Масово изсъхват полезащитните пояси в Добричко, пазещи почвата от ерозия
За всеобщо изсъхване на полезащитните пояси в област Добрич сигнализират от години от Североизточното държавно дружество. Първите сигнали за проблеми с ясеновите дървета бяха получени още през 2020 година, а през днешния ден паниката на експертите е още по-голяма, защото процесът към този момент се следи и при цера, оповестява БНР.
Причините съгласно тях са сложни, само че една от водещите е променените метеорологични условия в Добруджа, характеризиращи се с все по-драстична суша, съпроводена от високи температури, които способстват и за развиването на гъбно болести на дърветата, против които битката е неефективна.
Изграждането на полезащитните пояси в Добруджа стартира през седемдесетте години на предишния век и последователно е основана система, която опазва плодородието на района. Те заемат не повече от 2-3% от общата обработваема повърхност, само че в това време стопират ветровата ерозия на почвата и усилват с сред 15 и 30% добивите от земеделските култури, безапелационен е зам.-директорът на Държавното ловно стопанство в Балчик инж. Радослав Радев.
" Ако тези пояси бъдат отстранени, освен ще има по-малки добиви, а в дълготраен проект почвата ще ерозира. На тази възраст стартират да съхнат ".
Инж. Радев показва, че от юли месец до момента количеството на падналите превалявания е 32 литра на метър, като през август те са едвам 4 литра, а през септември сериозните 2 литра. Общото количество на преваляванията за последната селскостопанска година е от 340 мм, което е доста под междинното за страната. Сушата понижава и имунитета на дърветата и те биват наранени доста по-лесно от вредители.
Ясеновите дървета, които съставляват към 20% от поясите, в голямата си част към този момент са наранени от съхненето, добавя инж. Радев.
" Това ни слага пред едно огромно предизвикателство по-късно да ги залесим, което значи много средства, работна ръка и превоз. Проблемът с работната ръка е сериозен ".
Заболяване запушва проводящите съдове ва дърветата и води до тяхната гибел, обясни още той.
В поясите на Добруджа живеят и към 35 типа птици, по тази причина и тяхното запазване е от извънредно значение и за биоразнообразието тук, показва Михаил Илиев от Българското сдружение за отбрана на птиците.
" Поясите са незаместим детайл в ландшафта на Добруджа. Те са оазис на биоразнообразието. В тях гнездят забележителен брой птици. Става въпрос за към 35 типа. Някои от тези птици не са горски типове и няма по какъв начин автоматизирано да се трансферират в съществуващи широколистни гори. По-скоро ще изчезнат от тези региони, в случай че поясите изсъхнат ".
Едно от огромните провокации за възобновяване на съхнещите пояси, съгласно инж. Радев, е ограничеността от типове, които те могат да употребяват при залесяването. Затова от СИДП ще упорстват поясите да бъдат извадени от сертификацията на България.
" Целта на поясите не е да се създава дървесина. Те са тип ограда. Не е толкоз значимо да бъдат сертифицирани. По-важно е да можем да ги обновим и след нас да не остане пустиня ".
Климатът в Добруджа върви към опустиняване, безапелационен е инж. Радев и ограниченията би трябвало да бъдат подхванати неотложно, с цел да се минимализират отрицателните последици от продължителната суша. Според него е необяснимо и за какво се отпускат държавни дотации за всички обработваеми площи в страната, само че не и за поясите, които в действителност спомагат за по-добрите добиви и се борят против ерозията на почвата.
Причините съгласно тях са сложни, само че една от водещите е променените метеорологични условия в Добруджа, характеризиращи се с все по-драстична суша, съпроводена от високи температури, които способстват и за развиването на гъбно болести на дърветата, против които битката е неефективна.
Изграждането на полезащитните пояси в Добруджа стартира през седемдесетте години на предишния век и последователно е основана система, която опазва плодородието на района. Те заемат не повече от 2-3% от общата обработваема повърхност, само че в това време стопират ветровата ерозия на почвата и усилват с сред 15 и 30% добивите от земеделските култури, безапелационен е зам.-директорът на Държавното ловно стопанство в Балчик инж. Радослав Радев.
" Ако тези пояси бъдат отстранени, освен ще има по-малки добиви, а в дълготраен проект почвата ще ерозира. На тази възраст стартират да съхнат ".
Инж. Радев показва, че от юли месец до момента количеството на падналите превалявания е 32 литра на метър, като през август те са едвам 4 литра, а през септември сериозните 2 литра. Общото количество на преваляванията за последната селскостопанска година е от 340 мм, което е доста под междинното за страната. Сушата понижава и имунитета на дърветата и те биват наранени доста по-лесно от вредители.
Ясеновите дървета, които съставляват към 20% от поясите, в голямата си част към този момент са наранени от съхненето, добавя инж. Радев.
" Това ни слага пред едно огромно предизвикателство по-късно да ги залесим, което значи много средства, работна ръка и превоз. Проблемът с работната ръка е сериозен ".
Заболяване запушва проводящите съдове ва дърветата и води до тяхната гибел, обясни още той.
В поясите на Добруджа живеят и към 35 типа птици, по тази причина и тяхното запазване е от извънредно значение и за биоразнообразието тук, показва Михаил Илиев от Българското сдружение за отбрана на птиците.
" Поясите са незаместим детайл в ландшафта на Добруджа. Те са оазис на биоразнообразието. В тях гнездят забележителен брой птици. Става въпрос за към 35 типа. Някои от тези птици не са горски типове и няма по какъв начин автоматизирано да се трансферират в съществуващи широколистни гори. По-скоро ще изчезнат от тези региони, в случай че поясите изсъхнат ".
Едно от огромните провокации за възобновяване на съхнещите пояси, съгласно инж. Радев, е ограничеността от типове, които те могат да употребяват при залесяването. Затова от СИДП ще упорстват поясите да бъдат извадени от сертификацията на България.
" Целта на поясите не е да се създава дървесина. Те са тип ограда. Не е толкоз значимо да бъдат сертифицирани. По-важно е да можем да ги обновим и след нас да не остане пустиня ".
Климатът в Добруджа върви към опустиняване, безапелационен е инж. Радев и ограниченията би трябвало да бъдат подхванати неотложно, с цел да се минимализират отрицателните последици от продължителната суша. Според него е необяснимо и за какво се отпускат държавни дотации за всички обработваеми площи в страната, само че не и за поясите, които в действителност спомагат за по-добрите добиви и се борят против ерозията на почвата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ