За Деня на Победата на Обединена Европа
За мен 9 май постоянно е бил Денят на Победата над нацистка Германия във Втората международна война. И го чествам, тъй като съм солидарна с концепциите за независимост и човешки права, за правдивост и мога да схвана жертвата на многонационалния руски народ, който губи повече от 30 млн. души (по последни данни) в една война, която не той стартира.
Това не е „ День Победы “, който множеството от вас незабавно ще свържат със Сталин, Съюз на съветските социалистически републики и Парада на Червения площад. Това не е и „ Денят Европа “, когато пък едни други „ велики мъже “ са подписали Декларацията „ Шуман “. Това е Денят на Победата на Обединена Европа – онази, чиито обединени народи с общи старания победиха една изродена идеология, отричаща всичко човешко. И, да, те го направиха всички дружно, дружно със Съюз на съветските социалистически републики, дружно с армията на Съюз на съветските социалистически републики и дружно с многонационалния народ на тогавашната руска страна. Това са историческите обстоятелства. И историческият образец – за всички нас, техните наследници, внуци и правнуци.
Тогава, преди 77 години, многонационалният руски народ (в който един до друг се биеха днешните руснаци, актуалните украинци, етническите поляци и внуците на тогавашните монголци, литовци, латвийци, естонци, както и волжки българи) съумя да спре – постоянно с голи ръце и с телата си – завоевателния поход на Хитлер на Изток, който целеше – ни повече, ни по-малко – цялостното физическо заличаване на славянския етнос и цивилизация. Не вярвате? Пише го черно на бяло в непокътнатите в архивите на няколко европейски страни нацистки публични документи.
Да, по-късно Червената войска потегли на Запад. За да прогони нацистите от подчинената на Хитлер Европа. Да, тогава Хитлер беше „ обединил “ Европа под военния ботуш на Вермахта и под аленото знаме с черната свастика. Държави като Франция, Испания, Белгия, Дания, Австрия, Чехословакия и Полша се предадоха съвсем без опозиция. Техните държавни управления приветстваха намерено националсоциалистическата концепция или най-малко я одобриха със съучастническо безмълвие. Италия беше формален и най-силен съдружник на Хитлер, водена от Бенито Мусолини. Англия единствено съумя да се опълчи на „ новия международен ред “ на нацизма, само че малко остана също да бъде подчинена. Спаси я островното и географско местонахождение и към момента несъвършените тогавашни военни технологии, които не можаха да подсигуряват безусловната немска победа в „ борбата за Британия “. Ето по този начин изглеждаше „ обединена Европа “ към пролетта на 1945 г, когато руските войски започнаха своето контранастъпление по Дунавското направление и разтуриха европейското националсоциалистическо политическо статукво. Тогава за Съюз на съветските социалистически републики, само че и за народите на Европа, това беше „ избавление “; за държавните управления от Антихитлеристката коалиция това беше „ взаимна победа “. Ядро на тази интернационална коалиция против Хитлер бяха Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, а в хода на руския поход към Европа се причислиха и множеството европейски (и не само) страни. Тогава, през 1945 година, Обединените народи победиха опита за налагане на еднолично властническо международно владичество и се съгласиха, че в никакъв случай повече няма да позволен отказване на правото на живот на цели нации и геноцида над цели две цивилизационни общности – еврейската и славянската. Затова се сътвориха организации като Организация на обединените нации, това беше и политическата среда, която направи допустимо подписването на Римския контракт и раждането на бъдещия Европейски съюз. Затова да отричаш Деня на Победата през днешния ден, без значение от тежестта на привежданите настоящи идеологически и политически причини, е все едно да отричаш съществуването на цялата модерна европейска цивилизация. Не, през 1945 година Съюз на съветските социалистически републики не беше агресор, нападнал народите на Европа, а руските бойци бяха „ окупатори “ единствено за към момента ръководещите към оня исторически миг европейски пронацистки държавни управления.
Между другото, в случай че Денят на Победата над нацизма не се беше случил през 1945 г, през днешния ден нямаше да я има модерна Украйна или най-малко не с държавния статут и географски граници, в които съществува към днешна дата. Съвременната украинскаска държавна територия е политически подарък от Сталин и Хрушчов, които на два пъти в историята й дават територии и релативно самостоятелен статут, които стоят в основата на политическите искания на актуалната украинска държавност. За това също има задоволително доста непокътнати документи.
Ако го нямаше Деня на Победата през 1945 година, и днешните граници (а може би и държавен статут) на България нямаше да са същите. От тогавашните исторически територии на българския етнос на Балканите през днешния ден щеше а е останала (в най-хубавия случай) май единствено Мизия, в случай че не беше дипломатическото покровителство на Сталин и руския външен министър Вячеслав Молотов пред Англия и Съединени американски щати на Парижката мирна конференция. Благодарение на тази политическа поддръжка, българската страна освен че не губи територии, само че и печели такива. Безпрецедентно за един досегашен немски спътник, България излиза от войната с териториално уголемение – в Южна Добруджа, защото в Париж съдружниците от Антихитлеристката коалиция се съгласяват да признаят действието на Крайовската конвенция от 1940 година и удостоверяват тези български граници с подписите си под Парижкия кротичък контракт.
Празнувам Деня на Победата, тъй като за капитулацията на нацистка Германия умират 40 000 българи – от Българската войска, която взе участие на страната не просто на Съюз на съветските социалистически републики, а на съюзените страни от Антихитлеристката коалиция в последната фаза на войната. Българският военачалник Владимир Стойчев е единственият задграничен главнокомандващ, поканен да взе участие в огромния Парад на Победата в Москва на 25 юни 1945 година Независимо от конюнктурните моменти, които стоят зад това българско присъединяване в този церемониал, това е висша военна чест, оказана от Сталин на България и то в случай, че единствено година по-рано страната ни е формален логистичен плацдарм за войските на Вермахта, които се бият на Източния фронт.
Ето за какво аз чествам 9 май като Ден на Победата точно на Обединена Европа – в най-общ смисъл, а също и като един много „ български “ празник в подтекста на това комплицирано бурно време. Историческите събития в никакъв случай не би трябвало да бъдат изваждани от подтекста на своето време и да бъдат интерпретирани от гледната точка на актуалните политически противоборства. Преди 77 години капитулацията на Третия Райх (който е нещо друго от страната Германия и немския народ) слага едно ново начало за цялото човечеството. То носи мир и забележителен разцвет за доста нации освен в Европа в продължение на повече от половин век. Затова това начало е позитивно. Епохата, която следва за нас в България, е цялостна с политически неточности, само че това към този момент е въпрос на следващо неумение за съответно практическо приложение на един прекрасен първичен план. А случилото се в тези години – на нас, повече, в сравнение с всеки различен – би трябвало да ни служи за образец. За да не повтаряме още веднъж и още веднъж едни и същи исторически неточности.
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Това не е „ День Победы “, който множеството от вас незабавно ще свържат със Сталин, Съюз на съветските социалистически републики и Парада на Червения площад. Това не е и „ Денят Европа “, когато пък едни други „ велики мъже “ са подписали Декларацията „ Шуман “. Това е Денят на Победата на Обединена Европа – онази, чиито обединени народи с общи старания победиха една изродена идеология, отричаща всичко човешко. И, да, те го направиха всички дружно, дружно със Съюз на съветските социалистически републики, дружно с армията на Съюз на съветските социалистически републики и дружно с многонационалния народ на тогавашната руска страна. Това са историческите обстоятелства. И историческият образец – за всички нас, техните наследници, внуци и правнуци.
Тогава, преди 77 години, многонационалният руски народ (в който един до друг се биеха днешните руснаци, актуалните украинци, етническите поляци и внуците на тогавашните монголци, литовци, латвийци, естонци, както и волжки българи) съумя да спре – постоянно с голи ръце и с телата си – завоевателния поход на Хитлер на Изток, който целеше – ни повече, ни по-малко – цялостното физическо заличаване на славянския етнос и цивилизация. Не вярвате? Пише го черно на бяло в непокътнатите в архивите на няколко европейски страни нацистки публични документи.
Да, по-късно Червената войска потегли на Запад. За да прогони нацистите от подчинената на Хитлер Европа. Да, тогава Хитлер беше „ обединил “ Европа под военния ботуш на Вермахта и под аленото знаме с черната свастика. Държави като Франция, Испания, Белгия, Дания, Австрия, Чехословакия и Полша се предадоха съвсем без опозиция. Техните държавни управления приветстваха намерено националсоциалистическата концепция или най-малко я одобриха със съучастническо безмълвие. Италия беше формален и най-силен съдружник на Хитлер, водена от Бенито Мусолини. Англия единствено съумя да се опълчи на „ новия международен ред “ на нацизма, само че малко остана също да бъде подчинена. Спаси я островното и географско местонахождение и към момента несъвършените тогавашни военни технологии, които не можаха да подсигуряват безусловната немска победа в „ борбата за Британия “. Ето по този начин изглеждаше „ обединена Европа “ към пролетта на 1945 г, когато руските войски започнаха своето контранастъпление по Дунавското направление и разтуриха европейското националсоциалистическо политическо статукво. Тогава за Съюз на съветските социалистически републики, само че и за народите на Европа, това беше „ избавление “; за държавните управления от Антихитлеристката коалиция това беше „ взаимна победа “. Ядро на тази интернационална коалиция против Хитлер бяха Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, а в хода на руския поход към Европа се причислиха и множеството европейски (и не само) страни. Тогава, през 1945 година, Обединените народи победиха опита за налагане на еднолично властническо международно владичество и се съгласиха, че в никакъв случай повече няма да позволен отказване на правото на живот на цели нации и геноцида над цели две цивилизационни общности – еврейската и славянската. Затова се сътвориха организации като Организация на обединените нации, това беше и политическата среда, която направи допустимо подписването на Римския контракт и раждането на бъдещия Европейски съюз. Затова да отричаш Деня на Победата през днешния ден, без значение от тежестта на привежданите настоящи идеологически и политически причини, е все едно да отричаш съществуването на цялата модерна европейска цивилизация. Не, през 1945 година Съюз на съветските социалистически републики не беше агресор, нападнал народите на Европа, а руските бойци бяха „ окупатори “ единствено за към момента ръководещите към оня исторически миг европейски пронацистки държавни управления.
Между другото, в случай че Денят на Победата над нацизма не се беше случил през 1945 г, през днешния ден нямаше да я има модерна Украйна или най-малко не с държавния статут и географски граници, в които съществува към днешна дата. Съвременната украинскаска държавна територия е политически подарък от Сталин и Хрушчов, които на два пъти в историята й дават територии и релативно самостоятелен статут, които стоят в основата на политическите искания на актуалната украинска държавност. За това също има задоволително доста непокътнати документи.
Ако го нямаше Деня на Победата през 1945 година, и днешните граници (а може би и държавен статут) на България нямаше да са същите. От тогавашните исторически територии на българския етнос на Балканите през днешния ден щеше а е останала (в най-хубавия случай) май единствено Мизия, в случай че не беше дипломатическото покровителство на Сталин и руския външен министър Вячеслав Молотов пред Англия и Съединени американски щати на Парижката мирна конференция. Благодарение на тази политическа поддръжка, българската страна освен че не губи територии, само че и печели такива. Безпрецедентно за един досегашен немски спътник, България излиза от войната с териториално уголемение – в Южна Добруджа, защото в Париж съдружниците от Антихитлеристката коалиция се съгласяват да признаят действието на Крайовската конвенция от 1940 година и удостоверяват тези български граници с подписите си под Парижкия кротичък контракт.
Празнувам Деня на Победата, тъй като за капитулацията на нацистка Германия умират 40 000 българи – от Българската войска, която взе участие на страната не просто на Съюз на съветските социалистически републики, а на съюзените страни от Антихитлеристката коалиция в последната фаза на войната. Българският военачалник Владимир Стойчев е единственият задграничен главнокомандващ, поканен да взе участие в огромния Парад на Победата в Москва на 25 юни 1945 година Независимо от конюнктурните моменти, които стоят зад това българско присъединяване в този церемониал, това е висша военна чест, оказана от Сталин на България и то в случай, че единствено година по-рано страната ни е формален логистичен плацдарм за войските на Вермахта, които се бият на Източния фронт.
Ето за какво аз чествам 9 май като Ден на Победата точно на Обединена Европа – в най-общ смисъл, а също и като един много „ български “ празник в подтекста на това комплицирано бурно време. Историческите събития в никакъв случай не би трябвало да бъдат изваждани от подтекста на своето време и да бъдат интерпретирани от гледната точка на актуалните политически противоборства. Преди 77 години капитулацията на Третия Райх (който е нещо друго от страната Германия и немския народ) слага едно ново начало за цялото човечеството. То носи мир и забележителен разцвет за доста нации освен в Европа в продължение на повече от половин век. Затова това начало е позитивно. Епохата, която следва за нас в България, е цялостна с политически неточности, само че това към този момент е въпрос на следващо неумение за съответно практическо приложение на един прекрасен първичен план. А случилото се в тези години – на нас, повече, в сравнение с всеки различен – би трябвало да ни служи за образец. За да не повтаряме още веднъж и още веднъж едни и същи исторически неточности.
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ