризъм, а не можем да стигнем до такава степен ", акцентира министър Тодоров.
По отношение на участието ни в ЮНЕСКО министър Тодоров уточни, че би трябвало да изпълним семейството на 47-ата сесия на Комитета по международно завещание на ЮНЕСКО и има доста хора, които са срещу в България, тъй като считат, че страната ни няма потенциала за това. „ За мен това е обидно ", сподели министър Тодоров. Той уточни, че желае по време на тази сесия да определим и нови обекти за кандидатстване за регистриране в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО, подавайки като хрумвания Комплексния праисторически обект Провадия-Солницата, Епископската базилика на Филипопол, наричана още Голяма базилика, старите ни столици - Плиска и Преслав. Министър Тодоров разгласи, че би трябвало да се изготвят и нови правила по отношение на проектите за запазване и ръководство, като даже сега законът и наредбата не са синхронизирани, по тази причина и при разработване на новите правила би трябвало да бъдат ангажирани общините и Националния институт за недвижимото културно завещание (НИНКН). Обектите ни в ЮНЕСКО са длъжни да имат такива проекти, само че нямат, сподели министър Тодоров.
По тематиката „ Бранд България ", отворена преди година от Мария Габриел, министър Тодоров сподели, че имаме „ тежка потребност от основаване на обединителна форма за плановете и обектите, които способстват за имиджа и самочувствието на нашата нация ". Трябва да създадем цифрово пространство за обектите и събитията, които са част от „ Бранд България ", уточни още министър Тодоров, който е разговарял със свои сътрудници от прилежащи страни за основаването и на общо цифрово пространство на събитията и обектите в региона на културата.
В интернационален проект България има 11 културни института по света, като всеки един работи съгласно визията на шефа си и съгласно средствата, които им отпускаме, в случай че им ги отпуснем, уточни министър Тодоров, пояснявайки, че всеки от тези институти е „ подложен на оцеляване ". Той ги съпостави с институти като „ Сервантес ", „ Гьоте Институт ", Френския институт. „ Моя цел е основаването на един Български културен институт и всички сегашни институти да се трансфорат в негови филиали, с цел да се води единна културна политика на Република България ", посочи министър Тодоров. Целите за него на този културен институт са две - поддържане на българското себеусещане на българите, живеещи в чужбина и разпространение на българската просвета пред непознатите народи. Разкриването на Български културни институти в прилежащите ни страни, както и във всички страни, където има български малцинства, са също измежду предпочитаните ни задания в региона на културната дипломация, съгласно министър Тодоров.
Разделяне на културния календар на Министерството на културата на две - Национален културен календар и Информативен културен календар, предложи още министър Тодоров. Така значимите за страната ни събития в народен проект ще бъдат предпочитано финансирани. За образец министър Тодоров даде балетния конкурс във Варна и компликациите при неговото възобновяване.
Финансирането на фолклорните сформира и техният статут бе различен проблем, посочен от министър Тодоров. Те би трябвало да станат районни културни институти, с цел да могат да са по-видими, да извършват по-добре активността си и да са по-добре финансирани, сподели министър Тодоров.
Необходимост от картографиране на театралните пространства в България, картографиране на постройките на културното завещание, правене на паспортизация на тези здания са също задания от незабавен порядък съгласно министър Тодоров. Освен това следва да се сътвори стратегия за привеждане на театралните пространства в синхрон с европейския стандарт, признат през 2020 година, защото нито едно театрално пространство у нас сега не дава отговор на европейските условия, добави министърът на културата.
Като най-болезнени в бранш „ просвета " тематики министър Тодоров дефинира общо 4. По думите му е нужна цялостна промяна в Министерство на културата. Например, Министерството на културата дава отговор за медиите, а няма отдел, който да прави тази активност. Няма и отдел за цифровизация, а ПВУ е ориентирано главно към дигитализацията. Освен това следва да се направи прегрупиране на дирекциите по смисъла на тяхната активност - в този момент, да вземем за пример, дирекцията, която дава отговор за театрите и оперите, дава отговор и за учебните заведения по изкуствата и по културата. Или пък читалищата са в една дирекция с европейските планове и интернационалната активност.
За да може да се върне контролът на Министерството върху разнообразни действия, съгласно министър Тодоров, е належащо и възобновяване на центровете за изкуства, които съществуваха допреди към 15 години. „ Те бяха съвършен модел, който действа в Европа и на всички места по света ", уточни министър Тодоров.
НИНКН би трябвало също да се преформатира изцяло. Малко чиновници дават отговор за към 40 000 обекта. Бройките, които министър Тодоров съумя да издейства за института, са извънредно незадоволителни, а съгласно него би трябвало да се възстановят и районните му центрове. Спешна цифровизация на архива на НИНКН е също значима задача.
В ИА „ Национален кино център " министър Тодоров уточни, че би трябвало да се сътвори така наречен „ камбанен принцип на оценяването " на филмите - т.е. да се отстраняват крайните оценки. Въвеждане на двупистово финансиране за арт киното и за комерсиалното кино, както и да се вкара правилото за авансово осъществяване, са измежду другите оферти на министър Тодоров.
За Национален фонд „ Култура " министър Тодоров също предлага смяна на модела на съуправление през смяна в ЗЗРК, за по-бързи и съответни решения и отбягване на спорове на ползи. Да се сътвори предпочитано финансиране за записаните професионални актьори и културни организации, предлага още министър Тодоров. „ Идеята не е да покажем какъв брой доста хора или организации финансираме и да ги финансираме, тъй че нищо да не могат да създадат. При дефицит на финансиране, дано финансираме по-малко на брой, само че да ги финансираме с повече ", предложи министър Тодоров. Райониране на страната и предпочитано финансиране за районите, в които има незадоволително културни събития, е още една от нуждите съгласно културния министър.
Министър Тодоров приказва и за смяна в ЗЗРК за основаване на общинските фондове „ Култура ", които и в този момент съществуват, само че са пожелателни и това се оказва голям проблем при въвеждането на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Според него би трябвало Национален фонд „ Култура " да подкрепя общинските фондове „ Култура " с стратегия за съфинансиране от НФК на планове, утвърдени от общинските фондове. Така, по думите му, страната ще подкрепя значимите за общините събития.
Министър Тодоров съобщи, че може да продължи още доста, само че есенцията на това, което желае да каже, е следната: „ Културата е в рецесия. Не от в този момент. Културата е в рецесия от доста години. Но, както бе казано преди 30 години на Кръглата маса на политиците, първо да оправим стопанската система, след това ще мислим за културата. Икономиката не я оправихме, в случай че продължаваме по този начин, ще оправим, в различен един смисъл, нацията, тъй като нацията без културата не е нация. И работата на това министерство ще бъде отсега нататък точно тази - да работим за културата на нацията. Не да следим кой какво прави, ще създадем органи, които да наблюдават това. Но да задаваме посоката и да следим, че по тази посока се върви ", приключи разбора си министър Тодоров.
В обобщението на разбора си министър Тодоров уточни, че това, което се случва сега, е резултат от погрома върху културата в последните 30 години. „ Нека сме почтени - проблемите в културата са от десетилетия. И това не са тези проблеми, които излизат в медиите към изборите, както виждам всякога. Като длъжностен министър зная, че тогава е най-интересно да се изкарват проблеми в културата, а за какво - тъй като и позитивните неща, и проблемите, следствията от тях, идват след доста години. Това е разликата сред културата и стопанската система. Ето за какво Министерството на културата е толкоз значимо и не разбирам за какво през последните 10-15 години това министерство е било толкоз пренебрегнато ", сподели министър Тодоров. Той уточни, че е осведомен с това къде се намират действителните проблеми в културата и оттова идва и терзанието му. Сподели, че още до момента в който е бил длъжностен министър в държавното управление на премиера Гълъб Донев със задача да увеличи стандарта в театралните изкуства, която е съумял да извърши, е почнал работа и по една изключително значима тематика - стратегическо обмисляне за бъдещето на културата, т.е. - за бъдещето на нацията. „ Една нация без просвета е територия с някакви хора, които чакат някой различен да ги избавя ", уточни министър Тодоров, акцентирайки върху това, че културата е част от националната сигурност на една нация, по тази причина и би трябвало да сме доста деликатни, когато „ се заиграваме " с нея.
И предходната година, и тази изключително, министър Тодоров си е сложил задачата да води диалози с всички браншове в културата, с шефове на дирекции, с специалисти, с хората по места, „ с цел да успеем да създадем с една доста дребна група хора прецизен разбор на това къде са действителните проблеми, кое е провокирало тези проблеми и кое може да провокира тяхното оправяне ". Министър Тодоров изрази убеденост, че с тази работна група са намерили няколко оптимални разнообразни разновидността. „ Работата, която свършихме през последните месеци и която не се вижда, беше тази. Осъзнавайки какъв брой е нестабилна страната ни, изключително от политическа позиция сега, създадох няколко разновидността за излизане от културната рецесия. И културната рецесия не е това, което се появява понякога при нас, а всичко това, което се случва в обществото ", показа министър Тодоров.
Той разясни, че всеки един от създадените разновидности за справяне с културната рецесия работи самичък по себе си, само че те са свързани с това в каква посока желае да поеме България политически - дали желаеме дясно, центристко или ляво развиване в културата. Изборът ще бъде оставен на Народното събрание сега, когато се появи постоянно държавно управление. Министър Тодоров ще показа скъсен вид на създаването си в Народното събрание, с цел да се избере централната посока за развиване на българската просвета. Според него на първо място би трябвало да се реши каква ще бъде ролята на страната - главен мотор, инспектор, или просто да основава условия за развиването на културата.
Визията на министър Тодоров не е обвързвана с обрисуваните три разнообразни пътя, а с това, което би трябвало да се свърши, без значение от това кой път ще изберем.
На първо място България към момента няма Стратегия за развиване на културата. Министър Тодоров напомни, че отрасловото министерство е предписание опити в годините обратно за приемането на такава тактика, като изясни, че процесът е много по-сложен от чисто административна позиция и това е регламентирано в признатата още през 2010 година специфична Методология за стратегическото обмисляне на Република България. Министър Тодоров напомни също, че в края на предходната годината държавното управление на акад. Денков е подготвило Закон за стратегическо обмисляне, само че той не е бил признат в Народното събрание. „ Ние работим сега по подготовката за това да може когато има устойчиво държавно управление, да се стартира в рисково бързи периоди да се работи за избирането на модела и да се реализира тази толкоз лелеяна Национална тактика за развиване на културата ", уточни министър Тодоров.
Той очерта значимите съгласно него тематики, по които би трябвало да се работи сега, даже преди приемането на тактиката и посоката, в която желаеме културата да се развива отсега нататък.
В театралните изкуства - смяна в Закона за протекция и развиване на културата (ЗЗРК) с смяна на философията на финансирането. Подготвен е законопроект, който ще бъде импортиран в Народното събрание сега, в който той стартира работа. В него е заложено обмисляне на разноски за доста по-големи интервали, с цел да се усили контролът от страна на Министерството на културата; единна система за деловодство, счетоводство, човешки запаси и продажба на билети в държавния бранш в културата, с цел да може Министерството на културата да управлява всичко в действително време.
Промяна за съответно пресмятане на работното време в културния бранш е идващото предложение, както и картографиране на България и стимулиране на развиването и на гостуванията на театралните изкуства в районите, където няма такива, защото огромна част от нацията ни няма достъп до театрални изкуства.
Категоризация на държавните културни институти - значим миг, който ще промени метода на тяхното функциониране; въвеждане на препоръка за културните институти, за техните ръководители и за служителите; основаване на държавна задача за подкрепяне на развиването на предпочитани за нацията области в културата. „ В сегашния миг, удивени от понятието народна власт, ние сме оставили всеки да работи самичък по себе си и всеки да взема решение самичък за себе си кое е значимо и кое - не ", разясни министър Тодоров, наблягайки, че държавната задача се дефинира от страната и държавните културни институти би трябвало да я следват.
В по-дългосрочен проект министър Тодоров сподели, че съгласно него би трябвало да се направи разделяне сред художественото и административното управление на държавните културни институти. Министър Тодоров изрази подозрение, че някой може да даде образец в страна по света, където креативното, административното и финансовото управление са съсредоточени в един човек.
Друг проблем в театралните изкуства, който министър Тодоров уточни, е, че доста от съставите понижават от ден на ден, а чужденците някъде доближават до над 60, 80%. От една страна, това е отлично, че се отваряме пред света, само че изчезват българските фрагменти. Затова би трябвало незабавно да се сътвори осъвременен лист на застрашените специалности в културата, специалности, в които към този момент няма деца, които да учат. Трябва да се сътвори и нормативна мотивация - увеличение стандарта за финансиране за учебните заведения, в които са тези застрашени специалности. Като образец министър Тодоров уточни, че в Националната музикална академия предходната година са кандидатствали единствено двама цигулари, при извънредно улеснените условия за кандидатстване. „ Ние още не осъзнаваме злополуката, пред която сме изправени ", сподели министърът на културата, допълвайки, че обучение, просвета и опазване на здравето са трите най-важни бранша за една нация. В България това са трите бранша на делегиран бюджет, оставени на самоиздръжка надали не, сами да се борят за своето оцеляване, уточни министър Тодоров, като съобщи, че виждаме резултатите във всеки един от тези браншове. А ограниченията, подхванати в този момент, биха се усетили след 10-15 години. „ Затова сме закъснели, няма време и би трябвало да действаме ", безапелационен бе министър Тодоров.
По отношение на самостоятелния бранш, един от главните мотори в културата у нас, министър Тодоров показа, че в Министерството за този бранш няма чиновници, които да дават отговор за него. Той изрази вярата си, че посредством новите електронни регистри на професионалните актьори и експерти в региона на културата, както и осъвременения електронен указател на културните организации, ще се подкрепят тези хора. Министерството към този момент работи по въпроса. Подкрепата ще стане посредством смяна на разпоредбите в Национален фонд „ Култура " и на общинските фондове на културата, също и посредством промени в Закона за меценатството, който сега също на процедура не действа. От една страна, бюджетът за просвета е невисок, а от друга, не даваме опция на частните компании да подкрепят културата, съобщи министър Тодоров.
В бранш „ литература " министър Тодоров уточни, че би трябвало да се заложи обезпечен годишен бюджет за възобновяване фондовете на библиотеките; да се подкрепи дигитализацията на библиотеките и да се основат интерактивни кътове, с цел да могат да се привлекат и младежите. Като добър образец министър Тодоров уточни общинската библиотека в Бургас, където това към този момент е направено.
Спешно да се стартират договаряния с университетите в чужбина за основаване на компетентност „ българистика ", е друго от предложенията на министър Тодоров, съгласно който концепцията е да можем да превеждаме книги от български език. През месец май 2025 година България ще бъде страна на фокус в Подгорица, Черна гора, на техния панаир на книгата, а нямаме книги на техния език, уточни министър Тодоров и зададе реторичния въпрос „ Как желаеме светът да знае тогава за нашите създатели? ". Министърът на културата сложи и въпроса за финансирането на създателите ни и композиторите, което нормално става на основата на цивилен контракти, надлежно мъчно събират стаж за пенсиониране. „ Има решение и ние предлагаме това решение ", сподели министър Тодоров. Според него в Закона за авторското право и сродните му права би трябвало да се вкара обществено обезпечаване за времето на гражданските контракти. „ Имаме фантастични създатели, само че в никакъв случай не сме ги подпомагали и не сме правили по този начин, че светът да знае за тях, само че те са тихи и по тази причина там няма кавги ", добави министър Тодоров.
Спешно осъвременяване и привеждане в електронен тип на Регистъра на читалищата е идващото предложение на министър Тодоров, като съгласно него би трябвало да се трансформират и критериите за читалищата, да се вкарат критерии за повърхност и за наложителни действия. Финансирането на читалищата също следва да се промени съгласно министър Тодоров - съгласно категорията, обвързано с повърхност, щат и активност.
В региона на музеите и галериите е нужна напълно нова подредба, защото актуалната е фиктивна и неработеща, съобщи министър Тодоров, давайки образец с броя и другите типове музеи, някои от които се подкрепят от страната, а други - не. Проблемът с огромните археологически обекти и ръководството им също би трябвало да се реши, сподели министър Тодоров, тъй като прехвърляйки обектите за ръководство към общините и районните музеи, страната не обезпечава нужното финансиране за това. Освен това в този момент не се обезпечават средства за нови експозиции, а музеите би трябвало да аплайват на конкурсен принцип и да са самодейни, в случай че желаят да осъществят сходни планове. Обновяването на фондовете е обвързано и с конкурентоспобността на музеите и галериите ни, уточни министър Тодоров.
В археологията би трябвало напълно да се промени програмата за финансиране, безапелационен бе министър Тодоров, като описа по какъв начин все още протичат сесиите за финансиране. Идеята му е да се премине към дълготраен цикъл за финансиране в археологията и към категоризация на археологическите обекти взаимно с Българска академия на науките, с установяване на национално значимите, които наложително би трябвало да бъдат финансирани. На Българска академия на науките МК ще разчита да класифицира и обектите по симптом кои са значими от научна и кои - от културна позиция, защото за втория тип би трябвало да има наложителна социализация. „ Ролята на тези обекти е нацията ни да се почувства горда и да докараме културен туризъм, а не можем да стигнем до такава степен ", акцентира министър Тодоров.
По отношение на участието ни в ЮНЕСКО министър Тодоров уточни, че би трябвало да изпълним семейството на 47-ата сесия на Комитета по международно завещание на ЮНЕСКО и има доста хора, които са срещу в България, тъй като считат, че страната ни няма потенциала за това. „ За мен това е обидно ", сподели министър Тодоров. Той уточни, че желае по време на тази сесия да определим и нови обекти за кандидатстване за регистриране в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО, подавайки като хрумвания Комплексния праисторически обект Провадия-Солницата, Епископската базилика на Филипопол, наричана още Голяма базилика, старите ни столици - Плиска и Преслав. Министър Тодоров разгласи, че би трябвало да се изготвят и нови правила по отношение на проектите за запазване и ръководство, като даже сега законът и наредбата не са синхронизирани, по тази причина и при разработване на новите правила би трябвало да бъдат ангажирани общините и Националния институт за недвижимото културно завещание (НИНКН). Обектите ни в ЮНЕСКО са длъжни да имат такива проекти, само че нямат, сподели министър Тодоров.
По тематиката „ Бранд България ", отворена преди година от Мария Габриел, министър Тодоров сподели, че имаме „ тежка потребност от основаване на обединителна форма за плановете и обектите, които способстват за имиджа и самочувствието на нашата нация ". Трябва да създадем цифрово пространство за обектите и събитията, които са част от „ Бранд България ", уточни още министър Тодоров, който е разговарял със свои сътрудници от прилежащи страни за основаването и на общо цифрово пространство на събитията и обектите в региона на културата.
В интернационален проект България има 11 културни института по света, като всеки един работи съгласно визията на шефа си и съгласно средствата, които им отпускаме, в случай че им ги отпуснем, уточни министър Тодоров, пояснявайки, че всеки от тези институти е „ подложен на оцеляване ". Той ги съпостави с институти като „ Сервантес ", „ Гьоте Институт ", Френския институт. „ Моя цел е основаването на един Български културен институт и всички сегашни институти да се трансфорат в негови филиали, с цел да се води единна културна политика на Република България ", посочи министър Тодоров. Целите за него на този културен институт са две - поддържане на българското себеусещане на българите, живеещи в чужбина и разпространение на българската просвета пред непознатите народи. Разкриването на Български културни институти в прилежащите ни страни, както и във всички страни, където има български малцинства, са също измежду предпочитаните ни задания в региона на културната дипломация, съгласно министър Тодоров.
Разделяне на културния календар на Министерството на културата на две - Национален културен календар и Информативен културен календар, предложи още министър Тодоров. Така значимите за страната ни събития в народен проект ще бъдат предпочитано финансирани. За образец министър Тодоров даде балетния конкурс във Варна и компликациите при неговото възобновяване.
Финансирането на фолклорните сформира и техният статут бе различен проблем, посочен от министър Тодоров. Те би трябвало да станат районни културни институти, с цел да могат да са по-видими, да извършват по-добре активността си и да са по-добре финансирани, сподели министър Тодоров.
Необходимост от картографиране на театралните пространства в България, картографиране на постройките на културното завещание, правене на паспортизация на тези здания са също задания от незабавен порядък съгласно министър Тодоров. Освен това следва да се сътвори стратегия за привеждане на театралните пространства в синхрон с европейския стандарт, признат през 2020 година, защото нито едно театрално пространство у нас сега не дава отговор на европейските условия, добави министърът на културата.
Като най-болезнени в бранш „ просвета " тематики министър Тодоров дефинира общо 4. По думите му е нужна цялостна промяна в Министерство на културата. Например, Министерството на културата дава отговор за медиите, а няма отдел, който да прави тази активност. Няма и отдел за цифровизация, а ПВУ е ориентирано главно към дигитализацията. Освен това следва да се направи прегрупиране на дирекциите по смисъла на тяхната активност - в този момент, да вземем за пример, дирекцията, която дава отговор за театрите и оперите, дава отговор и за учебните заведения по изкуствата и по културата. Или пък читалищата са в една дирекция с европейските планове и интернационалната активност.
За да може да се върне контролът на Министерството върху разнообразни действия, съгласно министър Тодоров, е належащо и възобновяване на центровете за изкуства, които съществуваха допреди към 15 години. „ Те бяха съвършен модел, който действа в Европа и на всички места по света ", уточни министър Тодоров.
НИНКН би трябвало също да се преформатира изцяло. Малко чиновници дават отговор за към 40 000 обекта. Бройките, които министър Тодоров съумя да издейства за института, са извънредно незадоволителни, а съгласно него би трябвало да се възстановят и районните му центрове. Спешна цифровизация на архива на НИНКН е също значима задача.
В ИА „ Национален кино център " министър Тодоров уточни, че би трябвало да се сътвори така наречен „ камбанен принцип на оценяването " на филмите - т.е. да се отстраняват крайните оценки. Въвеждане на двупистово финансиране за арт киното и за комерсиалното кино, както и да се вкара правилото за авансово осъществяване, са измежду другите оферти на министър Тодоров.
За Национален фонд „ Култура " министър Тодоров също предлага смяна на модела на съуправление през смяна в ЗЗРК, за по-бързи и съответни решения и отбягване на спорове на ползи. Да се сътвори предпочитано финансиране за записаните професионални актьори и културни организации, предлага още министър Тодоров. „ Идеята не е да покажем какъв брой доста хора или организации финансираме и да ги финансираме, тъй че нищо да не могат да създадат. При дефицит на финансиране, дано финансираме по-малко на брой, само че да ги финансираме с повече ", предложи министър Тодоров. Райониране на страната и предпочитано финансиране за районите, в които има незадоволително културни събития, е още една от нуждите съгласно културния министър.
Министър Тодоров приказва и за смяна в ЗЗРК за основаване на общинските фондове „ Култура ", които и в този момент съществуват, само че са пожелателни и това се оказва голям проблем при въвеждането на Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Според него би трябвало Национален фонд „ Култура " да подкрепя общинските фондове „ Култура " с стратегия за съфинансиране от НФК на планове, утвърдени от общинските фондове. Така, по думите му, страната ще подкрепя значимите за общините събития.
Министър Тодоров съобщи, че може да продължи още доста, само че есенцията на това, което желае да каже, е следната: „ Културата е в рецесия. Не от в този момент. Културата е в рецесия от доста години. Но, както бе казано преди 30 години на Кръглата маса на политиците, първо да оправим стопанската система, след това ще мислим за културата. Икономиката не я оправихме, в случай че продължаваме по този начин, ще оправим, в различен един смисъл, нацията, тъй като нацията без културата не е нация. И работата на това министерство ще бъде отсега нататък точно тази - да работим за културата на нацията. Не да следим кой какво прави, ще създадем органи, които да наблюдават това. Но да задаваме посоката и да следим, че по тази посока се върви ", приключи разбора си министър Тодоров.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ