Как Дубай се превърна в чудото на Близкия Изток?
За малко време Дубай се трансформира от малко рибарско населено място в световен заможен хъб и трансформацията му в действителност е впечатляваща. Днес там се намират едни от най-високите здания, изкуствени острови и още доста други мегапроекти, сложили емирството на международната карта.
Икономическият разцвет на Дубай съвсем няма аналог през последните две десетилетия. За разлика от прилежащите емирства там властта бързо разбра, че не би трябвало да разчита единствено на петрола за развиването си. И побърза да си сътвори сама други източници на доходи.
В резултат от началото на 90-те години на предишния век добивът и износът на нефт понижава за сметка на същинския взрив в туризма.
Допълнителен тласък дават промените от 2002 година, когато на задгранични жители се позволява да имат парцели в Дубай. Това от своя страна води и до голям скок в имотния бранш. А доказателство за резултата е, че към днешна дата износът на нефт способства с едвам 1% за брутния вътрешен артикул на емирството.
Апетитът към огромните планове не закъснява. В момента Дубай е дом на 6 от тях:
Най-високата постройка в света - Бурдж Халифа;
Най-високият хотел - JW Marriott Mawquis Hotel;
Най-високият търговски център - Dubai Mall;
Най-големият затворен тематичен парк - IMG Worlds of Adventure;
Най-натовареното летище по брой интернационалните пасажери - Dubai International Airport;
Най-дългото изцяло автоматизирано метро.
Наистина, височината на постройките е нещо, с което е най-познат Дубай. Въпреки че има едвам 3 милиона души население, броят на небостъргачите там е забележителен. Всъщност по броя на такива сгради над 150 метра го изпреварват единствено Ню Йорк и Шанхай.
Пикът на строителството на небостъргачи там е сред 2008 и 2010 година. Глобалната рецесия обаче се оказва проблем и за емирството, като потокът от вложения там понижава. През 2009 година се смяташе, че имотният балон в Дубай се е спукал.
През предходната година обаче вложенията се възвръщат, като тогава са регистрирани 11 600 дейни плана на обща стойност на 800 милиарда $./money.bg
Икономическият разцвет на Дубай съвсем няма аналог през последните две десетилетия. За разлика от прилежащите емирства там властта бързо разбра, че не би трябвало да разчита единствено на петрола за развиването си. И побърза да си сътвори сама други източници на доходи.
В резултат от началото на 90-те години на предишния век добивът и износът на нефт понижава за сметка на същинския взрив в туризма.
Допълнителен тласък дават промените от 2002 година, когато на задгранични жители се позволява да имат парцели в Дубай. Това от своя страна води и до голям скок в имотния бранш. А доказателство за резултата е, че към днешна дата износът на нефт способства с едвам 1% за брутния вътрешен артикул на емирството.
Апетитът към огромните планове не закъснява. В момента Дубай е дом на 6 от тях:
Най-високата постройка в света - Бурдж Халифа;
Най-високият хотел - JW Marriott Mawquis Hotel;
Най-високият търговски център - Dubai Mall;
Най-големият затворен тематичен парк - IMG Worlds of Adventure;
Най-натовареното летище по брой интернационалните пасажери - Dubai International Airport;
Най-дългото изцяло автоматизирано метро.
Наистина, височината на постройките е нещо, с което е най-познат Дубай. Въпреки че има едвам 3 милиона души население, броят на небостъргачите там е забележителен. Всъщност по броя на такива сгради над 150 метра го изпреварват единствено Ню Йорк и Шанхай.
Пикът на строителството на небостъргачи там е сред 2008 и 2010 година. Глобалната рецесия обаче се оказва проблем и за емирството, като потокът от вложения там понижава. През 2009 година се смяташе, че имотният балон в Дубай се е спукал.
През предходната година обаче вложенията се възвръщат, като тогава са регистрирани 11 600 дейни плана на обща стойност на 800 милиарда $./money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ