За Кремъл източното разширяване на НАТО е болезнен символ за

За Кремъл източното разширение на НАТО е мъчителен знак за личния му честен провал. И увещание за това, че руският режим е бил непоносим за всички " приятелски " нации, които при първа опция се разбягаха.

Преди 30 години на мода беше следният анекдот: " Какво би трябвало да бъде изобразено на герба на Съветския съюз? Отговор: Купидон. Въпрос: Защо? Отговор: Защото Съветският съюз е като господ Купидон – гол като сопа, само че въоръжен до зъби и постоянно досаждащ със своята обич ".

Бягството от Купидон

Защо тъкмо през днешния ден си спомних за този анекдот? Защото тъкмо преди 20 години в дребното градче Индипендънс в щата Мисури се случи едно от най-важните събития в следвоенната история. Там стартира погребението на Договора от Ялта, с който през 1945 година Централна и Източна Европа в действителност бяха дадени на Сталин. Именно в родината на президента Хари Труман някогашните социалистически страни Полша, Чехия и Унгария подписаха документите за присъединение към НАТО. Символичното бягство от руския Купидон стана исторически факт.

А през 2004-та договореностите сред Сталин, Рузвелт и Чърчил дефинитивно бяха заровени. Тогава в НАТО влязоха трите балтийски страни. Оттогава насам част от територията на някогашния Съветски съюз влиза в състава на НАТО. Да, Москва стартира да се съпротивлява още от средата на 1990-те години на разширението на Алианса, въпреки през 1993 година Борис Елцин да беше споделил на полския президент Лех Валенса, че не вижда в това някакъв необикновен проблем. През 1997 година Москва подписа с НАТО основополагащ акт, който ѝ разреши в течение на 17 години да води разговор и даже да си сътрудничи с Алианса в разнообразни сфери. Операцията на Военновъздушни сили на НАТО против Сърбия през 1999 година и руско-грузинската война от 2008 година прекратиха тези връзки и съдействието.

Това съдействие обаче непрекъснато се възобновяваше – на Кремъл му беше ясно, че запазването на взаимоотношението с най-силния боен съюз в историята на човечеството е в интерес и на Русия. Достатъчно е да напомним, че през съветска територия прекосяваха директно невоенните артикули на НАТО, предопределени за контингента на Алианса в Афганистан. В Москва разбираха, че по тези места НАТО обезпечава и сигурността на съветската страна. Чак анексията на Крим прекрати двустранните връзки за неопределен срок.

НАТО като знак за моралния провал на Съюз на съветските социалистически републики
Редакцията предлага
Двадесет години след присъединението на трите някогашни страни-членки от Варшавския контракт към НАТО, връзките сред Москва и Алианса са доста по-лоши, в сравнение с преди време. Освен това Кремъл се пробва да противодейства на разширението на НАТО по-силно, от когато и да било. Достатъчно е да споменем опитът за държавен прелом в Черна гора през есента на 2016 година.

За постсъветската върхушка в Русия разширението на НАТО е знак на успеха на Запада, и на първо място на Съединени американски щати, в Студената война. И увещание за това, че по този начин обичаният на сегашен Кремъл руски режим е бил непоносим за всички така наречен " приятелски " нации, които при първа опция са се разбягали далеко от него. Руската върхушка, наследница на същия този руски Купидон, се пробва да убеждава себе си и съветския народ, че Полша, Литва или Черна Гора са били принудени със мощ да се причислят към НАТО. Обикновеният съветски човек, излъган от съветската телевизионна агитация, може да мисли и по този начин. Макар че таман в епохата на Доналд Тръмп, който счита Алианса за " отживялост " и упорства членовете му да заплащат повече за военни цели,  това да звучи напряко смехотворно.

Дълбоко в душите си и Путин, и Лавров, и Шойгу схващат, че опашката пред основната квартира на НАТО в Брюксел е последица от моралния провал на Съветския съюз и от неспособността на Русия да се раздели с постсоциалистическото си завещание. Абсолютно убеден съм в това! А това, че на опашка за участие пред НАТО стоят и Украйна, и Грузия, е още по-звънка плесница против съветското управление и удостоверение за това, че даже и 30 години след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики държавното управление не съумява да сътвори една привлекателна за съседите си страна.

Как  да спрем Китай?

На фона на застрашителното възходящите упоритости на Китай, който все по-често гледа на Москва като на младши сътрудник и изтласква Русия от Централна Азия и Южен Кавказ, упорството на съветското управление да се бори против НАТО наподобява, меко казано, необичайно. Полските танкове в никакъв случай няма да навлязат по улиците на Смоленск, нито пък немските десантчици ще създадат опит да завладяват Калининград.

Крайно време е Кремъл да престане да води личния си народ за носа и се замисли за действителните, а не мнимите ползи на Русия. Крайно време е да бъде заровен руския Купидон – също както преди 20 години, когато беше заровено съглашението от Ялта.