Защо децата ни не трябва да се учат отлично?
За мен, както и за доста други хора, ученето в университета мина с твърдото разбиране, че оценките вземат решение всичко.
Преподавателите и родителитетвърдяха, че високата успеваемост открива пред теб всички порти. Високият бал е ключът към сполучлив живот.
И аз имах вяра сляпо в думите им…
Помня времето, когато ученето ме довеждаше до полуживо положение, единствено и единствено да получа висока оценка на изпита.
И ми се струваше, че всичко това има смисъл, само че сега… не желая детето ми да учи по този начин настойчиво както неговия татко. Звучи необичайно, само че в този момент ще обясня позицията си.
1. Никой и в никакъв случай не ме е питал за оценките ми
Нито един шеф в никакъв случай не се е интересувал от оценките ми в университета!
В нито една автобиография не съм срещал рубрика „ успеваемост “, само че във всички без изключения имаше наложителна точка – „ предходен опит “.
Удивителен е и фактът, че навиците ми на компютъра и спортните ми постижения ми придават повече „ тежест “ при намирането на работа, в сравнение с петицата в студентската брошура.
2. Забравих всичко, което съм учил в университета.
Паметта ми е устроена по извънреден метод, аз забравях целия материал незабавно след изпита. Когато за първи път отидох на процедура, разбрах, че за всички години в университета по този начин и не съм научил нищо.
И въпреки оценките ми да говореха за противоположното, в главата ми беш цялостна каша, парченца познания, които не знаех по какъв начин и къде да приложа.
Както се оказа, петте години в университета на чудесно равнище не ми даваха никакви преимущества пред другите „ по-малко “ образовани хора.
В последна сметка, за първите процедура получих повече потребни познания и получих повече професионални привички, в сравнение с за всичките предходни пет години, в които преследвах положителни оценки.
Та струваше ли си да се напъвам всички тези години?
3. „ Добрите оценки “ навредиха на здравето ми
Ако някой може да научи всичко от раз, то аз не съм от тези хора. За да „ влея “ в главата си знанията, ми се постановяваше да „ назубря “ наизуст материала. Преди сесията учех по 12-15 часа в денонощие. Помня по какъв начин се облягах върху хората в публичния превоз, тъй като бях мощно недоспал.
Заради хроничната ми отмалялост спадна моята работливост, знанията не влезнаха в главата, ръцете ми не ме слушаха, денят преминаваше като в мъгла.
Днес се удивлявам на своето твърдоглавие, упоритост и неизменност – посредством мощ се карах да върша нещо, от което ми ставаше зле. И съм уверен, че не мога да повторя този „ героизъм “ още веднъж.
4. Нямах време за други хора
В университета имах куп благоприятни условия да си направя мрежа от потребни запознанства. Но и това не направих.
Ученето и мислите за ученето заемаха на практика цялото ми време, не ми стигаше даже за персоналните каузи и срещи с другари.
Може би най-ценната опция, която предлага университетът е мрежата от запознанства. Университетът е плацдарм за нови връзки и инспекция на своите качества да завържите нови запознанства и да поддържате връзки.
Забелязах следния забавен факт, че хората, които бяха „ душата на компанията “ във времената на учене, през днешния ден са добре устроени в живота. Макар рядко да ходеха на лекции…
Ако имах още един късмет, бих предпочел по-малко да зациклям върху ученето, а повече време да отстранявам на студентските придвижвания, мероприятия, купони.
5. Всичко, което през днешния ден ми носи пари, съм научил отвън университета
Обучението е дейно единствено тогава когато има интерес. Съвременното обучение убива този интерес, цялостни главата с всевъзможни теоретични обстоятелства, които в никакъв случай няма да намерят приложение в действителния живот.
Понякога, гледайки Discovery, за час узнавам повече, в сравнение с за 15 години учене.
Така научих британски единствено за 1,5 година, когато демонстрирах интерес към него. Между другото, „ пробвах “ да го изучавам 8 години в учебно заведение и още 5 години в университета.
Ето препоръките, които ще дам на сина, когато тръгне на учебно заведение:
Разликата сред 4 и 5 е толкоз дребна, че надали ще окаже съществено въздействие на качеството ти на живот. Но с цел да имаш 5, би трябвало да отделяш надалеч повече време и старания. Струва ли си?
Заплатата ти ще зависи от навиците ти, а не от оценките върху лист хартия. Трупай опит, а не оценки, Колкото повече опит имаш в разнообразни области, толкоз по-скъпо ще струваш.
Дипломата няма да ти даде осезаеми преимущества, което не може да се каже за авторитетните познати. Отдели повече внимание на нови запознанства и на връзката с другите хора, точно те са способни да отворят вратите ти към света, а не някаква тапия.
Занимавай се с това, с което има смисъл за теб, а не с това, което чакат другите. Само посредством интерес ще станат вероятни всички твои велики планове.
Повдигнах доста сериозен въпрос и съм уверен, че ще има хора, които са съгласни с мен и такива, които не са съгласни.
