Сергей Игнатов за Априлското въстание: Великата крачка, направена, за да покаже, че зависим от себе си
За мен Априлското въстание е оня популярен, повратен миг, в който българите са строшили робските окови на личните си подозрения и страхове. Това е границата, оттатък която не просто се възражда един народ, а се раждат нови хора. Това сподели министърът на образованието проф. Сергей Игнатов пред Нова телевизия.
Прочетете още
По думите му това е и първото същинско общонародно дело, което не зависи от външни сили. „ Не зависи от началниците - както през днешния ден в последно време сме привикнали да споделяме, било то от Брюксел, или от преди този момент от Москва. Не. Това е българският подвиг като независимо решение “, добави той.
Министърът акцентира и саможертвата на участниците във въстанието: „ Всички те умишлено са се разпънали на кръста, с цел да възкръсне България. “
Той споделя и за визитата си в Клисура: „ Вчера бях там и цитираха думите на младежите, членове на комитетите - към 20-годишни. Те казвали: ‘Аз съм избраник на смъртта’. И са знаели къде отиват “.
Министърът посои и че за всички генерации е значимо да осмислят Априлското въстание: „ Върху нас постоянно се наслагва посредством медиите и образованието чувството, че сме дребни и незначителни, че постоянно подвластен от някого. А истината е, че подвластен от себе си. Това е великата крачка, която е направена “.
Образователният министър разяснява нуждата от по-сериозен метод към патриотичното образование в българското учебно заведение. По думите му образователното наличие е уравновесено, само че публичната настройка постоянно подценява духовното измерение на образованието за сметка на материалното развиване.
Министърът уточни, че в последните над 30 години на преход обществото е насочило напъните си към създаване на институции и веществен прогрес, като в същото време е останал на назад във времето въпросът за възпитанието на децата в патриотични полезности.
Той акцентира, че точно учебното заведение би трябвало да бъде център на духовното създаване на младежите. По думите му патриотичното образование е основен детайл, който не трябва да бъде подценяван в просветителната система.
В този подтекст министърът даде образец с начинания, свързани с отбелязването на 20 април, който е бил разгласен за неучебен, само че присъствен ден. По думите му в началото е имало опозиция от страна на шефове на учебни заведения, само че след това са осъществени над 5500 начинания в страната, свързани с историческата памет.
Той уточни още, че даже в райони без директна връзка с Априлското въстание са проведени възпоменателни събития - в това число в детски градини със специфични просветителни потребности, където децата са взели участие в тематични рецитации и възстановки.
Министърът съобщи, че се разисква 20 април да стане формален празник, като акцентира, че концепцията среща социална и политическа поддръжка. По думите му част от народните представители и представители на локалната власт към този момент са изразили позитивно отношение към предлагането.
Той посочи, че този ден не би трябвало да бъде възприеман като елементарен празник, а като ден за респект към българския подвиг и историческата памет. Според него задачата не е просто почивен ден, а опция за интензивно присъединяване на възпитаници и жители в просветителни и културни начинания.
Министърът направи паралел с предходни огромни национални празнувания, като означи, че актуалната подготовка за 150-годишнината от Априлското въстание е почнала късно. Той съобщи, че по-добра организационна просвета би изисквала обмисляне, почнало още след предишни юбилейни години.
По думите му държавното управление е подхванало дейности в къси периоди, в това число с разпореждане на Министерския съвет и обезпечено финансиране за самодейностите. В програмата са включени събития в учебни заведения, университети и културни институции, с присъединяване на учени, историци и общественици.
Министърът акцентира, че редом се организират и културни прояви в разнообразни градове в страната, проведени в къси периоди, само че с дейното присъединяване на локални институции.
Прочетете още
По думите му това е и първото същинско общонародно дело, което не зависи от външни сили. „ Не зависи от началниците - както през днешния ден в последно време сме привикнали да споделяме, било то от Брюксел, или от преди този момент от Москва. Не. Това е българският подвиг като независимо решение “, добави той.
Министърът акцентира и саможертвата на участниците във въстанието: „ Всички те умишлено са се разпънали на кръста, с цел да възкръсне България. “
Той споделя и за визитата си в Клисура: „ Вчера бях там и цитираха думите на младежите, членове на комитетите - към 20-годишни. Те казвали: ‘Аз съм избраник на смъртта’. И са знаели къде отиват “.
Министърът посои и че за всички генерации е значимо да осмислят Априлското въстание: „ Върху нас постоянно се наслагва посредством медиите и образованието чувството, че сме дребни и незначителни, че постоянно подвластен от някого. А истината е, че подвластен от себе си. Това е великата крачка, която е направена “.
Образователният министър разяснява нуждата от по-сериозен метод към патриотичното образование в българското учебно заведение. По думите му образователното наличие е уравновесено, само че публичната настройка постоянно подценява духовното измерение на образованието за сметка на материалното развиване.
Министърът уточни, че в последните над 30 години на преход обществото е насочило напъните си към създаване на институции и веществен прогрес, като в същото време е останал на назад във времето въпросът за възпитанието на децата в патриотични полезности.
Той акцентира, че точно учебното заведение би трябвало да бъде център на духовното създаване на младежите. По думите му патриотичното образование е основен детайл, който не трябва да бъде подценяван в просветителната система.
В този подтекст министърът даде образец с начинания, свързани с отбелязването на 20 април, който е бил разгласен за неучебен, само че присъствен ден. По думите му в началото е имало опозиция от страна на шефове на учебни заведения, само че след това са осъществени над 5500 начинания в страната, свързани с историческата памет.
Той уточни още, че даже в райони без директна връзка с Априлското въстание са проведени възпоменателни събития - в това число в детски градини със специфични просветителни потребности, където децата са взели участие в тематични рецитации и възстановки.
Министърът съобщи, че се разисква 20 април да стане формален празник, като акцентира, че концепцията среща социална и политическа поддръжка. По думите му част от народните представители и представители на локалната власт към този момент са изразили позитивно отношение към предлагането.
Той посочи, че този ден не би трябвало да бъде възприеман като елементарен празник, а като ден за респект към българския подвиг и историческата памет. Според него задачата не е просто почивен ден, а опция за интензивно присъединяване на възпитаници и жители в просветителни и културни начинания.
Министърът направи паралел с предходни огромни национални празнувания, като означи, че актуалната подготовка за 150-годишнината от Априлското въстание е почнала късно. Той съобщи, че по-добра организационна просвета би изисквала обмисляне, почнало още след предишни юбилейни години.
По думите му държавното управление е подхванало дейности в къси периоди, в това число с разпореждане на Министерския съвет и обезпечено финансиране за самодейностите. В програмата са включени събития в учебни заведения, университети и културни институции, с присъединяване на учени, историци и общественици.
Министърът акцентира, че редом се организират и културни прояви в разнообразни градове в страната, проведени в къси периоди, само че с дейното присъединяване на локални институции.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ