Чудото на свети Великомъченик Георги във Вирит
За легендата за Св. Георги и змея за първи път се чува в Кападокия. Най-ранните източници са от 11-ти и 12-ти век, само че преданието е пренесено в Либия в " Златната легенда " от 13-ти век. Самият сюжет е доста известен и има предхристиянски генезис (Язон и Медея, Персей и Андромеда, Тифон и доста други). Случката е приписвана на доста светци от разнообразни религии и столетия преди да бъде отнесена и към Свети Георги. Най-старият прочут запис за Свети Георги, който убива змей, се намира в грузински текст от 11 век. Ето една от многочислените версии за героизма на славния боец, който с Христовото име на уста съумял да пребори злото.
Недалеко от град Вирит (Бейрут) се намирало огромно езеро, в което живеел заплашителен дракон. Той излизал от езерото и доста хора станали жертва на този губител. Жителите на града се въоръжавали доста пъти против звяра, само че не можели да го убият, а той идвал покрай градските стени и посредством смъртоносното си дихание заразявал въздуха. Мнозина умирали от това. Виритските граждани тънели в тъга и тъга, само че тъй като всички били идолопоклонници, както и техните владетели, по тази причина нямало кой да ги избави от страшния дракон.
Един ден те се събрали и отишли при своя цар, като го умолявали да им каже какво да вършат. Той им дал отговор, че ще попита боговете и каквото му открият, това ще сторят.
И по този начин, бесовете, които живеели в идолите, разкрили на царя душегубното си мнение и той издал следната заповед към своите жители: „ Ако не желаят всички да загинат, то трябва да дават на змея подред своите деца - синове и дъщери. А когато пристигна ред до мен, аз ще принесе в подарък на змея своята едничка щерка. "
Народът приел царската заръка (всъщност бесовската) и почнали смирено да я следват - и богати, и бедняци. Всеки ден нагласявали по едно момченце или момиченце и го оставяли при брега на езерото, а змеят излизал от водата и грабвал безмилостно приготвената жертва. Дошъл денят, в който на брега на езерото трябвало да застане царската щерка. Виритските граждани пристигнали при господаря си и му споделили:
– Ето, царю, ние всички съгласно твоя съвет и разпореждане дадохме на змея нашите деца и редът ни мина, какво още ще заповядаш да създадем?Царят им дал отговор:– И аз ще принеса моята единствена щерка, а след това каквото ми открият боговете - това ще създадем.
Щом изрекъл това, викнал обичаната си щерка и ѝ заповядал да облече най-хубавата си одеждa. Царят с всички свои домашни доста жалил, само че не можел да престъпи заповедта на самите богове, които му продиктували този ужасяващ закон. И разрешил да отведат незаменимата му щерка при брега на езерото, където трябвало да попадне сред зъбите на страшния дракон. А самият той и фамилията му гледали от високите стени на царските покои и безутешно плачели.
Девойчето стояло на брега и чакало зловещия момент на гибелта си. То било безпределно тъжно и плачело. Но по Божие убеждение, в тоз час се явил небесният боец свети Великомъченик Георги, яздещ бял кон. Попитал девойчето за какво стои на брега и горко плаче. А то му дало отговор:– О, прелестни младежо, махни се по-скоро от това ужасно място, с цел да не умреш и ти вкупом с мене.Светият отвърнал:– Не пердах се, девойче, само че единствено ми кажи за какво чакаш тука и за какво гледат отдалеч индивидите?Девойчето рекло:– О, положителни младеж, виждам, че си неустрашим и левент, само че за какво желаеш да умреш дружно с мене? Моля ти се, бягай по-скоро от това място.Свети Георги бил неотстъпчив:– Няма да се махна, до момента в който не ми разкажеш истината - за кого стоиш тук и плачеш и кого очакваш.Тогава девойчето му разказало в детайли за себе си и за змея. Свети Георги промълвил:– Не пердах се, хубаво девойче, тъй като аз в името на Господа ще те избавя от тази страшна змия.Но момичето било настоятелно:– Добри воине, не желай да загинеш с мене, само че бягай и се избави от зла смърт, стига ми сама да умра, тъй като освен че няма да ме избавиш от лютия дракон, само че и самичък ти ще загинеш.Докато разговаряли, се появил страшният дракон, предусещайки вкусното си пиршество. Щом девойчето го забелязало, почнало да вика мощно:– Бягай, дребосъче, змеят иде!
Но Свети Великомъченик Георги, без да трепне, се прекръстил умерено и като изрекъл: „ В името на Отца и Сина и Светаго Духа ", бързо препуснал с коня си към змея, замахнал с копието си и го пробол в гръкляна, а конят му го газел с нозете си. След това свети Георги заповядал на девойчето да свърже змея с пояса си и да го поведе към града. Народът гледал с учудване момичето, което водело змея и от боязън се разбягали, но Свети Георги им говорел:– Не се бойте, а се надявайте на Господа Иисуса Христа и вярвайте в Него, тъй като Той ме изпрати да ви избавя от този заплашителен дракон.
След тези думи свети Георги умъртвил змея с меча си посред града, а хората извлекли трупа на чудовището и го изгорили отвън градските стени.
Тогава Виритският цар и целият народ повярвали в Христа и приели Свето Кръщение; всички, които се покръстили, били двадесет и пет хиляди без жените и децата. На това място по-късно била съградена прелестна голяма църква в името на пречистата Божия Майка, а пък една друга черква била създадена в чест на светия Победоносец Георги, който избавил онова девойче от кръвожадния дракон и който постоянно ни се притичва на помощ против античния губител на човешките души.
Тук станало и друго знамение: когато освещавали църквата на Свети Георги, с цел да се покаже, че фактически се е изляла Божествената берекет над новоосветената църква, от Светия Олтар потекъл извор, който имал целителна мощ, и всички, които прибягвали с религия, получавали душевно и телесно здраве за прослава на Царя на Славата, който е източник на живота, Бог в Троица: Отец и Син, и Свети Дух, и за прославление на Неговия ласкател свети Великомъченик Георги.
Източници: sveta-gora-zograph.com и sretenie.bg
Недалеко от град Вирит (Бейрут) се намирало огромно езеро, в което живеел заплашителен дракон. Той излизал от езерото и доста хора станали жертва на този губител. Жителите на града се въоръжавали доста пъти против звяра, само че не можели да го убият, а той идвал покрай градските стени и посредством смъртоносното си дихание заразявал въздуха. Мнозина умирали от това. Виритските граждани тънели в тъга и тъга, само че тъй като всички били идолопоклонници, както и техните владетели, по тази причина нямало кой да ги избави от страшния дракон.
Един ден те се събрали и отишли при своя цар, като го умолявали да им каже какво да вършат. Той им дал отговор, че ще попита боговете и каквото му открият, това ще сторят.
И по този начин, бесовете, които живеели в идолите, разкрили на царя душегубното си мнение и той издал следната заповед към своите жители: „ Ако не желаят всички да загинат, то трябва да дават на змея подред своите деца - синове и дъщери. А когато пристигна ред до мен, аз ще принесе в подарък на змея своята едничка щерка. "
Народът приел царската заръка (всъщност бесовската) и почнали смирено да я следват - и богати, и бедняци. Всеки ден нагласявали по едно момченце или момиченце и го оставяли при брега на езерото, а змеят излизал от водата и грабвал безмилостно приготвената жертва. Дошъл денят, в който на брега на езерото трябвало да застане царската щерка. Виритските граждани пристигнали при господаря си и му споделили:
– Ето, царю, ние всички съгласно твоя съвет и разпореждане дадохме на змея нашите деца и редът ни мина, какво още ще заповядаш да създадем?Царят им дал отговор:– И аз ще принеса моята единствена щерка, а след това каквото ми открият боговете - това ще създадем.
Щом изрекъл това, викнал обичаната си щерка и ѝ заповядал да облече най-хубавата си одеждa. Царят с всички свои домашни доста жалил, само че не можел да престъпи заповедта на самите богове, които му продиктували този ужасяващ закон. И разрешил да отведат незаменимата му щерка при брега на езерото, където трябвало да попадне сред зъбите на страшния дракон. А самият той и фамилията му гледали от високите стени на царските покои и безутешно плачели.
Девойчето стояло на брега и чакало зловещия момент на гибелта си. То било безпределно тъжно и плачело. Но по Божие убеждение, в тоз час се явил небесният боец свети Великомъченик Георги, яздещ бял кон. Попитал девойчето за какво стои на брега и горко плаче. А то му дало отговор:– О, прелестни младежо, махни се по-скоро от това ужасно място, с цел да не умреш и ти вкупом с мене.Светият отвърнал:– Не пердах се, девойче, само че единствено ми кажи за какво чакаш тука и за какво гледат отдалеч индивидите?Девойчето рекло:– О, положителни младеж, виждам, че си неустрашим и левент, само че за какво желаеш да умреш дружно с мене? Моля ти се, бягай по-скоро от това място.Свети Георги бил неотстъпчив:– Няма да се махна, до момента в който не ми разкажеш истината - за кого стоиш тук и плачеш и кого очакваш.Тогава девойчето му разказало в детайли за себе си и за змея. Свети Георги промълвил:– Не пердах се, хубаво девойче, тъй като аз в името на Господа ще те избавя от тази страшна змия.Но момичето било настоятелно:– Добри воине, не желай да загинеш с мене, само че бягай и се избави от зла смърт, стига ми сама да умра, тъй като освен че няма да ме избавиш от лютия дракон, само че и самичък ти ще загинеш.Докато разговаряли, се появил страшният дракон, предусещайки вкусното си пиршество. Щом девойчето го забелязало, почнало да вика мощно:– Бягай, дребосъче, змеят иде!
Но Свети Великомъченик Георги, без да трепне, се прекръстил умерено и като изрекъл: „ В името на Отца и Сина и Светаго Духа ", бързо препуснал с коня си към змея, замахнал с копието си и го пробол в гръкляна, а конят му го газел с нозете си. След това свети Георги заповядал на девойчето да свърже змея с пояса си и да го поведе към града. Народът гледал с учудване момичето, което водело змея и от боязън се разбягали, но Свети Георги им говорел:– Не се бойте, а се надявайте на Господа Иисуса Христа и вярвайте в Него, тъй като Той ме изпрати да ви избавя от този заплашителен дракон.
След тези думи свети Георги умъртвил змея с меча си посред града, а хората извлекли трупа на чудовището и го изгорили отвън градските стени.
Тогава Виритският цар и целият народ повярвали в Христа и приели Свето Кръщение; всички, които се покръстили, били двадесет и пет хиляди без жените и децата. На това място по-късно била съградена прелестна голяма църква в името на пречистата Божия Майка, а пък една друга черква била създадена в чест на светия Победоносец Георги, който избавил онова девойче от кръвожадния дракон и който постоянно ни се притичва на помощ против античния губител на човешките души.
Тук станало и друго знамение: когато освещавали църквата на Свети Георги, с цел да се покаже, че фактически се е изляла Божествената берекет над новоосветената църква, от Светия Олтар потекъл извор, който имал целителна мощ, и всички, които прибягвали с религия, получавали душевно и телесно здраве за прослава на Царя на Славата, който е източник на живота, Бог в Троица: Отец и Син, и Свети Дух, и за прославление на Неговия ласкател свети Великомъченик Георги.
Източници: sveta-gora-zograph.com и sretenie.bg
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ