За малко да станем 16-а република на СССР, Живков пробва

За малко да станем 16-а република на Съюз на съветските социалистически републики, Живков опитва три пъти. Предлагаме суверенитета си против газ и пари. Лозунг от тези времена гласи:
„ Любовта към Съветския съюз е висша форма на национализъм “.

В продължение на десетилетия аспектите на концепцията са държавна загадка. Някои назовават напъните на Първия изменничество без аналог в международната история. Впрочем разбирането за суверенитет на Живков е смехотворно обикновено –
 „ народът да има едене и пиянство “.
А един от известните пропагандни лозунги от времето на соца гласи: „ Любовта към Съветския съюз е висша форма на национализъм “.

През 1963 година Тодор Живков, министър председател и водач на Българска комунистическа партия, форсира концепцията за обединяване на България със Съветския съюз. На 4 декември 1963 година на особено призован пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков декларира: „ В следваната от нас линия на оптимално доближаване последна цел е обединяването със Съветския съюз “. 200 членове и кандидат-членове на Централен комитет на Българска комунистическа партия вземат решение единомислещо с бурни аплодисменти Народна република България да поеме курс към цялостен отвод от народен суверенитет
и обединение със Съветския съюз.
„ България може да бъде самостоятелна страна единствено като част от Съветския съюз. Това е концепция на другаря Георги Димитров и наша най-съкровена фантазия “ съгласно присъстващите. Чуват се и апели „ сливането “ да е образцово и да стане образец и на другите социалистически страни за осъществяване на интернационалния дълг по основаването на международния Съюз на съветските социалистически републики.

Ден по-късно Централен комитет се обръща документално към руския държавен и партиен водач Никита Хрушчов с предлагането за
икономическо и политическо обединяване
–  „ фантазия на българските комунисти, споделяна и от голяма част от нашия народ “.

Обяснимо за какво предлагането за „ обединяване “ съдържа съответни елементи единствено във връзка с икономическото съдействие – България е във банкрут. Вече е била принудена да продаде всичките си златни запаси, с цел да избегне заплашващия я държавен фалит.

За Хрушчов е ясно, че  българските
„ приятели “ търсят избавителен чадър.
„ На тези хитреци в София им се ще да лапат свинско за наша сметка “, жлъчно отбелязва приемникът на Сталин. Той е наясно, че след „ сливането “ Москва ще би трябвало да поеме и изплащането на българските следвоенни репарации към Гърция и Югославия. Все отново Москва дава на България нов заем от 300 милиона рубли.

През 1973-та – годината на петролната рецесия, българският външен дълг доближава 1 милиард $.  Живков моли за помощ Големия брат. Представя на руския водач Леонид Брежнев дълъг лист с стопански претенции, подсладени с ново искане за обединяване със Съюз на съветските социалистически републики. България получава руска помощ,
сливането обаче остава на думи.
През август 1978 година Живков желае от Москва евтини нефтени доставки. Подмазва се на Брежнев с писмо, съдържащо концепцията за „ всестранно политическо доближаване на двете страни “.
И този път Брежнев се измъква с на ниска цена гориво
Доколко съществени са били игрите на Живков с българския суверенитет? В най-тесен кръг някогашният Първи се шегувал: „ И какво в този момент, ще станем ли 16-а република? “. Възможно е предлагането за обединяване да е единствено тактическа маневра на Живков за опазване на властта. А суверенитетът на България – единствено чип в играта на покер за още руски заеми и петрол.

Живков и Брежнев показват братска дружба, обаче вождът наСССР си прави оглушки за молбата да станем 16-а република
Спасение от Хелзинки
Цели три са пленумите на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 60-те и 70-те години, на които се разисква концепцията за “все по-тясно доближаване, а в вероятност и за обединение ” на Народна република България със Съюз на съветските социалистически републики. Разминава ни се основно поради обстоятелството, че тънките сметки на Живков се разминават с тези на Кремъл.

Идеята за „ 16-а република “ би усложнила както връзките на Съюз на съветските социалистически републики със западните страни, по този начин и нежния баланс в връзките сред страните в соцлагера. Така спасението за България идва от Хелзинки, където на конференцията на Съвета за сигурност и съдействие в Европа през август 1975 година  СССР, Народна република България и останалите соцстрани са принудени (заради възходящата си кредитна и икономическа взаимозависимост от Запада) да подпишат документите на първото общоевропейско разведряване в епохата на Студената война.

Една от клаузите циментира съществуването на към този момент основаните страни и техните граници. Така на фантазиите за „ обединение “ със Съюз на съветските социалистически републики е комплициран край.
Братската помощ – нож с две остриета

Истината за финансовите ни връзки със Съюз на съветските социалистически републики е много горчива, излиза наяве от разкрити в последно време документи от Държавния списък. Първият банкрут на Народна република България поради голямата задлъжнялост към Съюз на съветските социалистически републики настава още в края на 50-те години. В оправянето на сметките вземат участие и задгранични банки със руски капитали.

През 1959 година насъбраните по време на Царство България 26 тона златни запаси скрито са преместени в Москва, под претекст че постройката на Българска народна банка нямало да издържи на атомна бомбардировка. До 1962 година две партиди от златния запас на България е продаден, с цел да бъдат покрити падежите по дълга към руските банки в Лондон и Париж.  21 тона злато си купува против рубли и Централната банка на Съюз на съветските социалистически републики – Госбанк. Операциите са извършени в цялостна секретност.

И вторият банкрут на Народна република България в края на 1970-те е обвързван с тоталната взаимозависимост от пропукващата се към този момент Съветска империя. Като членка на Съвет за икономическа взаимопомощ България е принудена да продава на голяма загуба селскостопанските си артикули против неконвертируеми рубли, а да запълва дефицитите си в твърда валута с незаконен експорт на оръжие и синтетични опиати. След горещи молби за помощ руският водач Брежнев разрешава Съюз на съветските социалистически републики да дотира с 400 млн. рубли годишно производството на храни в България.

„ Горещо благодарим – в противоположен случай България през 1978 година щеше да изпадне в несъстоятелност “, признава Живков.

Същевременно обаче Големият брат отрязва 2 млн. тона петрол от износа си за Народна република България, тъй като „ братската страна “ печелела от реекспорта им против конвертируема валута за сметка на Москва.

Продължава стопанското проваляне на Народна република България, довело до третия, финален банкрут на България през 1980-те.
Урхо Кеконен измъква Карелия
Всъщност Съюз на съветските социалистически републики се снабдява с 16-а република за малко. Тя се е наричала Карело-Финска ССР и се появила през 1940 година след края на Зимната война с Финландия.

Републиката завършила пътя си през 1956 година, когато президент на Финландия става Урхо Кеконен. Карелите и фините са едвам 20% в Карело-финската ССР, останалите са руснаци, украинци, белоруси. В резултат на загадка дипломация републиката е “понижена ” в статут самостоятелна република Карелия, а Съюз на съветските социалистически републики се отхвърля от бъдещи териториални искания към Финландия. Така руските републики още веднъж стават 15.

През 1944 година пък в границите на Съюз на съветските социалистически републики като самостоятелен окръг влиза самопровъзгласилата се страна Тану-Тува, по-късно Народна република Тува, част от китайския регион Външна Монголия.

През август 1964 година чехословашкият президент и партиен водач Антонин Новотни предлага на Никита Хрушчов Чехословашка социалистическа република да се причисли към Съюз на съветските социалистически републики със статута на съюзна република.

Идеята на Новотни е Чехо-словакия да получи по-евтини руски първични материали. Хрушчов обаче отказал – не желал да всява разкол в “дружното семейство на социалистическите страни ”.