Деканът на Богословския факултет: Стремим се за 100-годишнината ни ремонтът да бъде завършен
„ За мен е значимо следващата година Богословският факултет да придобие един хубав тип, тъй като става на 100 години. Тази постройка е издигната като знак на Българската екзархия и в тези години е била най-красивата и най-скъпата постройка в центъра. Затова се стремим през 2023г. ние да имаме нова постройка “. Това съобщи в изявление за БГНЕС деканът на Богословския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ доцент доктор Ивайло Найденов.
„ В този смисъл не е добре да бързаме, а да целим да се направи всичко както би трябвало, тъй като по фасадата има доста елементи, които би трябвало да бъдат пипнати, всички тези плочки са направени особено за нея. Има медальони с лицата на духовници, които имат отношение към нашата независимост, тъй че по-добре да създадем нещата детайлно. Опитваме се ремонтните действия да се случват до момента в който сме вътре в постройката, т.е. образователният развой продължава, за което спомага положителната съгласуваност сред строителите и проектантите “, разяснява още той.
Деканът на факултета изясни, че процесът по обновяването на факултета се е забавил поради това, че планът е изработен доста от дълго време. „ Този план би трябвало да се осъвремени, има промени, които са се случили в това време, има и хора, взели участие в него, които към този момент не са сред нас, тъй че тези неща като ги съберете, са причина за закъснение. Ние не приказваме обаче за трагични забавяния, работата върви, само че просто в крачка се вземат решение тези проблеми “, уточни още доцент Найденов и описа, че през първото десетилетие на новия век се е осъзнала нуждата от ремонт за подсигуряването на постройката като структура. „ Освен подпочвените води под факултета, трамвайните линии и метрото бяха компрометирали значително основите. Като прибавите и наводнението в едно от пространствата, което се използваше за ресторант, се стигна до заключението, че постройката е компрометирана откъм основите. Първоначалният опит за ремонт стартира през 2009г., Светият синод като притежател на постройката изготви план, само че той не беше осъществен, защото парите не стигнаха. Едва десетина години по-късно благодарение на Министерски съвет започнахме ремонтните действия, като те са свързани в началото единствено с подсилване на постройката. Това нещо към този момент е направено-цялата постройка е снабдена с бетонни шайби, които стартират от основата и стигат до покрива, като задачата е по този метод да се укрепи постройката “, изясни деканът и продължи: Резултатът е осезателен, по този метод постройката не шава, когато минава наоколо трамвай, а и преди при всяко едно земетресение, където и да е, се усещаше по какъв начин вратите се отваряха, библиотеката зад мен се отваряше и това беше сигнал, че нещо не е наред. Сега към този момент това е преодоляно и живеем и учим в една постоянна постройка, издръжлива на високи равнища на земетресение - до 9 по Рихтер.
На въпрос на БГНЕС дали покриването на постройката с винилово платно е помогнало за предотвратяване на постройката от в допълнение рушене, доцент доктор Найденов посочи, че покривът няма нищо общо със сигурността на постройката. „ Той беше също злепоставен заради обстоятелството, че през годините са спускани предпазни платна, с цел да не падат предмети на открито, тези платна са били захващани за покрива, тъй като имаше съществени течове. Дали това фолио играе някаква роля не мога да кажа, само че знам, че се прави по най-новите технологии на ремонт на покривни площи, тъй че най-вероятно то има своята роля “, акцентира още Ивайло Найденов. „ Всъщност преди да се направи ремонт на фасадата е разумно да се направи ремонт на покрива. Тази активност се позабави, тъй като имаше дълги разногласия за възобновяване на купола, само че в последна сметка се стигна до една концепция да се направи главен ремонт на покрива “, изясни още той.
На въпроса каква сума ще е нужна за ремонт на факултета, деканът отговори, че по време на последното държавно управление на ГЕРБ бяха отпуснати 2,6 млн. лева, която сума е отишла за противоземетръсни шайби, както и за дограмата, която към този момент е реалност. „ Оттук нататък парите, постъпващи от Министерски съвет могат да се видят, те са гласувани в бюджета, както и целева сума от Светия синод “, означи още деканът на Богословския факултет доцент доктор Ивайло Найденов. /БГНЕС
„ В този смисъл не е добре да бързаме, а да целим да се направи всичко както би трябвало, тъй като по фасадата има доста елементи, които би трябвало да бъдат пипнати, всички тези плочки са направени особено за нея. Има медальони с лицата на духовници, които имат отношение към нашата независимост, тъй че по-добре да създадем нещата детайлно. Опитваме се ремонтните действия да се случват до момента в който сме вътре в постройката, т.е. образователният развой продължава, за което спомага положителната съгласуваност сред строителите и проектантите “, разяснява още той.
Деканът на факултета изясни, че процесът по обновяването на факултета се е забавил поради това, че планът е изработен доста от дълго време. „ Този план би трябвало да се осъвремени, има промени, които са се случили в това време, има и хора, взели участие в него, които към този момент не са сред нас, тъй че тези неща като ги съберете, са причина за закъснение. Ние не приказваме обаче за трагични забавяния, работата върви, само че просто в крачка се вземат решение тези проблеми “, уточни още доцент Найденов и описа, че през първото десетилетие на новия век се е осъзнала нуждата от ремонт за подсигуряването на постройката като структура. „ Освен подпочвените води под факултета, трамвайните линии и метрото бяха компрометирали значително основите. Като прибавите и наводнението в едно от пространствата, което се използваше за ресторант, се стигна до заключението, че постройката е компрометирана откъм основите. Първоначалният опит за ремонт стартира през 2009г., Светият синод като притежател на постройката изготви план, само че той не беше осъществен, защото парите не стигнаха. Едва десетина години по-късно благодарение на Министерски съвет започнахме ремонтните действия, като те са свързани в началото единствено с подсилване на постройката. Това нещо към този момент е направено-цялата постройка е снабдена с бетонни шайби, които стартират от основата и стигат до покрива, като задачата е по този метод да се укрепи постройката “, изясни деканът и продължи: Резултатът е осезателен, по този метод постройката не шава, когато минава наоколо трамвай, а и преди при всяко едно земетресение, където и да е, се усещаше по какъв начин вратите се отваряха, библиотеката зад мен се отваряше и това беше сигнал, че нещо не е наред. Сега към този момент това е преодоляно и живеем и учим в една постоянна постройка, издръжлива на високи равнища на земетресение - до 9 по Рихтер.
На въпрос на БГНЕС дали покриването на постройката с винилово платно е помогнало за предотвратяване на постройката от в допълнение рушене, доцент доктор Найденов посочи, че покривът няма нищо общо със сигурността на постройката. „ Той беше също злепоставен заради обстоятелството, че през годините са спускани предпазни платна, с цел да не падат предмети на открито, тези платна са били захващани за покрива, тъй като имаше съществени течове. Дали това фолио играе някаква роля не мога да кажа, само че знам, че се прави по най-новите технологии на ремонт на покривни площи, тъй че най-вероятно то има своята роля “, акцентира още Ивайло Найденов. „ Всъщност преди да се направи ремонт на фасадата е разумно да се направи ремонт на покрива. Тази активност се позабави, тъй като имаше дълги разногласия за възобновяване на купола, само че в последна сметка се стигна до една концепция да се направи главен ремонт на покрива “, изясни още той.
На въпроса каква сума ще е нужна за ремонт на факултета, деканът отговори, че по време на последното държавно управление на ГЕРБ бяха отпуснати 2,6 млн. лева, която сума е отишла за противоземетръсни шайби, както и за дограмата, която към този момент е реалност. „ Оттук нататък парите, постъпващи от Министерски съвет могат да се видят, те са гласувани в бюджета, както и целева сума от Светия синод “, означи още деканът на Богословския факултет доцент доктор Ивайло Найденов. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ