За „Лято и дим“ може да се каже, че е

За „ Лято и пушек “ може да се каже, че е от създателя на „ Трамвай „ Желание “, „ Стъклената менажерия “, „ Котка върху парещ ламаринен покрив “, „ Нощта на игуаната “ и така нататък Немаловажната детайлност е, че това е най-хубавият театър на Анастасия Събева на софийска сцена.

Режисьорката навлиза и в дълбочината, и в цветността, и в чувствеността, и в различността, и в цялото разнообразие от логика на психиката, характери и връзки в пиесата на Тенеси Уилямс. И то с похватите на обичания й вълшебен натурализъм. Макар самият драматург да споделя: „ Не желая натурализъм, желая магия “...

„ Всички ние сме деца от гигантска детска градина – опитваме се да съставим името Господне от кубчета с комплицирани букви на писмеността върху тях “, споделя още той. Тази мисъл напълно комфортно може да легне в сюжета на „ Лято и пушек “. Пиеса, която отваря нова страница от срещата с един популярен и общоизвестен създател. За живота в низината на Мисисипи, над която висят магично красиви и напълно действително съществуващи облаци (сценографията е на Ивайло Николов). Като знак за среща или за необратимо разминаване. Или като неизбежният филтър, през който минава живота. Или пък като просто пояснение за обречеността, на която е подложен човек по пътя към личното си благополучие.

Тук на помощ още веднъж идват думи на Тенеси Уилямс – че „ всеки е едно нищо, до момента в който не бъде обикнат “. Така е и с „ облачната “ връзка сред Алма Уайнмилър (Каталин Старейшинска) и Джон Бюканън младщи. Ролята на младия доктор е поверена на дебютанта Богдан Бухалов, с който Събева работи и в „ Солунските съзаклятници “.

Отношенията сред Алма и Джон са линията, към която се нанизват дребните и по-големи елементи от цялостната картина „ Лято и пушек “. С изрисуването й младите артисти, включително Георги Кацарски и студентката Велина Георгиева, се оправят повече от добре, само че с неизменимата помощ на корифеите Пенко Господинов, Василена Атанасова, Малин Кръстев, Весела Бабинова, Иван Петрушинов, Христо Пъдев.

Забележително е наличието на Малин Кръстев – за следващ път. Превъплъщението му в женски облик не просто изпъква измежду букета от необикновено пресъздадени характери. Кръстев е удивителна амалгама от живак и метал, истинен и фиктивен, актьор-оркестър, съвършен и подигравателен по едно и също време. И на сцената най-пряко стига до внушението, което прокламира и основателя му – Тенеси Уилямс – че индивидът е животно, което обича единствено себе си.

И в този театър на Анастасия Събева актьорите не са оставени просто да играят, само че пеят – в тази ситуация музиката е на Милен Кукошаров, танцуват и са подложени на всевъзможен тип еквилибристики и подвижност. Но преди този момент са потопени с необикновен финт в личната история на всеки от характерите, които пресъздават. И в този уют, част от огромната приказка, може би, се крие и крайния резултат. А той, че „ Лято и пушек “ минава с вдъхновяващия захлас на хубав сън в още по-красива зимна нощ.