Уникални гледки в небето над Варна на 12 септември
За феновете астрономи настъпи интервалът, през който могат да следят по какъв начин Луната закрива звезди от яркия звезден куп Плеяди, заяви за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и в катедра „ Астрономия ” на Физическия факултет на Софийския университет (СУ) „ Св. Климент Охридски ”.
Това се случва, когато забележимият път на Луната се издигне до по-северните области от съзвездието Бик, където за наблюдаващ от нашите географски ширини всеки месец естественият ни сателит ще закрива част от звездния куп, напомня Българска телеграфна агенция.
Но не всички закривания ще бъдат комфортно забележими. Някои ще се случат денем, други – към фаза новолуние, когато Луната не може да се следи, а трети – когато Луната е под хоризонта за нас, сподели експертът.
На 12 септември тази година, от 22:52 ч. за Варна и от 22:53 ч. за София, Луната ще стартира да закрива някои от звездите в Плеяди, посочи Маркишки. Той е създател на „ Гид на фена астроном ”, издание на Катедра „ Астрономия ” на СУ, което от няколко години подкрепя наблюденията на фенове и е налично гратис онлайн. Това събитие е познато като окултация на Плеядите, разясни физикът. На 12 септември Луната ще бъде ярка - с 68% осветлен диск, и ще закрива звездите с осветената си страна. Явлението е комфортно за наблюдаване с бинокъл или зрителна тръба, поучава Маркишки. „ От мрачно място и при ясно небе Плеядите ще могат да се виждат във забележима непосредственост до Луната с невъоръжено око. Препоръчително е искащите да следят окултацията да бъдат в подготвеност най-малко няколко минути преди началото на закриванията “, уточни той. От по-ярките звезди в купа първа ще бъде закрита 17 Tau (Електра). В началото на явлението за наблюдаващ от София Луната ще бъде на височина 7,5 градуса, в посока североизток-изток. Ще е нужно наблюдателно място с невисок източен небосвод. Явлението ще приключи към 00:25 ч. (за София) на 13 септември, с откриването на звездата ета-Tau (Алциона).
Счита се, че астрономите в антични времена са употребявали прекосяванията на Луната очевидно близо около Плеядите или около други ярки звезди, за отчитане на продължителността на така наречен сидеричен (звезден) месец, който трае 27,322 денонощия, описа Пенчо Маркишки. " От земната повърхнина и с невъоръжено око измерването на този период време не може да се извърши тъкмо, а единствено почти. Но в случай че астрономите мерят интервала в продължение на десетки години или даже епохи, допускайки неточности както към по-големи, по този начин и към по-малки стойности, те могат най-после да усреднят събраните данни и да получат стойност доста близка до действителната. По този метод, въпреки с наблюдения осъществени с невисока акуратност, само че провеждани епохи наред, могат да се получат много точни стойности на продължителността на разнообразни астрономически цикли, след усредняване на дълго събирани резултати ", уточни физикът.
