Военният историк Мишо Йорданов: Денят на храбростта винаги е бил един от най-важните празници за мен, защото целият ми живот е свързан с армията
За мен Денят на храбростта постоянно е бил един от най-важните празници, тъй като целият ми живот е обвързван с армията. През последните години празникът от ден на ден и повече избледнява, което евентуално се дължи на обстоятелството, че тук се смесват малко ритуалите, тъй като празникът е и набожен, и професионален, боен, и битов. Това разбъркване сякаш лека-полека стартира да измества блясъка на 6 май, на Празника на армията. И когато приказваме за честването и когато приказваме за приемствеността, тъкмо тази последователност стартира да се губи. Това сподели военният историк Мишо Йорданов в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " .
По думите му единствено до преди 6 години на парада в чест на 6 май излизаха към 1600 боеца с огромно количество бойна техника, и блян е бил да се покаже на народа, че има една мощна войска, която го пази. " Когато намалиш тази мощ, когато намалиш показността, когато намалиш представителността, не се получава същия резултат, който би се получил, в случай че нещата стоят в оня тип, в който са били. Или в случай че желаеме да го представим по нов метод, би трябвало да измислим подобен обред, който да демонстрира армията ни като нов. "
Ритуалът за 6 май в празничната система за армията е да се направи водосвет на бойните флагове, като във всеки гарнизон има разнообразни ритуали. " Навсякъде по друг метод празнуват правника, а не по един строго одобрен войнски обред. Армията за това е войска, тя има строго написани правила и би трябвало да се движат по нея ", сподели той и добави, че е редно на церемониал да се обличат парадната форма, а не ежедневните камуфлажни облекла.
" А що се касае до това да се показва армията, добре е този церемониален марш, който се направи и в Шумен, и другите гарнизони, е хубаво, когато имаме церемониален марш, с изключение на дежурното слово, с изключение на успехите на Българската войска, с изключение на приноса на Българската войска, да се покаже по някакъв метод и историята на този Срещен марш, който звучи когато началникът на гарнизона приема строените блокове. Това са нещата, които би трябвало да останат в паметта на хората. "
Една от забавните обичаи са седемте удара с барабани, при които оркестърът отброява на глас седемте най-големи победи на Българската войска, описа още военният историк. " Когато на вечерната Тържествена заря-проверка има един миг, в който след команда барабаните стартират да отброяват: " Раз, два, три, четири, пет, шест, седем ", това отразява седемте огромни победи, паметни победи на Българската войска, започвайки от Аспарух при Онгъла в 681 година, минавайки през 813 година успеха на Крум във Върбишкия проход и обезглавяването на император Никифор, по-късно грандиозната победа на Симеон в 917 година в август месец при Ахелой, по-късно в 1205 година когато се срещаме с рицарската войска на Балдуин, Калоян реализира победа при Одрин, в 1230 година Иван Асен II побеждава Теодор Комнин при Клокотница и минаваме през 1913 година Одрин, с цел да стигнем в 1945 година Дравската епопея. "
Според полк. Йорданов честването на 9 май единствено като Ден на Европа, а не и Ден на успеха е погрешно и неглижира подвига на тези български войни, паднали по време на Втората международна война. " Аз съм човек от по-старите генерации към този момент, само че виждам по какъв начин и младите генерации нямат нужните познания за празника, нямат нужните познания за войнските ритуали, и сякаш ние не можем да им ги покажем тези неща. "
По думите му единствено до преди 6 години на парада в чест на 6 май излизаха към 1600 боеца с огромно количество бойна техника, и блян е бил да се покаже на народа, че има една мощна войска, която го пази. " Когато намалиш тази мощ, когато намалиш показността, когато намалиш представителността, не се получава същия резултат, който би се получил, в случай че нещата стоят в оня тип, в който са били. Или в случай че желаеме да го представим по нов метод, би трябвало да измислим подобен обред, който да демонстрира армията ни като нов. "
Ритуалът за 6 май в празничната система за армията е да се направи водосвет на бойните флагове, като във всеки гарнизон има разнообразни ритуали. " Навсякъде по друг метод празнуват правника, а не по един строго одобрен войнски обред. Армията за това е войска, тя има строго написани правила и би трябвало да се движат по нея ", сподели той и добави, че е редно на церемониал да се обличат парадната форма, а не ежедневните камуфлажни облекла.
" А що се касае до това да се показва армията, добре е този церемониален марш, който се направи и в Шумен, и другите гарнизони, е хубаво, когато имаме церемониален марш, с изключение на дежурното слово, с изключение на успехите на Българската войска, с изключение на приноса на Българската войска, да се покаже по някакъв метод и историята на този Срещен марш, който звучи когато началникът на гарнизона приема строените блокове. Това са нещата, които би трябвало да останат в паметта на хората. "
Една от забавните обичаи са седемте удара с барабани, при които оркестърът отброява на глас седемте най-големи победи на Българската войска, описа още военният историк. " Когато на вечерната Тържествена заря-проверка има един миг, в който след команда барабаните стартират да отброяват: " Раз, два, три, четири, пет, шест, седем ", това отразява седемте огромни победи, паметни победи на Българската войска, започвайки от Аспарух при Онгъла в 681 година, минавайки през 813 година успеха на Крум във Върбишкия проход и обезглавяването на император Никифор, по-късно грандиозната победа на Симеон в 917 година в август месец при Ахелой, по-късно в 1205 година когато се срещаме с рицарската войска на Балдуин, Калоян реализира победа при Одрин, в 1230 година Иван Асен II побеждава Теодор Комнин при Клокотница и минаваме през 1913 година Одрин, с цел да стигнем в 1945 година Дравската епопея. "
Според полк. Йорданов честването на 9 май единствено като Ден на Европа, а не и Ден на успеха е погрешно и неглижира подвига на тези български войни, паднали по време на Втората международна война. " Аз съм човек от по-старите генерации към този момент, само че виждам по какъв начин и младите генерации нямат нужните познания за празника, нямат нужните познания за войнските ритуали, и сякаш ние не можем да им ги покажем тези неща. "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ