За мен беше много трудно да свържа образа на Вълко

„ За мен беше доста мъчно да свържа облика на Вълко Червенков с тези творби, които принадлежат към по този начин нареченото „ буржоазно изкуство “, споделя Милена Балчева-Божкова

Галерия „ Академия “ насочва едно вълнуващо предизвикателство към всички фенове на изкуството с най-новата си галерия, озаглавена „ ЕДНА НЕПОЗНАТА КОЛЕКЦИЯ. Творби от резиденцията на Вълко Червенков “. Заглавието единствено загатва за това какво може да чака публиката. Произведенията, които участват в нея обаче, отварят очите ни за една в действителност непозната и непредвидена страна от личността на Вълко Червенков, а и освен.

Колекцията буди интерес заради доста аргументи.

Става въпрос за непоказвани до момента произведения на български и задгранични художници, датирани от края на XIX век доникъде на 50-те години на ХХ век.

„ Идеята за изложбата породи, откакто интернационалната минна компания „ Дънди Прешъс Металс “ реши да направи едно огромно подаяние на музея на Националната художествената академия и да съобщи на нас 49 творби на български и задгранични художници, които са украсявали стените на една забравена резиденция на Вълко Червенков “. Това споделя особено за Tribune.bg Милена Балчева-Божкова - куратор и началник на плана.

Никола Кожухаров. Рилският манастир, 40-те години на ХХ в.

По данни, подадени от страна на компанията, сбирката се е помещавала в резиденцията „ Средна гора “ на Вълко Червенков, министър-председател на Народна република България от 1950 до 1956 година Произведенията са открити през 2004 година, когато компанията „ Дънди Прешъс Металс “ придобива рудник „ Челопеч “, в това число и постройката на резиденцията.

„ След като придобихме това подаяние, ние взехме решение да го покажем, тъй като една немалка част от творбите не са известни на публиката, не са известни и за тесните експерти, и аз мисля, че ще има огромен интерес към изложбата “, безапелационна е Милена Балчева-Божкова.

Всичко към сбирката картини е забулено в тайнственост, а екипът на НХА се е заел с нелеката задача да разкрие част от тайните, които стоят зад нея.

„ Самата сбирка е доста любопитна, тъй като макар че това е резиденция на Вълко Червенков, по-голямата част от творбите, които попадат тук, са основани преди 44 година. Най-вероятно тя не е целеустремено събирана и класифицирана в годините - зародила е доста стихийно, попълвана е неравномерно. А и фактът, че на гърба на огромна част от творбите попадаме на едни табелки с надпис „ На Управлението за сигурност и защита (УБО) “ към Министерския съвет, поделение на Държавна сигурност и на Централния съвет на Българската комунистическа партия, в допълнение ни кара да мислим, че огромна част от художествените творби са били държавна благосъстоятелност “, разкрива кураторката на изложбата.

Константин Щъркелов. Пейзаж от Пловдив, 1935 година

Тя и екипът, осъществил eкспозицията, позволяват, че някои от творбите са добити като персонални дарове от страна на художниците.

„ Аз персонално считам, че немалка част от творбите може би са били в дворцовата сбирка. Аргумент за това ми е, че някои от създателите са задгранични художници. Точно тези задгранични художници са имали връзка с царското семейство. Все отново не трябва да забравяме и обстоятелството, че монархическото завещание е национализирано през 1947 година и след това разпиляно. Така че, не трябва да ни учудва събитието, че някои от творбите, точно от тази царска сбирка, попадат и в Министерски съвет, и по стените на някои от известните резиденции от онази ера “, споделя още Милена Балчева-Божкова.

В сбирката намират място изтъкнати български художници от първата половина на ХХ век, взели участие в динамичния живописен живот на България.

„ Тук срещаме имената на огромните български художници от това време, измежду които Антон Митов, който е измежду видните създатели на следосвобожденската ни живопис. Широко показан е и акварелният пейзаж. Тук откриваме имената на Константин Щъркелов, Йордан Гешев. Впечатление прави творба на хърватския маринист Менци Црънчич. В сбирката могат да се видят и произведения на небезизвестния Никола Кожухаров, както и на майстора на пастелния натюрморт Руска Маринова и на доста, доста други любопитни за публиката художници “, разкрива още тя.

Менци Клемент Црънчич. Море, ок. 1905 година

Руска Маринова. Ябълкови цветове, 1954 година

Без подозрение тази изключителна сбирка от картини, в миналото красили резиденциите на някогашните комунистически водачи, слага доста въпроси.  

Милена Балчева и всички експерти, забъркани в плана, съумяват да стигнат до любопитни заключения и разкрития.

„ Вълко Червенков е една историческа фигура, към която обрастват доста легенди. Той застава отпред на страната през януари 1950 година и се  превръща в най-силната персона в България. В ръцете му се концентрира неизмерима власт. Тъй като неговото ръководство се характеризира с фетиш към личността, създаване на героичния обществен облик на водача по руски модел, напълно естествено е това да се придвижи и в областта на изкуството. Всички знаем тематичните композиции – трудовите хора, облика на вожда и така нататък В един миг за мен беше доста мъчно да свържа облика на Вълко Червенков с тези творби, които принадлежат към това „ буржоазно изкуство “, както са го определяли последователите на комунистическата партия след септември 1944 година Ние нямаме нито едно произведение, което да бъде обвързвано с новата политическа система и ред в страната. Това е любопитното! Това е едно остаряло изкуство, в случай че можем по този начин да кажем, което е било изключително особено доникъде на 40-те години на 20-и век “, акцентира ръководителят на плана.

Йордан Гешев. Зима

По думите й по всичко проличава, че макар своите политически убеждения и полезностите, които са били налагани по това време от властта, въпреки всичко част от вождовете на комунистическата партия са били ценители. Това е изводът, който може да се направи от контраста сред политическата реалност в страната тогава и тези картини, които носят духа на едно напълно друго време и на една напълно друга идеология.    

По самодейност на проф. Георги Янков, ректор на Националната художествена академия, и управлението на компанията, представлявано от проф. доктор инж. Илия Гърков – изпълнителен вицепрезидент и основен действен шеф на „ Дънди Прешъс Металс “, и след полагането на специфични грижи и реставрационни намеси от преподавателите и студентите на катедра „ Реставрация “ на НХА, творбите ще бъдат показани за първи път.

Милена Балчева разкрива, че подготовката за изложбата, включително проучвателната активност и реставрацията на картините, са лишили към половин година на екипа.

„ Аз преглеждах персоналния фонд на Вълко Червенков в Централния държавен списък. Интересното е, че там не открих безусловно нищо за тази резиденция. Хубаво е да кажем, че това е резиденция „ Средна гора “, която се намира в местността Медет в Средна гора. Нямаше никаква информация за нея. Просто знаем, че самият Вълко Червенков е обитавал там сред 1954 и 1956 година. След като предава властта, той е свален от този пост, постройката и дворът не престават да се поддържат. Има данни, че са били употребявани от държавници и политици до началото на измененията през 1989 година “, споделя още Милена Балчева-Божкова - куратор и началник на плана.

Антон Митов. Бреговете на Марица, 1890 година

Ако и вие желаете да се докоснете до неповторимите творби, събрани в изложбата „ ЕДНА НЕПОЗНАТА КОЛЕКЦИЯ. Творби от резиденцията на Вълко Червенков “, заповядайте в изложба „ Академия “! Експозицията може да бъде забелязана до 9 май.