Явлението Греъм Потър и Брайтън & Хоув Албиън
За мен Брайтън е „ най-тренираният “ тим във ВЛ! Може би понятието звучи предизвикателно, само че съм задължен да поясня какво влагам в него. Брайтън е състав, който демонстрира еднакъв жанр, без значение от това кои футболисти са на терена. За какъв брой тимове бихте могли да кажете това? И тук не става дума дали е по-добър или по-лош от другите сформира. Говорим единствено за това, че без значение кои играчи са на игрището, ние знаем по какъв начин ще играе Брайтън. Поради това взех решение да подходя малко друго в тази ситуация и да прегледам представянето на Брайтън, пробвайки се да намеря доказателство в числата, които разказват играта им. Текстът е дълъг, поради уточненията на понятията, които употребявам, само че молбата ми е от самото начало да си повтаряте, че Греъм Потър направи това с играчи, които нямат нищо общо със статута на звезди, а рекордният трансфер на Брайтън е 20.70 милиона паунда.
xG – чудовището
За да не разказвам в елементи понятието „ предстоящи голове “ (xG), тъй като ще ни трябват 20 страници, ще опиша в резюме какво значи, с цел да имаме основа, върху която да разсъждаваме. Създадена е цяла философия (xG-философия), която базира разбора на даден мач върху избрани правила и цифри, а не просто на мнение. Нямам концепция дали това ще ви покаже какъв брой е постоянна тази философия, само че по нея работят букмейкърите, а при тях грешките са сведени до най-малко, по простата причина, че биха им коствали пари. Съвсем в резюме xG е аналитична оценка на качеството на основаното състояние пред противниковата врата и опцията то да бъде реализиарно. Спирам до тук, само че който желае, може да откри обилие от клипове и текстове по тематиката.
Брайтън е описван като xG-чудовище! Причините са, че съгласно разбора на основаните положения предишния сезон, отборът трябваше да е вкарал 53.82 гола, само че вместо това действителните попадения бяха 40, което е разлика от над 13 единици. За да видите какъв брой огромен е казусът, ще дам образец с шампионския сезон на Ливърпул, когато тяхната успеваемост бе неповторима. Тогава xG-то на мърсисайдци бе 75.19, а действителните им голове бяха 85, което бе отклоняване от 9.81 единици. Ние говорихме за неповторимия Ливърпул (и си беше така), само че вижте какъв брой в действителност неефикасен бе Брайтън, в случай че бъде преценяван със същите индикатори.
Пиша всичко това, тъй като през сегашния сезон, „ Чайките “ са на друг стадий в развиването си. В момента те са свалили разликата сред предстоящите и действителните вкарани голове до 3.76 единици. Да, те още веднъж осъществят по-малко попадения, в сравнение с анализите им дават, само че това е голям напредък в успеваемостта пред противниковата врата. А това ги води общо взето в средата на класирането, до момента в който предишния сезон бяха измежду изпадащите. Представете си, в случай че стигнат до това действителните им голове да изпреварят предстоящите! Те ще са в борбата за топ 6. За да сме прецизни дано кажем, че и в „ предстоящите позволени голове “ (това е същият индикатор, само че пред тяхната врата) Брайтън има напредък. През предишния сезон имат -6.09 гола разлика. Това значи, че са позволили 6.09 гола повече в сравнение с анализите демонстрират, че е трябвало. Сега към този момент са в позитивната част на това съпоставяне и позволяват 2.85 гола по-малко, в сравнение с би следвало съгласно аналитичната оценка.
Стилът на игра
Брайтън е един от съставите, които пробва да подлага съперника на напрежение чрез притежаване на топката. Когато я изгубят, те могат да опитат пресиращи дейности, само че това не постоянно се прави или получава. Нека проследим някои модели в играта им, като прибавим и цифри към тях.
1. Владеене на топката. Видимо по време на мачовете, това е един детайл в играта, които е от извънредно значение за състава на Греъм Потър. През предишния сезон Брайтън е владеел топката приблизително по 51.3% на мач (10-то постижение), в този момент към този момент има 56.1%, което е четвърто достижение в лигата все още. Пред тях са единствено Манчестър Сити, Ливърпул и Челси. Нямам по какъв начин да не се възхитим на работата на Греъм Потър!
2. Продължителност на офанзивите. Може да бъдат измерени броя офанзиви, в които всеки тим във ВЛ има 10 или повече подавания. И в това отношение Брайтън е четвърти с 292 до този миг, като още веднъж изостава единствено от топ 3 – Манчестър С, Челси и Ливърпул. Ако още малко се задълбочим в представянето на тима и потърсим броя офанзиви с 10 или повече подавания, само че към този момент приключили с удар или най-малко с едно допиране вътре в наказателното поле на съперника, ще получим забавен резултат. Тук Брайтън има 53 такива офанзиви, като към този момент отстъпва на 6 тима – към топ 3 тук се прибавят и Арсенал, Тотнъм и Манчестър Ю в този ред.
Не мога да се въздържа от коментар и ще напомня нещо, което постоянно се цитира. Всеки треньор би трябвало да направи по този начин, че да закара топката до финалната третина на игращето, а там към този момент самите играчи с самостоятелната си класа би трябвало да завършат офанзивата. Тук ясно се вижда положителната работа на Потър и неналичието на самостоятелна класа, което не е учудващо и към този момент бе изтъкнато.
3. Ефективността в нахлуване. Броят удари и надлежно точни удари, разграничен на 90 минути ни дава опция да приравним индикаторите от предишния и сегашния сезон в това отношение. Тук може даже да се върнем към xG-философията и първата част на този текст, с цел да видите качеството на тези удари, само че тук ще прибавим и количествените измерения. През предишния сезон Брайтън има 12.53 удара приблизително на 90 минути футбол (7-мо постижение), като от тях 3.39 са точните (15-то постижение). Сега стояностите са надлежно 12.63 удара (8) и 3.64 (12). Почти няма разлика, само че качеството на основаните положения към този момент е друго.
4. Как нападат във финалната третина? Нека разгледаме четири разнообразни индикатора!
– пасове, които непосредствено водят до завършващ удар. През предишния сезон Брайтън държи седмото място с 9.18 приблизително на мач, в този момент са 9.09, което значи, че тук няма смяна.
- подавания, които вкарват топката във финалната третина. През предишния сезон са 28.52 на мач, а в този момент са 29.59. Отново смяната е минимална, в случай че въобще я има.
- точни подавания в наказателното поле. 10.02 през предишния сезон против 9.36 в този момент. Тук даже се следи понижаване.
- прогресивни подавания. Това са пасове, които придвижват топката с най-малко 10 метра по посока на противниката врата. 32.94 преди година против 32.63 в този момент.
Всеки от тези индикатори приказва, че в стила на игра няма смяна, само че в случай че се върнем към xG-то, което отразява качеството на основаните положения, тогава виждаме друга успеваемост от нападението. И няма нови хора в офанзивата, тъй че тук приказваме за треньорска работа. Почти същите играчи се оправят към този момент надалеч по-добре. Вероятно бихме могли и да навлезем в още по-сериозни разбори, само че към този момент ще спра.
Най-важният състезател
Ясно е, че с цел да се противопоставиш на Брайтън, би трябвало да направиш тъй че да не разиграват топката, а в случай че въпреки всичко го вършат, тъй като не е допустимо да го спреш напълно, се постанова да елиминираш моделът им на изнасяне и разиграване. Често по време на мачове на „ синьо-белите “ ще видите съперникът да употребява един забавен детайл – позиционирането на играчите, когато „ Чайките “ владеят. Идеята съвсем постоянно е Брайтън да подава топката към дясната си зона. Причината за всичко това е неповторимият Марк Кукурея, който бе платен през лятото за 16 милиона паунда и играе като ляв защитник. Нека изброя единствено няколко от най-важните неща:
- брой подавания – Кукурея е с 1005 (най-много в състава)
- общата отдалеченост, на която с негови подавания се придвижва топката в която и да е посока от страна на Брайтън, е 16516 метра (трето достижение в тима след централният бранител Луис Дънк и вратаря Робърт Санчес).
- общата отдалеченост, само че към този момент към противниковата врата, на която се придвижва топката след негови подавания е 5882 метра, което е най-хубавото достижение за полевите играчи в състава.
- най-вече къси подавания (между 5 и 15 ярда) при успеваемост 91.8%. Предвид неговата позиция (ляв бранител) той взе участие в изнасянето на топката и подготовката на офанзивите, което най-много се случва в първите две третини на полето от позиция на Брайтън.
- подавания, които вкарват топката във финалната третина – 64 за него, което е второ достижение в тима
- пасове, непосредствено водещи до удар – 27 за него, което е трето достижение в клуба.
- точни подавания в наказателното поле – 27 за него, което е още веднъж второ достижение в тима
- точни центрирания, които вкарват топката в наказателното поле – 12 за него, най-хубав в състава и то с разлика то 3 такива пред втория Паскал Грос.
- прогресивни подавания. Това са пасове, които придвижват топката с най-малко 10 метра по посока на противниката врата. Тук Кукурея има 93 такива, което е най-малко с 10 повече от всеки различен футболист на Брайтън.
Мисля, че е ясно за какво всички съперници на Брайтън не престават да се пробват да „ отделят “ лявата зона на Брайтън.
Брайтън се пробва да създде тим, който да влезе в топ 6 на Висшата Лига без да употребява звезди или големи финансови запаси. Дори и единствено поради това е извънредно забавно да се види какво ще стане с този план. Но напредъкът този сезон е неповторим е ме кара да чакам всеки дуел на състава с неприкрит интерес.
xG – чудовището
За да не разказвам в елементи понятието „ предстоящи голове “ (xG), тъй като ще ни трябват 20 страници, ще опиша в резюме какво значи, с цел да имаме основа, върху която да разсъждаваме. Създадена е цяла философия (xG-философия), която базира разбора на даден мач върху избрани правила и цифри, а не просто на мнение. Нямам концепция дали това ще ви покаже какъв брой е постоянна тази философия, само че по нея работят букмейкърите, а при тях грешките са сведени до най-малко, по простата причина, че биха им коствали пари. Съвсем в резюме xG е аналитична оценка на качеството на основаното състояние пред противниковата врата и опцията то да бъде реализиарно. Спирам до тук, само че който желае, може да откри обилие от клипове и текстове по тематиката.
Брайтън е описван като xG-чудовище! Причините са, че съгласно разбора на основаните положения предишния сезон, отборът трябваше да е вкарал 53.82 гола, само че вместо това действителните попадения бяха 40, което е разлика от над 13 единици. За да видите какъв брой огромен е казусът, ще дам образец с шампионския сезон на Ливърпул, когато тяхната успеваемост бе неповторима. Тогава xG-то на мърсисайдци бе 75.19, а действителните им голове бяха 85, което бе отклоняване от 9.81 единици. Ние говорихме за неповторимия Ливърпул (и си беше така), само че вижте какъв брой в действителност неефикасен бе Брайтън, в случай че бъде преценяван със същите индикатори.
Пиша всичко това, тъй като през сегашния сезон, „ Чайките “ са на друг стадий в развиването си. В момента те са свалили разликата сред предстоящите и действителните вкарани голове до 3.76 единици. Да, те още веднъж осъществят по-малко попадения, в сравнение с анализите им дават, само че това е голям напредък в успеваемостта пред противниковата врата. А това ги води общо взето в средата на класирането, до момента в който предишния сезон бяха измежду изпадащите. Представете си, в случай че стигнат до това действителните им голове да изпреварят предстоящите! Те ще са в борбата за топ 6. За да сме прецизни дано кажем, че и в „ предстоящите позволени голове “ (това е същият индикатор, само че пред тяхната врата) Брайтън има напредък. През предишния сезон имат -6.09 гола разлика. Това значи, че са позволили 6.09 гола повече в сравнение с анализите демонстрират, че е трябвало. Сега към този момент са в позитивната част на това съпоставяне и позволяват 2.85 гола по-малко, в сравнение с би следвало съгласно аналитичната оценка.
Стилът на игра
Брайтън е един от съставите, които пробва да подлага съперника на напрежение чрез притежаване на топката. Когато я изгубят, те могат да опитат пресиращи дейности, само че това не постоянно се прави или получава. Нека проследим някои модели в играта им, като прибавим и цифри към тях.
1. Владеене на топката. Видимо по време на мачовете, това е един детайл в играта, които е от извънредно значение за състава на Греъм Потър. През предишния сезон Брайтън е владеел топката приблизително по 51.3% на мач (10-то постижение), в този момент към този момент има 56.1%, което е четвърто достижение в лигата все още. Пред тях са единствено Манчестър Сити, Ливърпул и Челси. Нямам по какъв начин да не се възхитим на работата на Греъм Потър!
2. Продължителност на офанзивите. Може да бъдат измерени броя офанзиви, в които всеки тим във ВЛ има 10 или повече подавания. И в това отношение Брайтън е четвърти с 292 до този миг, като още веднъж изостава единствено от топ 3 – Манчестър С, Челси и Ливърпул. Ако още малко се задълбочим в представянето на тима и потърсим броя офанзиви с 10 или повече подавания, само че към този момент приключили с удар или най-малко с едно допиране вътре в наказателното поле на съперника, ще получим забавен резултат. Тук Брайтън има 53 такива офанзиви, като към този момент отстъпва на 6 тима – към топ 3 тук се прибавят и Арсенал, Тотнъм и Манчестър Ю в този ред.
Не мога да се въздържа от коментар и ще напомня нещо, което постоянно се цитира. Всеки треньор би трябвало да направи по този начин, че да закара топката до финалната третина на игращето, а там към този момент самите играчи с самостоятелната си класа би трябвало да завършат офанзивата. Тук ясно се вижда положителната работа на Потър и неналичието на самостоятелна класа, което не е учудващо и към този момент бе изтъкнато.
3. Ефективността в нахлуване. Броят удари и надлежно точни удари, разграничен на 90 минути ни дава опция да приравним индикаторите от предишния и сегашния сезон в това отношение. Тук може даже да се върнем към xG-философията и първата част на този текст, с цел да видите качеството на тези удари, само че тук ще прибавим и количествените измерения. През предишния сезон Брайтън има 12.53 удара приблизително на 90 минути футбол (7-мо постижение), като от тях 3.39 са точните (15-то постижение). Сега стояностите са надлежно 12.63 удара (8) и 3.64 (12). Почти няма разлика, само че качеството на основаните положения към този момент е друго.
4. Как нападат във финалната третина? Нека разгледаме четири разнообразни индикатора!
– пасове, които непосредствено водят до завършващ удар. През предишния сезон Брайтън държи седмото място с 9.18 приблизително на мач, в този момент са 9.09, което значи, че тук няма смяна.
- подавания, които вкарват топката във финалната третина. През предишния сезон са 28.52 на мач, а в този момент са 29.59. Отново смяната е минимална, в случай че въобще я има.
- точни подавания в наказателното поле. 10.02 през предишния сезон против 9.36 в този момент. Тук даже се следи понижаване.
- прогресивни подавания. Това са пасове, които придвижват топката с най-малко 10 метра по посока на противниката врата. 32.94 преди година против 32.63 в този момент.
Всеки от тези индикатори приказва, че в стила на игра няма смяна, само че в случай че се върнем към xG-то, което отразява качеството на основаните положения, тогава виждаме друга успеваемост от нападението. И няма нови хора в офанзивата, тъй че тук приказваме за треньорска работа. Почти същите играчи се оправят към този момент надалеч по-добре. Вероятно бихме могли и да навлезем в още по-сериозни разбори, само че към този момент ще спра.
Най-важният състезател
Ясно е, че с цел да се противопоставиш на Брайтън, би трябвало да направиш тъй че да не разиграват топката, а в случай че въпреки всичко го вършат, тъй като не е допустимо да го спреш напълно, се постанова да елиминираш моделът им на изнасяне и разиграване. Често по време на мачове на „ синьо-белите “ ще видите съперникът да употребява един забавен детайл – позиционирането на играчите, когато „ Чайките “ владеят. Идеята съвсем постоянно е Брайтън да подава топката към дясната си зона. Причината за всичко това е неповторимият Марк Кукурея, който бе платен през лятото за 16 милиона паунда и играе като ляв защитник. Нека изброя единствено няколко от най-важните неща:
- брой подавания – Кукурея е с 1005 (най-много в състава)
- общата отдалеченост, на която с негови подавания се придвижва топката в която и да е посока от страна на Брайтън, е 16516 метра (трето достижение в тима след централният бранител Луис Дънк и вратаря Робърт Санчес).
- общата отдалеченост, само че към този момент към противниковата врата, на която се придвижва топката след негови подавания е 5882 метра, което е най-хубавото достижение за полевите играчи в състава.
- най-вече къси подавания (между 5 и 15 ярда) при успеваемост 91.8%. Предвид неговата позиция (ляв бранител) той взе участие в изнасянето на топката и подготовката на офанзивите, което най-много се случва в първите две третини на полето от позиция на Брайтън.
- подавания, които вкарват топката във финалната третина – 64 за него, което е второ достижение в тима
- пасове, непосредствено водещи до удар – 27 за него, което е трето достижение в клуба.
- точни подавания в наказателното поле – 27 за него, което е още веднъж второ достижение в тима
- точни центрирания, които вкарват топката в наказателното поле – 12 за него, най-хубав в състава и то с разлика то 3 такива пред втория Паскал Грос.
- прогресивни подавания. Това са пасове, които придвижват топката с най-малко 10 метра по посока на противниката врата. Тук Кукурея има 93 такива, което е най-малко с 10 повече от всеки различен футболист на Брайтън.
Мисля, че е ясно за какво всички съперници на Брайтън не престават да се пробват да „ отделят “ лявата зона на Брайтън.
Брайтън се пробва да създде тим, който да влезе в топ 6 на Висшата Лига без да употребява звезди или големи финансови запаси. Дори и единствено поради това е извънредно забавно да се види какво ще стане с този план. Но напредъкът този сезон е неповторим е ме кара да чакам всеки дуел на състава с неприкрит интерес.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ